Jump to content

21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ"


Recommended Posts

21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ"

Веднъж направих съгрешение пред Учителя и реших да му се изповядам на всяка цена дори ако реши да ме изпъди. Изповядах се и чаках присъдата си. Учителят каза: „Ти си сега сто пъти по-близко до Истината, отколкото по-рано". Аз очаквах, че ще ме изпъди и че не ще ме приеме, защото съг-решението ми бе голямо. По-късно разбрах, че ученикът, когато е осъзнал грешката си е много по-ценен от онзи, който не е съгрешил. Знанията му служат като метод и поука за другите.

 

Но ученикът губи чистота си, а да я получи обратно се изискват непосилни изисквания и много работа върху себе си. След като се изповядах пред Учителя, а това бе вечерта то върнах се у дома и заспах като изкъпана и изповядана. Сънувам сън, че Учителят е сложил една саксия и цветя вътре в нея. На сутринта отивам на беседа. И Учителят държи беседата „Петимата братя". В тази беседа бяха изнесени всички въпроси, които ме интересуваха и проблема, който аз трябваше да разреша. Това не бях споделяла с никого досега. Там беше изнесено и моето прегрешение. Много неща казани в тази беседа по-късно от стенографите при дешифрирането на материала бяха изхвърлени понеже сметнаха, че вътре са включени от Учителя изречения, които нямат нищо общо с общата тема. Това е една тяхна непоправима грешка.

 

Когато отивах и разговарях с Учителя след това пишех в тетрадката си „Днес, на еди коя си дата бях при Господа". Години по-късно чух от него следното: „Между мене и Бога разлика няма да правиш". Това много рядко го казваше и е само за онзи, който разбираше и който го схващаше по дух. Имаше и други начини за общение по дух с Учителя и Той можеше да даде някое подобно преживяване на ученика. Учителят веднъж каза: „Когато някой ме сънува на сън знай, че това е емблема на Божественото". А аз го сънувах, че той ми поднесе цветя в една ваза. Вероятно това бе един отклик на моята душа към Божественото. Днес тези неща са много прости за обяснение, но тогава бяха много трудни за разбиране. Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога. Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е усетил, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух. Говоря за учениците, а не за слушателите в салона на Изгрева. А ученици са онези, чиито съзнание се намира в полето на свръхсъзнанието, т.е. те имат връзка с Божественото, те са направили връзка между човешкия свят и Божествения свят и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух.

 

И един път в младежките си години аз чрез съзнанието си бях се отдалечила от Учителя, защото човек може да бъде и на Изгрева физически, а чрез съзнанието си да се отдалечи от Изгрева. Аз се бях отдалечила и физически, и бях навлезнала в света или както е казано на чист български език аз бях престанала да ходя на Изгрева при Учителя на беседи. Светът беше ме повлякъл, отвлякъл или сама си бях отишла там --все едно, аз се бях отдалечила както от Учителя, така и от Изгрева. Това продължи доста време, няколко месеца. И един ден аз се замислям и се питам какво правя тук у дома? Че какво аз правя тук и защо не съм на беседа на Изгрева и при Учителя? Изведнъж видях, че се намирам в друг свят все едно, че бях взела билет за влака и от София бях заминала накрая на света. Тази сутрин се събуждам, ставам, оглеждам се и се питам защо съм тук в тази стая, в дома на родителите ми и защо не съм горе при Учителя? Дали това беше осъзнаване? Облякох се и отидох при Учителя горе на Изгрева. Той ме прие много любезно и много хубаво с голямо вътрешно разположение. Разказах му всичко къде съм била през тези месеци, осъзнах грешката си пред него и го помолих да ме приеме отново пред Школата. Учителят се съгласи, беше усмихнат и радостен. Аз си отидох у дома. Хубавите правилни отношения между мен и Учителя бяха възстановени. На другия ден имаше беседа. Аз бях на беседата, бях седнала на пианото и отново свирех песните на Учителя и съпровождах песните на приятелите. Когато започна да говори Учителя каза следното: „Днес една душа се върна при Бога". Той спря за миг, отправи погледа си към мене, за да ми припомни, че това се отнася за мене. И така разбрах, че всеки, които имаше отношение към Учителя това отношение беше отношение към Бога. Това по-късно го проверих чрез живота си. А цялата беседа бе и се движеше около тази тема за човешката душа, която се е отдалечила, която се отклонила и която трябва да намери връзката си с Бога. Аз слушах беседата, гледах Учителя и знаех, че Божественият Дух днес се изявява в това Слово специално за мен и той разрешава за мен един от най-големите въпроси. Аз като душа се бях върнала чрез.възстановената си връзка при Учителя и при Бога. Преди това аз бях се отклонила в света, бях тръгнала да проверявам някои неща, които изобщо не разбирах, а Учителят говореше: „Всяка Истина трябва да се разбере в своите прояви". Аз бях се отклонила, бях влезнала отново в света, който ме заобикаляше и вероятно правех своят пореден опит. „Опитът показва качествата на нещата". Разбрах, Че тук в тази среда аз се запознавах вътрешно, макар че външните условия бяха благоприятни за мен, но вътрешните изисквания на моят Дух бяха съвсем други. Аз не разбирах тези неща тогава, бях млада, около 25 години. А Учителят продължи: „Някои хора искат целият им живот да мине в музика и песни, да бъдат щастливи. Те трябва да знаят, че щастието се изкупва с жертви. Ако щастието е на единият полюс, то на другият полюс стои жертвата". Да, аз бях попаднала именно в такава среда, в онзи свят, в който бе средата, в която се движеше майка ми и цялото ми семейство и че идеалът на съвременните тогавашни жени се движеше между музика и песен и показаната женственост от друга страна. А тук Учителят направо програмира моят живот. Ако искаш щастие трябва да жертваш. Аз не зная дали бях щастлива като жена, но всички радости, които съм получавала не бяха получавани даром нито ми бяха давани като подарък. Те бяха заслужени чрез труд и постоянство от мен. Тук имаше нещо друго - те не бяха заслужени, а бяха извоювани чрез жертва. Голяма жертва и то в името на един идеал, а това не беше малко. Цената за всичко получено в живота ми бе заплатено скъпо и прескъпо чрез закона за жертвата. Така тук Учителят чрез тази беседа определи живота ми, чрез саможертвата да проправям пътя си и чрез жертвата на всеотдайност да се приближавам към другите. Да, трябваше да се плати скъпо и прескъпо. И аз платих с 50 години от моят живот дори с едно съжителство с Борис Николов, което бе съжителство по закона на саможертвата от мен и по закона на жертвата от моят дух. Дали бях щастлива - имаше мигове, които наистина покриваха един от период от 50 години съжителство. От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път. Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години. Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни. Учителят спомена, че човек с нисша култура и с нисши разбирания не може да живее между хора с висша култура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсея за пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в свобода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов". Та аз преминах през всички тези етапи. И накрая Учителят говори за ролята на жените, че спасението на света е в техни ръце като внесат в умовете на мъжете си повече светлина, защото жената е емблема на любовта и че в умовете на всички хора стоят жените. Тя е емблема на любовта, тя е тяхната идея. Затова Бог е изпратил жените на земята да спасят света, затова се изисква жени със светли умове, с широки сърца и диамантена воля. Тогава светът ще се преобрази по един естествен начин.

