ДВИЖЕНИЕ

[Blagost]

ДВИЖЕНИЕ

Когато човек тръгва за някъде, първо трябва да постави десния си крак напред, а после левия. Освен това, той трябва да стъпва леко на пръсти, а не както някои стъпват първо на петата, а после на пръстите си. При това, следете какви са резултатите от работата на човека, който при излизането си още започне да върви много бързо. Той се уморява скоро и работата му назад остава. Правилно е, човек да тръгва бавно, спокойно и постепенно да ускорява хода си. Постъпва ли така, накрая той ще върви леко, бързо, като че хвърчи.

“Положителни и отрицателни сили на живота”, стр. 91-92; 81

Всички живи същества се движат, но те не са заставени да се движат по един и същ начин. Човек се движи по един начин, птицата – по друг, светлината – по трети начин, мислите и чувствата – по четвърти начин и т.н. Всеки човек, всяко живо същество има свой специфичен начин на движение. Казвате, че всичко върви по пътя, който БОГ е определил. Веднъж създал света, нещата са неизменни.

“Закон и принцип”, стр. 186; 86

Да кажем, че дадена математическа точка А представлява нашето съзнание в действие. Това съзнание действа извън пространството, т.е. не фигурира на физическия свят. То върви по една права линия и се самоопределя в точката В. Този изминат път АВ представлява едно разширение на съзнанието. Щом съзнанието А достигне своя краен предел на разширение, човек започва да чувства, че остарява, че няма повече накъде да се движи. Когато съзнанието е в точка А, човек се чувства млад, свеж, бодър, философства. Но щом дойде до средата на своя път, в точка Д, т.е. след като е изминал пътя АД, той е на зряла възраст и казва: “Аз съм вече на зряла възраст”. От тук съзнанието върви в две посоки: едната е продължение на правата към точка В, а другата отива по наклон нагоре, към точка С. Човекът, обаче, не съзнава второто движение, което е един потик нагоре, в посока АС, а съзнава само праволинейното движение. Когато човек е най-силен, когато е в разцвета на силите си, тогава той е и в разцвета на съзнанието си, и се намира на равнодействащата линия. Но той като не разбира закона на движението, което продължава към В, същевременно усеща едно слизане. Точката С, обаче, не е известна за него.

“Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието”, стр. 154-155; 26

За да познаеш дали една мисъл е твърда, виж дали се огъва; ако е течна, виж дали се изкривява; ако е въздухообразна, виж дали отива нагоре. Ще следиш пътя, по който се движат твоите мисли: дали се движат по закона на първото, второто или третото измерение.

“Ново знание”, стр. 165; 105

Първият потик на новороденото дете е дишането. С раждането си още то започва да диша, защото законът на движението е закон на астралния свят... Следователно всяка душа излиза от БОГА с цел да научи живота, да познае себе си. Това е първият потик, първото движение в съзнанието.

“Закон на движение”, стр. 71; 15

Движението в IV-тото измерение е движение навътре. До III-тото измерение всички движения са навън, в тях има разширение. Щом дадено тяло достигне своя краен предел на разширение, в него се започва един вътрешен процес на вгъване, при което всичките сили отиват към центъра, отдето са излезли. Когато едно дърво достигне крайния предел на своето развитие, в него се развиват плодовете. Зреенето на плодовете спада към IV-тото измерение. Тогава всички силови линии се обръщат към семката, от която са образувани. Значи става смаляване на предмета. Сега, вие ще проверите този закон върху себе си.

“Млади и стари”, стр. 225-226; 26

В живота на човека има възлизане, има и слизане – то е един процес. Ние туряме тия два триъгълника един до друг. Защо? Който разбира закона, тръгва от А към С. После слиза надолу към В, но веднага продължава пътя си нагоре към С2. Тия триъгълници АСВ и ВС2В2 са свързани, или може да кажем, че като дойде ученикът до В, той пак възлиза нагоре и т.н. Тия триъгълници представляват макрокосмоса. Там триъгълниците са въплотени, а тук ни представляват движение нагоре и надолу. Движението надолу е слизане на Духа в материята, а нагоре – възлизането на Духа към Божественото съзнание.

“Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието”, стр. 172; 26

Ако дадено тяло се движи с бързина по-голяма от светлината, то ще се огъне навън, ако се движи с бързина по-малка от светлината, то ще се огъне навътре. Това тяло, което се движи с по-малка бързина, ще придобие едно качество, а това тяло, което се движи с по-голяма бързина, ще придобие друго качество.

“Живот, светлина и свобода”, стр. 10; 97

Земята постоянно се върти, Слънцето постоянно я огрява от едната и от другата страна. Всичките части равномерно се осветляват и огряват. И по този същия закон и ние се движим по Земята и равномерно ни озарява Божията Любов. Всичко съразмерно расте. Ако престанем да се въртим и да ни огрява Слънцето, тогава ще замязаме на Месечината.

“Съгласуване на мислите”, стр. 17; 168

Ти като слизаш към центъра на Земята, до известно положение ще слезеш, но щом идеш до центъра на Земята, ти назад не може да се върнеш. От другата страна като излезеш, ти ще вървиш към Слънцето нагоре.

“Недоизказаното”, стр. 160; 151

Самоувереността произтича от закона на движението на Земята около своето Слънце и на закона на движението на Земята около своята ос.

“Двата полюса”, стр. 250; 128

Знае се, че колкото по-близо е тялото до Слънцето, толкова по-бързо се движи. Има един закон, който определя бързината на движението на телата. Този закон има отношение към Любовта. Следователно, колкото повече обичаш някого или нещо, толкова по-бързо се движиш, толкова с по-голяма скорост отиваш към него. За светлината се знае, че се движи с голяма бързина. Защо е така? Защото изтича от центъра на Любовта. Следователно светлината е еманация на Любовта. Оттук вадим заключението: най-бързо се движат в пространството тези тела или същества, които излизат от центъра на Любовта.

“Ще го изцеля”, стр. 114; 29

Щом кажем, че Земята се върти около себе си и около Слънцето, веднага в нас трябва да изникне истинската идея – да се стремим към себе си и към БОГА.

“Земята се върти – стремеж на душата”, стр. 98; 36

Когато човек започне да се приближава при БОГА, той се клатушка, не може да върви прав. При БОГА човек едва пристъпва. На Земята се върви леко, но при БОГА едва се пристъпва.

“Мястото на възвишеното и обикновеното в живота”, стр. 66; 151

Светлината, която иде от звездите, към които се приближаваме, обхваща по-широко място – туй по-широко светло поле показва, че се приближаваме. Всяка звезда дава една от светлините на спектъра. А когато светлите линии на спектъра се стесняват и стават по-малки, туй показва, че ние се отдалечаваме от тия звезди. Същият закон се отнася и до физическия свят.

“Забравените неща”, стр. 13-14; 36

Мъжът и жената се различават по степента на своите вибрации. Вибрациите на жената се различават от вибрациите на мъжа и обратно. У мъжа всякога преобладават правите линии, той е праволинеен. Той мяза на радиоактивни сили, които излизат от центъра на един кръг. Жената обича кривите линии, тя се движи по спирала. Ще кажете: “Значи тя се лута”. Не, то е закон на движение.

“Давам власт”, стр. 13; 45

Кои са женски въпроси и кои са мъжки въпроси? Те се различават по закона на движението.

“Двата полюса”, стр. 246; 128

За да изправиш живота си, трябват ти поне 20 години още, да започнеш оттам, отдето си направил погрешката. Ти ще се намираш под действието на един кръгообразен закон на движение. Ще станеш, ще подемеш отново и като се върнеш на същото място, ще започнеш с голяма бързина.

“Закон на съпоставяне”, стр. 13; 45

Всички движения, които са в съгласие със законите на Природата, са намясто. Те могат да лекуват човека.

“Поглед и движение”, стр. 94-95; 52

Казва се, че човек трябва да бъде духовен. Що е духът? Духът е закон на движение. Движението е израз на интелигентност. Интелигентността е израз на доброта. Човек не може да бъде интелигентен, ако духът му не е в движение. Степента на човешката интелигентност се определя напълно от бързината на движението на неговата мисъл. Колкото по-бързи са трептенията на мисълта, толкова по-умен е човек.

