Jump to content

3_33 Съдба от Небето


Recommended Posts

"Съдба от Небето"

Казваше се Кирил Икономов. Той беше един от музикантите на "Изгрева", който игра ключова роля в издаване песните на Учителя и в последвалите ги след това борби. Беше крайно изострена личност. Беше македонец, а всички македонци са много амбициозни, когато дойдат в България и по всякакъв начин гледат да избутат с лакти българите. Това е много интересно. Там не могат да се бутат, понеже всички са македонци. Защото ако един бутне и другият ще го бутне, без да му мигне окото. Но тук, на "Изгрева", имаше много македонци и всички без изключение избутваха с лакти останалите и излизаха напред. Ако не ги допуснеха да излязат напред, слагаха "марка" през краката. Нали така децата се спъват едно друго? Падналият освобождаваше мястото, а оня, който го бе спънал, излизаше на челно място. Да се чудиш и да се маеш. Ама това, българите, са много загубени хора. Защо ли? Защото те гледат, спорят помежду си, злословят и се разправят, доказват превъзходството си, докато македонецът направо влиза и се насочва към първото място, което е свободно, защото онези - останалите български умници, спорят кой е най-достойният, кой е с най- големи заслуги, за да заеме въпросното място.

 

Тук, на "Изгрева", стана точно така: македонците избутаха останалите. Проверете кои личности бяха македонци, какво беше тяхното поведение през време на Школата на Учителя и след това. Проверете кой какво направи и защо го направи. Като проверите, изводът ще бъде ваш. Аз си имам свой извод.

 

През 1921 година беше издадена от приятели една песнарка "Песни на Всемирното Братство - 1921 год.", в която бяха включени братски песни. Школата бе отворена. С годините песните, които Учителят даде, започнаха да се множат и ние ги имахме в ръкопис. Беше поставен въпросът за издание на песните на Учителя. Учителят лично бе наредил да се състави една комисия от трима души, в която да влизат: Кирил Икономов, Асен Арнаудов и Матей Калудов. Кирил Икономов беше подготвен музикант и беше учител по музика в гимназия. Асен Арнаудов беше истински музикант и талант, който нотираше мелодията от първо изслушване. Матей Калудов беше военен капелмайстор с голям опит и познание - той беше дирижирал духови военни оркестри над двадесет години. Никой не възрази срещу комисията. Но докато Асен и дядо Матей се намъдруват, амбициозният Кирил Икономов ги записва, обработва и ги поставя за печат. Накрая, през 1938 година, те излязоха от печат в едно много хубаво издание, добре оформено с подходящ предговор и мисли на Учителя за музиката. Дотук - всичко добре.

 

Когато Учителят разбра, че Кирил е издал песнарката сам, бе много недоволен, понеже знаел, че Кирил Икономов ще допусне грешки и неточности. Когато излезе първата книжка "Песни на Учителя", всички приветствуваха възторжено това издание, включително и аз. Но ето какво се случи на следващия ден. Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на масата и ми каза строго: "На, вземи. Иди да намериш грешките на Кирил Икономов и ги оправи!" Той не ми я подаде, а я хвърли пред мен на масата. Този жест не беше случаен, а показваше, че Учителят е много недоволен от всичко това.

 

Аз се заех да намеря грешките на Кирил Икономов. Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки. Принципната грешка бе следната: песните бяха" записани с ноти така, както ги пееха приятелите, а не така, както ги беше дал Учителят. Ще кажете: "че как така?" Ами така - Учителят даде една песен, тя се запише на лист. После тя се записваше в една голяма тетрадка, за да бъде запазена като оригинал. Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една. Не беше мързел, а непослушание - всеки си правеше каквото си иска.

 

Записаната песен след това започваше да се разучава и да се пее. Отначало се разучаваше от нашите певици-примадони, за които говорихме вече. От тях ги учеха другите. Но с годините песента се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността. Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите. И се правеха някой път дребни промени така, както им уйдисваше или както смятаха, че е по-добре за пеене или е по-мелодично. Те не се съобразяваха, че това е окултна песен и е строго забранено да се изменя, а камо ли да си я нагласяваш така, че да ти харесва повече. Като се добави, че за десет години период дойдоха много нови хора, които учеха песните на слух, а не по ноти, дори и не по песнарката на Кирил - тогаз ще разберете, защо много неща са забравени, а други са променени.

 

Та Кирил Икономов взе, че нотира песните така, както ги пеят, а не по оригинала, който се пазеше и беше достъпен за всички. Той се подведе. Кой и защо го подведе, не можах да разбера и до ден днешен. Има само едно обяснение: това е неговата амбиция да се прояви и да бъде пръв между първите. Ако беше се спазил онзи състав от трима души, Матей Калудов не би допуснал такова нещо, защото имаше опит на капелмайстор и знаеше много добре какво значи авторски текст, и че изпълнителят е задължен да се води по него. И Асен Арнаудов, който беше голям музикален талант, не би допуснал да се получат отклонения от оригинала. Затова Учителят беше недоволен и затова ме накара да търся и да намеря грешките на Кирил Икономов. Аз работих доста време, намерих оригиналите - взех тетрадката, както и двете папки - и сравнявах оригинала с песнарката на Икономов. Тогава реших, че грешките могат да се поправят единствено като се направи ново издание на песните. Отидох и споделих мнението си с Учителя. Той ми каза: "Направи го!" И аз се захванах.

