ЗНАНИЕ

[Blagost]

ЗНАНИЕ

Истинското знание подразбира познаване на законите и принципите на Великия Живот, а не знание на образи и на форми. Знае ли принципите на нещата, човек може да произведе техните образи. Задачата на човека е да се домогне да онази положителна наука, която има приложение във всички области на живота.

“Представа за трите свята”, стр. 181; 52

Гладният иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясъл. Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво.

“Двата пътя”, стр. 8; 15

Това, което правят въздушните течения за укрепване на растенията, същото прави и човешкият ум за растенето и развиването на духовното тяло на човека. И тук, в Школата, ще ви подложат на различни течения и ветрове от различни посоки. Това е неизбежен закон.

“Природни методи”, стр. 103; 17

Всяко нещо в Природата трябва разумно да се използва.

“Школата и развитието на ученика”, стр. 11; 27

Знанието е проява, качество на съзнанието. Знае онзи човек, съзнанието на когото е пробудено. Знае онзи човек, който разбира законите на Природата и тяхното приложение, както и съотношенията, които съществуват между тях. Знае онзи човек, който прилага в живота си правилата и методите на Разумната Природа и може да изкарва от тях нещо реално, с което да подобри своето положение. Знае онзи човек, който може да запази своето щастие, здраве, богатство, дарбите на своята душа, силата на своя дух както и всичко възвишено и благородно в себе си.

“Неговата заповед”, стр. 77; 47

Вие не можете да имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота, че нищо не знаете, но съзнателно да е това.

“Единство на обичта”, стр. 9; 27

Ако майката дава най-хубавото мляко на своето дете, тогава неговото здраве, неговите мисли и чувства ще бъдат нормални. Ние разбираме, че такова дете е родено и отгледано по всички правила на разумната Природа, затова то е здраво във всяко отношение. Ние не говорим за онези отклонения, които съществуват в живота. По същия закон ученикът трябва да започне с обич към знанието. Знанието е предметът, към който той трябва да се стреми, а Любовта е храната, която той трябва да възприема.

“Обич към знанието”, стр. 4; 58

Като ученици на окултната Школа, ще знаете: свято ще пазите свещеното знание, което имате и няма да го изнасяте на пазара... Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди вие да сте го опитали!

“Свещеният час”, стр. 449; 59

В Школата се дават ред примери, изясняват се закони, които трябва да се изучават и прилагат. Всеки пример съдържа в себе си велик закон. Такова нещо представят притчите на Христа. Всяка притча съдържа велик закон.

“Първата причина”, стр. 193; 65

Щом имаш семена, ще ги посееш в земята.

“Пътят на енергията”, стр. 30; 114

Всичко изпитвайте, Доброто дръжте! Човек не трябва да приема всичко на доверие, но той трябва да проверява, да изпитва нещата.

“Познава гласа Му”, стр. 96; 88

Малките неща са далечни неща, големите неща са близки неща. Туй, което ти никога не разбираш, то е много далечно от твоето съзнание. Туй, което ясно разбираш, то е близо до тебе, до твоето съзнание. Има един закон: Голямото, което виждаш, не може да имаш знание за него, не може да го изучиш. От най-голямата сфера ти виждаш малка част.

“Освободени”, стр. 40; 96

Знание без прилагане представя незавършена работа. Спрете ли още в началото на работата си и това, което сте постигнали, ще изчезне... Този закон се отнася и до човешкия ум. Когато казваме, че умът на човека работи, имаме предвид, че се туря някакво начало.

“Знание и прилагане”, стр. 95, 96; 91

Приложението не е механически закон. То седи във вътрешното знание на човека.

“Виждане и съзнаване”, стр. 37; 88

Човек може да има понятие от един плод, само след като го вкуси. Както и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал. Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му.

“Най-мъчният изпит”, стр. 88; 107

Знанието не е нещо, което може да се вложи в един ден. То е непреривен процес. Следователно тебе трябва да ти е приятно за туй, малкото, което придобиваш – живот, знание, свобода се придобиват по капчица.

“Три пътя”, стр. 48; 106

Казвам: най-важното е знанието. Първо ще съчетаеш всички условия, така че да имаш възможност да подобриш живота си. Ние се стремим най-напред към външните резултати, защото в Природата съществува един закон: Да се започва с най-малките величини. Детето не изниква изведнъж, като гъба, но постепенно израства. Този закон трябва да се спазва навсякъде. И в знанието важи пак същия закон.

