Jump to content

7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ


Recommended Posts

7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

Беше по времето, когато у дома родителите ми както и близките ми жестоко ме гонеха заради учението и че съм станала дъновистка. Гонеха ме и ме тормозеха с всички средства

 

и с всички методи, които им бяха под ръка и за които си спомниха от някъде. По-късно, когато ми попадна една книга за методите на инквизицията, която в името на Христа унищожи по времето на Средновековието към 30 милиона европейци, тогава видях, че моите родители са използвали същите методи към самата мен, към самата им рождена дъщеря. Значи аз за тях не бях вече дъщеря, а враг от времето на инквизицията. Тогава аз бях млада госпожица и един път при посещение при •Учителя той ме запита: „Галеше ли те майка ти?" Отговорих: „Никой не ме галеше, Учителю". „Затова съм те взел при себе си". Тогава разбрах, че благ може да бъде само Бог.

 

Пак по онова време при редовните си посещения при Учителя изведнъж изпитах толкова голяма близост към него, че исках да му кажа „Мамо", но се въздържах да му го кажа. Да, в негово присъствие ние чувствахме не само грижата на Бащата, но и на майката. Но нали Божия Дух дух бе и множество, и единоначалие на всичко и затова можеше да движи всекиго по своя земен път.

 

Веднъж се връщам от Витоша, бяхме на екскурзия с Учителя и Братството. Влизам у дома цялата мокра, кална - беше валяло дъжд, а тогава ходехме пеша до Витоша и обратно. Като ме вижда майка ми, че съм цялата мокра отгоре до долу и едновременно кална като прасе, оваргаляло се в локва, развика се и ме нарече незнам какво си и ме изпъди от къщи. Аз прибрах няколко беседи от Учителя, малкото багаж под ръка и отивам на Изгрева. Само малкия ми брат Владо плаче за мен. Качвам се на Изгрева и разправям на Учителя, че са ме изпъдили от дома заради учението. Чула всичко това една от сестрите, които бяха го наобиколили изважда и ми предлага 140 лева за първо време, но аз отказах. Учителят изчаква как ще си реша задачата. Аз отказвам парите, аз не съм дошла за пари, а да бъда тук и да търся подслон на Изгрева. След малко Учителят е отново при мен. Аз съм цялата още мокра, окаля на, смутена от това положение, но не съм разколебана, защото съм права в себе си. Преди да тръгна за Изгрева бях казала в себе си: „Бог и Учителят" и непрекъснато си повтарях само тези две Думи и ги произнасях високо на глас. Вървя, а всичко наоколо бе тъма около мене. Тук на Изгрева по това време имаше три сестри, които живееха заедно в една барака и Учителят ми каза: „Там при тех ще отидеш". Аз отидох при тях без пари като им казах, че Учителят ме изпраща при тях. Те вече знаеха целият случай с подробностите. Групата се състоеше от Олга Славчева, сестра Янакиева и още една сестра. Останах при тях на нощувка както и на пълен пансион с храна и завивки. Минаха дни, отивам при Учителя и той ми подава един плик: „Вземи този плик". На пликът бяха написани две букви с почерка на Учителя „М. Т.", т.е. Мария Тодорова. Когато го отворих вътре имаше 1100 лева, а това не беше малка сума тогава. Човек можеше да мине с тези пари няколко месеца. Когато показах плика на сестрите те се ококориха, а когато извадих парите те се съблазниха така, че ме изгледаха завистливо. Но това трая секунди, защото аз бързо казах: „Това е за комуната от тримата човека и който иска да си вземе от там". Те се успокоиха, зарадваха се, защото бяха се свършили последните им средства и се чудели какво да правят. Ето накрая и аз съм дошла и съм прибавила към немотията им още едно гладно гърло. Бяха решили да се помолят на Бога, молили се за помощ и ето аз накрая пристигам и предоставям този плик с тази голяма сума. Така те имаха една опитност с мен, както и аз с тях. Тези пари останаха за тях, аз похарчих само 25 лева от тази голяма сума. На следващия ден ме покани Балтова да ям у тях. Отивам при нея и се оказва, че у нея няма нищо за ядене. Как така те кани на обяд, но няма нищо за ядене. Беше забравила, че у дома си има нещо за ядене. Тогава аз се върнах, взех 25 лева за храна, купих това-онова, а Балтова направи каша и ядохме каша. Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб". Та комата хляб го донесох аз с тези 25 лева. Всички се смяхме през сълзи. Тук моето появяване донесе толкова много опитности на всички. Така беше с всеки появил се човек търсещ закрила от Учителя на Изгрева. След време се върнах у дома, защото от вкъщи бяха изпратили малкия ми брат Владо да ми съобщи, че ме викат обратно и че могли отново да ме приемат. Отидох при Учителя и го питах какво да правя. Чух гласа му „Рекох - отиди" и аз се върнах. Парите останаха при сестрите. Те бяха много доволни и после казваха „Сестра, добре че те изгони майка ти от вкъщи та дойде на Изгрева и добре че те приехме и добре че ни донесе толкова пари, за да изкараме някой и друг месец". Те се смееха, закачаха се дружелюбно, но знаеха, че Учителят беше този, който разрешаваше всички неща едновременно при положение, че ученикът също сам решава задачите си.