 

След тази беседа аз отидох да благодаря на Учителя и му казах, че смятам, че тази беседа е отговорила на всички мои въпроси и разрешава моят проблем от днес до края на века. Той бе ме приел в неговата стая и рече: „За Бога трябва да пожертвуваш всичко, не само временното - но всичко"!

 

Трябва да знаеш, защо си дошла на земята. Човек е дошъл на земята, за да се учи.

 

Човек преминава през различни състояния и се сблъсква с различни неща. През човекът преминават много космически енергии както и земни енергии. Не всички енергии човек може сам да трансформира. Не се срамувай от чувствата си. Срамът е следствие на изкривени разбирания. Винаги давай ход на всяко божествено чувство, защото инак човек се подпушва." „Учителю, дайте ми конкретна картина за моето подпушване". „Подпушването става, когато ти си имала едно желание, 'на което не е даден пълен отговор. Или пък роди се у тебе чувство и ти го възпираш, не го проявиш. После съм забелязал, че аз като кажа некому някой недостатък и той след това се стресне. С това стрескане той си вреди. Той си мисли, че като му кажа недостатъка от сега нататък по-малко ще го обичам. Не, аз го казвам, за да обърне внимание и да поправи недостатъка си. Туй, което давам некому то е все с цел да се поправи и да преуспее." „Учителю, виждам, че не всеки може да се добере до вас?" „Ще кажете, че някой е по-далеч, други по-близо при мен. Не, слънцето е само на едно място и винаги е на едно място, а хората се ползват от неговите лъчи.

 

Любовта не допуща съмнение. Всяко разсъждение е признак, че си се усъмнил. Всеки един орган на тялото човешко е Божествен и еднакво ценен. За пример: ти правиш ли разлика между петте пръста на ръката си? Не, всеки от тях си е особен, носи със себе си нещо, което другият пръст не носи. Да вземем показалеца и средният пръст на ръката ти. Те са съединени в основата, но инак се движат самостоятелно. Да речем, че аз галя единият пръст, другият пръст ще каже ли, че него не го обичам? Не, аз после ще хвана другият пръст и всекиму ще дам това, което му е нужно." „Учителю, аз забелязвам, че младите братя са много внимателни към нас, но виждам, че това е ухажване". Учителят се усмихна: „Най-напред ще се прояви едно влюбване, а после те ще се отдалечат. То не е любов, а настроение, то не може да даде духовен плод, защото е егоистично.

 

Аз искам ти да бъдеш добра, за да мога да живея в теб и ти в мен, да се слееш и да работим заедно. Това е идеалът на твоята душа, която иска да направи с Бога.

 

Човек се съмнява, когато е гладен, но той трябва да запази и тогава мирът си. Може човек да търпи лишения отвън, а отвътре да изпитва една радост. То е Божествено състояние. В Божественото едновременно присъствуват и скръбта, и радостта, присъстват и двата контраста. Ето защо човек трябва да бъде справедлив: някой и да се проявява лошо към него той пак да постъпва с него добре, защото това са два контраста. Човек постоянно е изложен на внушение, а това са течения, които той не може да избегне, защото се движи в такава среда. Но той може да се справи с тях. Но той може да по-дигне съзнанието си нагоре и да направи връзка с Бога. Човек трябва да изпълнява Волята на Бога."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...