Jump to content

12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО


Recommended Posts

12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО

В онези години, когато бях девойка, когато исках да докажа на родителите ми, че мога да бъда независима не само на думи, но и на дела, реших да използвам умението си, че свиря добре на пиано и се опитах да си намеря подходяща работа. А тогава единственото подходящо място бе или да даваш уроци по пиано на някое малко момиче, което аз не желаех, или пък трябваше да отида да свиря някъде, където обществото би приело моето свирене. А това бе края на войната 1919 година и началото на отварянето на Школата. Бях правила опити да давам частни уроци по музика, но се оказа, че нямам търпение да обучавам малки деца. Отказах се. По това време беше мода да се ходи на кино. Тогава се прожектираха филми, които бяха нями филми, т.е. тогава още киното нямаше говор. Поставяше се едно бяло платно, въртеше се филма с една ръчка и зрителите гледаха само движения на хора и картини, а за по-добро възприятие трябваше да се озвучи с подходящи мелодии. Най-често това ставаше с пиано. В киното след подходящо прослушване ме приеха и аз трябваше да свиря такива мелодии, които трябваше сама да избера, за да бъдат подходящи за самият филм. Обикновено бяха двама пианисти. Тогава се прожектираха по няколко филми - те бяха кратки по 10-15 минути. Единият пианист свиреше, а другият почиваше и чакаше своят ред. Сцените от филма се движеха много бързо и беше необходимо голямо усърдие, за да се изпълни набелязаната музикална програма. Обикновено след 20 минути непрекъснато интензивно свирене със сменяващо се темпо и мелодия, ръцете ни заболяваха, а главите ни бучаха от непрекъснатите възгласи на зрителите. Тогава всички реагираха бурно, одобряваха и заклеймяваха героите от филмите. За онези времена, за мнозина от зрителите филмите, които се прожектираха те ги приемаха като живи и истински неща, които се случваха. За тях това бе един жив свят. Имаше една невидима връзка между онова, което те гледаха и между техните копнежи, удоволствия и жаждата им за зрелище. Затова те живо участваха при прожекциите. Целият салон вреше, кипеше от страсти или тъгуваше, или пък се заливаше от смях, а пианистът трябваше да съпровожда с подходящи мелодии всички тези състояния, през които трябваше да преминат зрителите.

 

Аз чаках да свърши филма и да дойде моят ред да свиря. И изведнъж в салона стана тягостно и психически едва издържах. Имаше към 400 човека. Започнах да се задушавам. Какво да правя? Досетих се един съвет на Учителя и незабелязано от всички започнах да се моля и шепнешком да произнасям 91 псалом. Постепенно ми олекна и ми просветна на очите. Дойде моят ред да свиря, филмът бе комедия с бърз ритъм и аз свирих леко, бързо, публиката бушуваше, смееше се и всичко се разливаше като морски вълни една след друга. След като свърши филма публиката не искаше да напуска салона И викаше „Искаме още". Тогава съдържателят на салона излезна и каза: „Заповядайте всички утре вечер по същото време със същите билети". Публиката нададе вой, беше предоволна. А това беше своеобразна реклама на съдържателя на салона. Публиката се разотиде, а аз получих похвала, че съм свирела хубаво. Той свърза успеха на филма и разположението на публиката с моето свирене, защото наистина само така можеше да се обясни необикновеното разположение на публиката. А този филм той го въртеше вече една седмица. И днешното представление бе единственото, което се разви по такъв необикновен начин - с бурни възторзи и ръкопляскания.

 

Отивам аз при Учителя и му разправям всичко. Изгледа ме, усмихна се и каза: „С молитвата, която си направила си сменила състоянието на целия салон". Аз бях отворила очи и не можах да повярвам, че моята молитва, която бе предназначена само за мене е могла да смени психическото състояние на 400 човека и да го постави в друго поле по-възходяща линия да смени състоянието им, че накрая възторжено да посрещнат финала на комедията с възторзи, викове и ръкопляскания. „А твоите ръце и музиката помогнаха на съдържателя да напълни салона си следващия път и това е неговата оценка за теб като добър музикант", продължи Учителят. По-късно в друг разговор Той ми каза: „Отвън няма да се показваш за верующа, но вътре работи и да вярваш без да се разколебаваш". Това бе една необикновена опитност.

 

Когато си спомня за състава на публиката, той бе разнороден и единствено ни обединяваше тяхното желание да възпроизведат в себе си всички онези любовни сцени и да преживеят в себе си всичко онова видяно и проектирано на екрана. Във връзка с това Учителят сподели: „Всеки човек с когото се запознаеш той има желание да те приравни към своя уровен". Това го усетих така остро в този салон събрал желанията и страстите на 400 човека. Много пъти по-късно споделях с Учителя и се оплаквах, че ми е трудно да се откъсна от средата, в която съм потопена и да се откъсна от влиянията им и да бъда свободна в мислите си. А той ми каза: „Нали искаш да бъдеш независима? Как така се оставяш да бъдеш зависима от една мисъл?" Това бяха ценни неща, дадени точно в един момент, където трябваше да решавам въпроса за нямото кино в себе си и за живото кино, в което бях потопена, заедно с онези 400 човека в онзи киносалон с целия онзи свят на мисли, желания и чувства, идващи от един друг нисш астрален свят.

 

По-късно когато контактувах с хора различно устроени също усещах влиянието на техния свят и страдах като се потапях в техните води и много трудно се освобождавах от техните влияния. Споделих с Учителя. „Трябва да се пазих да приемаш от хора, които стоят на по-нисша степен на развитие от тебе. Това могат да правят само велики духове. Ще си избираш приятелки, които стоят по-високо от тебе." Това бе мнението на Учителя и разрешението, което Той ми даде. Но аз не можах да спазя това правило, което разказвам, защото аз бях потопена в една такава среда, впоследствие която бе по-ниско стояща от мен. Не можах да спазя това правило. В същия ден Учителят ми каза, за да разреши този проблем, който не можах да разреша със себеподобните си: „За Бога всичко е хармония". Да, за Бога е всичко хармония, за Учителя също, но за мен не всичко бе хармония и аз се движех помежду най-големите противоречия на живота. Учителят ми каза: „Туй, което търсиш хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертва за тебе? Ще си туриш на ума да живееш за Бога най-възвише-ният и чист живот, който е възможен на хората в плътта. Човек трябва да има идея към Великото."

 

След тази опитност, която имах с нямото кино аз навлязох в живото кино, където срещах не образи на белият екран, а срещах живи хора, крачещи по земята. Хора в плът и хора по дух.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...