 

След време отидох отново при Учителя, запита ме „Сега сте по-добре, нали?" „Аз мисля, че се влоши положението ми и после пак ще оправи." Учителят продължи „Е, да, Господ така е наредил, че страданията идват за хубаво. Майка ти сега я чистят отгоре, а вие я наричате болна." Наистина майка ми беше легнала на легло и беше се разболяла след този конфликт. Учителят продължи „Не трябва човек да иска да се отменят условията, в които е поставен, а да се учи от тях."

 

Големият ми брат Станислав приличаше на баща ми и вървеше по негова родова линия. За този случай Учителят каза: „Две реки, които течат на едно и също място те се сливат. А две реки, които отиват в различни посоки - те се раздалечават. Майка ви с кого се разбира?" Отговарям: „С брат ми Тодор". „Е, той върви по нейна родова линия. А вие с другия си брат Владо стоите по-настрана." Казах му, че аз мисля, че в бъдеще Владо ще бъде ученик. Той си затвори очите в молба и аз почувствах, -че той пожелаваше пред Бога моето желание да се изпълни. Лицето му изразяваше молитва и любов. Учителят промълви: „На Владо ще му дадеш някои книги да чете. А по-късно ще му дадеме някои наставления, ако иска да работи".

 

Имах много неприятности със семейството си. Искаха по едно време да ме заключват особено големия ми брат Станислав ме заключваше, а аз излизах от другия вход. Споделих с Учителя, че ме заключват, а той каза: „Ти имаш силен дух и силен ръководител и затова си смела." После се убедих в това.

 

Веднъж майка ми разказваше един неин сън, че сме вървели заедно с нея по един път огрян от луната и аз после съм се отдалечила от нея. После когато влезнах в Братството този сън на майка ми бе се реализирал, но на нея не й стана ясно. От Учителя научих, че луната е емблема на човешкия свят, който се променя, а Слънцето е емблема на Божествения свят. Та пътеката огряна от луната означаваше, че ние ще се разделим с майка ми и всеки ще тръгне по своя път, което и стана. Дойде онова време, когато аз се преместих да живея окончателно на Изгрева.

 

Родителите ми бяха недоволни, че съм станала дъновистка. Всички привърженици и последователи на Учителя ги назоваваха така. Бяха се примирили и очакваха, че все пак може да се случи нещо и отново да се върна към тях, че може би това е едно временно увлечение. Особено майка ми се надяваше, че ако се омъжа сигурно ще си налегна на парцалите стига ако мъжа ми да не е дъновист, но и да е дъновист, то омъжи ли се девойката, то нещата придобиват друго значение и развитие. Такава беше тактиката на родителите ми и изчакваха нови събития. Веднъж им казах: .„Интересно ми е, че още не сте се позаинтересували къде отива дъщеря ви и при кого". На другия ден баща ми дойде на беседа в неделя от 10 часа на Изгрева, изслуша за пръв път Учителя и за пръв път го видя. След беседата баща ми беше замаян и изненадан. И когато си дойде у дома започна да разказва възторжено, като размахваше с ръце и не можеше да навакса с разказа си, защото все не му достигаше време. Всички седяха на масата и слушаха, а аз съм също на масата и мълча. След като се изприказва каквото имаше да каже, майка ми го погледна учудено и отсече; „И ти ли ще станеш дъновист? Един дъновист ми стига тук в тази къща, за втори тук няма място." Баща ми се промени отведнъж, възторгът му изчезна, погледна ме виновно, стана и излезе навън. Повече до края на живота ми той никога не продума нито дума срещу Учителя, срещу учението и не ме упрекна, че съм дъновистка или да ми направи забележка, че ходя на беседи на Изгрева. Беше се допрял до Божественото за малко и беше го оценил. Но неговия път беше друг, той беше дошъл на земята за други цели и разрешаваше други задачи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...