“Живият хляб”, стр. 13; 109

Мнозина изучават закона на превръщането, искат да придобият много знания. Ако искаш да придобиеш много знания, не ставай хамалин, т.е. не носи знанието на гърба си, но го приеми в себе си, докато го обработиш.

“Значение на удовете”, стр. 98; 116

Ако знаете как да се отнесете с орехите, те могат да ви помогнат. Но ако не знаете, тия орехи ни най-малко няма да се интересуват за вас. Или какъв е законът? Ако вие се интересувате от орехите и те ще се интересуват от вас. Законът е все същият. Ако вие се интересувате от науката, тя ще ви помогне, но ако вие не се интересувате от нея и тя няма да ви помогне.

“Орехът и орехчето”, стр. 41; 128

След всяка болест и след всяко изпитание човек придобива някаква опитност, става по-силен и се калява. Колкото по-големи са изпитанията му, толкова по-силен става той. Малките изпитания носят малки придобивки. Това е закон, който проверяваме навсякъде в Природата.

“За Слава Божия”, стр. 291-292; 133

Когато не знаеш, идва закона на повторението.

“Съшествие на Духа”, стр. 479; 119

Да не ви е страх! Затова ви трябва знание. Знание е нужно, защото, докато човек е на Земята, не може да се освободи напълно от злото. Така е и с най-светите хора.

“Самопознание и самовъзпитание”, стр. 69; 135

Главното е опитът, който човек може да направи със своето съзнание. Законът е: Не ползва онова, което е в хамбара, но онова, което е в стомаха. Не свещените книги, които са на гърба ти, но Словото, което е в ума ти. Свещените книги, които носиш на гърба си дълго време, ще ти дотегнат и ще се откажеш да ги носиш.

“Вътрешно единство”, стр. 148; 205

Знанието има за цел да освободи по възможност човека от излишни страдания. Това е целта. Ако искате да се освободите, най-първо от това трябва да се освободите.

“Три категории храни. Първото обещание”, стр. 396; 135

Тепърва ще разберете Неговия закон: “Не пожелай!” Не пожелай всичко онова, което не носи щастие. Знанието, което няма приложение, не го желай!

“Възможности и условия на ума и сърдцето”, стр. 106; 138

Знание на човек трябва, с което да прекара живота си. Вас ви трябва знание. Искате да бъдете щастливи, я ми кажете? Щастието, то се обуславя на един вътрешен закон. Кога можете да бъдете щастливи? Кога? Ако знаете. Ако не знаете, всякога ще бъдете нещастни и скръбни.

“Първата светлина”, стр. 314; 138

Ти не може да заповядваш, ако не знаеш. Заповядва само онзи, който знае... Дотогава, докато разбираш повече от окръжаващите, ти ще заповядваш. Щом някой го разбира повече от тебе, той ще изпъкне. “Правилни схващания и правилен живот”, стр. 402; 155

Направи колкото искаш погрешки, но научи нещо.

“Програмата в живота”, стр. 337; 150

Животът трябва да го живеем, за да разбираме. Същият закон е. Трябва да мислиш, за да разбираш. Трябва да чувстваш, за да разбираш. Трябва да постъпваш, за да разбираш.

“Естественият път”, стр. 122; 151

Не всякога даването е едно благо, има изключения при даването. Същият закон е и при знанието.

“Математически отношения”, стр. 126; 173

Не можеш да отричаш това, което не съществува; не можеш да поддържаш това, което не съществува. Отричането и твърдението показват, че говориш за реални неща.

“В Негово Име”, стр. 84; 191

Всички разумни хора в света, които искат да разберат Истината, трябва да я търсят, да я проучат, понеже свободата в света не може да дойде без Истината. Тя е велик закон. Когато хората разберат Истината, само тогава ще имат едно вътрешно гражданство. Но преди да дойде Истината, преди да дойде свободата, на тях предстои усилена работа. Човек не е пратен на Земята за радости. Човек не е пратен на Земята за щастие. Човек не пратен на Земята за блаженство. Човек не е пратен на Земята за богатство. Човек не е пратен на Земята за слава. Човек не е пратен на Земята за сила. Той е пратен да научи Пътя Господен. Той е пратен на Земята да научи закона на служенето, закона на смирението. Той е пратен на Земята да научи онова истинско знание на Вечността, което ще му служи за съграждането на неговия бъдещ безсмъртен живот.

“Правосъдие”, стр. 157-158; 51