Jump to content

10. БОЛНИЯТ ЗЪБ


Recommended Posts

10. БОЛНИЯТ ЗЪБ

Ние младежите от Школата на Учителя бяхме свикнали за всяко нещо да се отнасяме до него. А ние не бяхме малко, а гъмжахме като кошер около него и всеки беше със своят житейски път, със своите проблеми и всичко онова, което ни заобикаляше ежедневно и ежечасно. Освен това броят на посетителите при Учителя не бяха съвсем малко. Освен, че ние го безпокояхме, то идваха приятели от различни възрасти и търсеха неговата помощ и закрила. Трябваше да им се разрешават насъщните нужди и проблеми. А ние идвахме от света, където имаше едно знание предавано исторически от поколение на поколение, предавано от школи и цивилизация. А тук пред нас се изсипа чрез Учителя ново знание, което се даваше за пръв път. И трудно можехме да оставим старото и да се захванем с новото, живеехме между тези два свята. Този въпрос Учителят го засегна веднъж в беседите, че човек представлява като едно дърво с корени, стъбло, листа и за да върже плодовете на новото учение не може изведнъж да се отдръпне и да изхвърли стария свят от себе си, т.е. да изреже корените от себе си, защото ще изсъхне стъблото. Трябваше да възрасте новото у нас. А това бе един много труден процес. Обикновено питахме Учителя за своите затруднения и с негова помощ успявахме да се справим. Беше необходимо послушание и много работа от нас. Да имаш послушание у себе си към онова Великото, чрез което се проявяваше посредством Учителя и неговото Слово означаваше, че знаеш, че знаеш какво означаваш това Слово - че то е вече храна за теб и ти без него не можеш. Беше необходима вяра, която да реализира у нас едно духовно повдигане, за да можем да получим светлина в съзнанието си, за да разрешаваме своите задачи, които Учителят непрекъснато ни даваше за разрешаване.

 

Един ден се събуждам с болка в зъба. И не само болка, но беше започнала да се подува бузата ми. Всеки от вас знае какво означава болен зъб и зъбобол. Сега за вас е лесно - има зъболекари под път и над път. Отиваш при зъболекаря, преглежда те и те лекува. Сега е лесно, лекуват те, правят ти пломба на зъбите, ако трябва ще ти извадят и зъба, а пък като изминат и годините и дойде старостта и останеш без зъби отиваш и ти правят протези, с които не само можеш да се храниш добре, но и да говориш сносно. А тогава зъболекарите в София бяха малко, не си спомням дали съм срещала такива. Но си спомням този път, че с голяма мъчнотия успях да стана и сутринта отивам при Учителя. А той не беше само за нас съветник, но той за нас беше и лечител и всичко. Ние знаехме от възрастните приятели, че той беше завършил медицина в САЩ. Влизам при Учителя, а при него беше на посещение един от нашите възрастни приятели - доктор Жеков, който беше ветеринарен лекар. Учителят се обръща към мене и от очите му и от жеста му излиза такова състрадание към мен, че то ме охрабри и съвзе. Той се обърна към доктор Жеков и му каза да вземе спирт и след това зехтин и да ми намаже зъба и бузата, но аз се бях насочила към Учителя и не ми беше приятно да ме лекува доктор Жеков понеже знаех, че е конски доктор, т.е. ветеринарен доктор. Застанах пред Учителя: „Учителю, само ти можеш да ме излекуваш". Тогава той се приближи към мене и с една ръка ме опипа по бузата един два пъти, после ме помилва по бузите един два пъти, нещо като днешен масаж и ми каза: „Отивай си". Аз му целунах ръка и си тръгнах радостна и убедена, че този зъбобол ще бъде изпратен там откъдето е дошъл. Тръгнах си за дома, а аз живеех в града по онова време и всяка сутрин отивах на Изгрева. И Докато слеза в града болката ми премина, а когато се явих пред майка ми тя ме погледна и изрече: „Нали ти казах да отидеш при лекар, за да ти се оправи зъба". „Да, мамо, аз бях при лекар и ми се оправи зъба". Майка ми се успокои* че аз като послушна дъщеря съм отишла в някой частен кабинет и съм получила съответна помощ. Аз също се успокоих от болката и дълго не можах да заспя този път не от болката, но от онова величие и онази жертвоготовност за всеки един от нас по всяко време и за всеки случай. По-късно разбрах, че ние сме изпратени като работници от Небето в божията нива и за всеки от нас бди окото на Всевишният и сме под неговото крило.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...