“Доброта и разумност”, стр. 375; 65

Човек не може да се движи по-бързо, отколкото му е определено.

“Общото благо”, стр. 216; 107

Трябва да изучавате закона на движението. Трябва да се движите правилно. Да се движите правилно около своята ос. Оста ви трябва да бъде изправена. Оста ви трябва да бъде хоризонтална.

“Двата закона”, стр. 241; 128

Правилното движение в света създава един кръст, свастика, на която е обосновано цялото движение. Земята се движи по този начин. Кръстът, значи, е тази сила, която движи хората, а ние спорим дали с двата пръста да се кръстим или с трите. Аз няма да споря. Има евангелисти, които не се кръстят. Но аз казвам: няма жив човек, който да не се кръсти. Правата мисъл се подчинява на този закон. Тя се движи отгоре надолу, после вдясно и вляво. Различно го правят, но по-добре е това течение да бъде отляво надясно, защото и водата се движи отляво.

“Ще влезе Духът”, стр. 51; 109

Ония мисли в света, които се приближават към нас и ни услужват, са ни приятни; всички ония мисли, които се отдалечават от нас, не ни са приятни.

“Приближаване и отдалечаване”, стр. 97; 149

Зад всяка линия се крие едно съзнание със специфично разбиране. По каква линия се движи светлината? По огъната, т.е. вълнообразна. Който разбира законите на движението, по тази линия, по нейните вълни, познава какви сили, какво съзнание я управлява.

“Отношение между линиите”, стр. 312; 113

Телата не падат, телата в пространството не могат да падат. Падането е само едно изключително условие. Аз искам да зная слизаш ли, хлъзгаш ли се или падаш? Слизаш ли, слизането е надолу и хлъзгането е надолу, и падането е надолу... Само малките тела падат, големите никога не падат... Значи, за да не паднете, веднага трябва да турите в ума си една широка идея... Вие сте се свили в себе си, в едно малко пространство. И като не знаете закона на място да се хлъзгате и като искате да слизате, вие сте избрали последния метод – падането.

“Орехът и орехчето”, стр. 47; 128

Във всяко време ти трябва да знаеш как да подвижваш ръката си.

“Добри проводници”, стр. 81; 129

Ако един човек престава да се движи в живота, кои са причините? Тежестта вътре, която има, е толкоз голяма, че не може да се мръдне. Тогава законът е: Колкото по-бързо се движи, по-малко е тежестта му; колкото започва движението да се намалява, тежестта става по-голяма върху него.

“Инертност и движение”, стр. 267; 178

Ангелите са при нас. Близо или далече, това зависи от бързината, с която човек се движи. Значи близостта е закон за движение. Ако се движиш бързо, ти си близо. Ако се движиш бавно, полека, ти си далече.

“Малките заповеди”, стр. 118; 146

Когато се движите, не трябва да се движите много бързо. Понеже бързината ви трябва да съответства. Когато искате да се спрете на едно място, трябва да разбирате този закон, да се направи един кръг. Да кажем, вие седите, но всички ще образувате един кръг и около вас има постоянно движение. Вие се движите. Ако един човек седне близо до вас, който е в дисхармония, неговите чувства са обратни на вашите, вие не може да го търпите, понеже неговите чувства са обратни на вашите.

“Трите закона”, стр. 177; 154

Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно.

“Паневритмия” стр. 32; 200

Движението произвежда живот. По същия закон и в човешкия живот трябва да има движение.

“Спаси ни”, стр. 196; 201

Всяко тяло в пространството се движи със строго определена бързина на движение и не закъснява нито секунда от определеното му движение... Казвам: въз основа на този закон БОГ е поставил и хората на известно разстояние един от друг, да не става сблъскване между тях.

“Кротките, миротворците”, стр. 104, 105; 162

Синът представлява това, което се променя, а Бащата-Отец – това, което нито се променя, нито се изменя. Синът, това е закон на движение, силата на света, която взема разни форми.

“Което се променя, без да се изменя”, стр. 162; 204