171 ПИСМО

[valiamaria]

София, 9. II. 1913 г.

Люб. К. И.

Получих писмото ви. Вярата е сила и Господ е крепост в живота. Всички, които се водят от Духа на живота, са излизали победители. Във време на мъчнотии человек само там може да прибегне за подкрепа. Зная, вий сте придобили нова опитност в тая война. На бойното поле се показва и человешкото геройство, и неговата материална нищожност. В един миг могат да изчезнат там неговите световни въжделения. Но вярата, че человек е Дух, който не умира, дава надежда и свежест на человешкото сърце. При това пълната вяра, че без Волята на Небесния Баща нищо не става. Когато Господ пази человека, наоколо му може да има хиляди злини, хиляди неприятели, той остава невредим. А когато Небето е престанало да го пази, и вкъщи да е, пак го намират. Вий вървете по начертания път и ще опитате, че тия, които слугуват от сърце на Бога, Той ще ги въздигне и ще ги охрани със Своята Любов. Макар видимо да не присъствувам на бойното поле, обаче Духом съм там. За постигането на добрите неща в тоя свят се трябва да се дадат жертви, в каквото и направление и да е. Бъдете мъжествени, бъдете смели, бодри и весели духом. Онзи, Който води съдбините на тоя народ, Той ще го изведе на видело и ще възтържествува, в това няма никакво съмнение. Господните дела не търпят отмяна.

Моето благословение на тебе и на всички ратници на бойното поле.

В. В.

(Свещеният подпис)