 

Минахме през различни времена и етапи, за които ще разкажа по-късно, когато се издаваше моята песнарка. Защо казвам "моя"? Защото ние с Борис купихме хартията, ние финансирахме двамата издаването й, тъй като всички ни се противопоставиха да сторим това. Когато се издаваше песнарката, тя се печаташе в пълна тайна и то след заминаването на Учителя, и нямахме време да направим коректурата. Затова имаше дребни пропуски, но не по моя вина, а по вина на коректора. Печатницата, където се печаташе песнарката, беше такава, че нито можеше да се внесе нещо, нито да се изнесе. Ние печатахме там, където се печатаха военните карти. И където всичко беше от секрет по секрет. Сега разбрахте ли защо не можеше да се изнесе оттам някаква коректура и защо не можеше и да се внесе? После аз бях обвинена, че погрешно съм записала всичко. А ние бяхме заплатили на човек, който трябваше да изпише точно нотите. След като излезе песнарката, приятелите видяха, че са включени и песните от Учителя, дадени чрез певицата Лиляна Табакова.

 

Всички без изключение се нахвърлиха върху мене, защо съм публикувала песните на Табакова? Приятелите не я обичаха, макар че тя беше певица от кариерата, а щом Учителят работеше с нея, това означаваше, че Той знае много добре какви качества притежава тя. Но наместо това, Табакова се опълчи срещу мен, като показваше наляво и надясно, че съм допуснала грешки в нейните песни. А те бяха допуснати поради невъзможността да бъде направена коректура. Освен това,

 

Кирил Икономов и другите музиканти откриха фронт срещу мене само поради ревност. Спомням си, че беше свикан така нареченият "Голям братски съвет", в който участвуваха хора от Просветния съвет и от Братския съвет. Започнаха да се разглеждат песните една подир друга и всички се нахвърлиха върху мен, че аз съм променила песните на Учителя. Най-тържествено им заявих, че песните са дадени, както са по оригинал. Всички извикаха в един глас: "Къде е оригиналът?" Аз им показах оригинала на една от песните. Всички разглеждаха оригинала, сверяваха го с песента от песнарката и виждаха, че оригиналът се покрива с напечатания нотен текст, но пак не се предаваха, пак ме обвиняваха. Питам ги: "Вие на кого се подчинявате - на оригинала или на Икономов?" Изведнъж се стъписаха. По едно време един каза: "Подчиняваме се на Божественото!" Отговорих им, че Учителят много пъти бе казал: "Не коригирайте Божественото!" Ето ви сега оригинала и сега да видим - вие ще коригирате ли Божественото?" Те се спогледаха и занемяха. Тази песен се прие от всички. После преминаха на друга песен. Отново се повдигна същият въпрос, че съм променила песента. Казах им, че имам оригинала, но че не мога да го намеря в папката. Помолих ги да почакат пет минути. Отивам в бараката си - там където живеех, заставам сама и казвам: "Учителю, помогни ми! Ти ме изпрати да изправям грешките на Икономов. Не ме оставяй сама, защото ще ме разкъсат като песове." И веднага, без да искам, посягам към Библията, която беше на масата ми. Отварям я и там в нея намирам оригинала. Благодаря на Учителя и веднага, на третата минута, се връщам да им го занеса. Поднасям го, а те ми казват, че са преминали на друга песен. Е, как ви се струва това? Аз държах Библията в ръцете си, че като я треснах на масата, че всички подскочиха. Изкрещях: "Никакво преминаване! Ето ви оригинала и да видим сега, кой от вас ще коригира Божественото?" Всички са против мен, но гледат оригинала, той преминава от човек на човек. Накрая приеха и тази моя песен по оригинала, а си бяха отбелязали в протокола, че аз съм била в грешка. Е, как ви се струва това? Бяха принудени да коригират написаното в протокола. Преминахме на третата песен. Жестоко напрежение. Всички мълчат, а аз държа папката с оригиналите пред себе си. Те не знаят сега какво следва. Дали имам и на тази песен оригинала. Но аз реших да смекча нещата и затова се обърнах към Георги Томалевски и го запитах дали може да изпее тази песен. Той се усмихна. Каза, че това е любимата му песен и я изпя. Всички слушат и мълчат. Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази песен?" "Аз лично съм я учил от Учителя", бе отговорът му. Тогава се обръщам към другите: "Вие чухте, че брат Томалевски я е научил от Учителя и я изпя точно така, както аз съм я дала и напечатала". Брат Томалевски вдига гордо глава и казва: "Това е точно така". Но Кирил Икономов скача и вика, че на Томалевски не може да се вярва. Аз тогава изваждам отново оригинала от папката и му го подавам. "Ако на Томалевски не вярваш, то вярваш ли на оригинала?" Беше притиснат до стената. Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите. Тогава Кирил Икономов се развика: "Искам този спор да го разреши Небето. Аз искам знак от Небето!" И после вдигна най-театрално ръце към тавана и каза: "Нека Небето прецени кой е на правата страна". Аз също станах и казах, но без да вдигам ръце нагоре, а с двете ръце държах папките с оригиналите, както и оригиналната тетрадка. Казах: "Приемам - нека Небето прецени и отреди. Нека това бъде съдба от Небето".

 

Братският съвет се разтури и повече не можа да продължи работата си. Беше безсмислено да се работи с хора, които не признаваха оригинала на Учителя. Освен това, и двете страни поискаха съдба от Небето и всички решиха, че трябва да се изчака, за да се види решението на Небето. И то не след дълго се видя от всички. Кирил Икономов заболя. Болестта го тръшна и положи на легло близо петнадесет години. Той поиска съдба от Небето и Небето му я даде. Не знам той дали разбра това. Но другите го разбраха, особено онези приятели, пред които Учителят лично беше казал, че Икономов ще отговаря за някои негови импровизации на песните Му. Това ще го прочетете в спомените на другите приятели, ако ги напишат и ако смеят да го напишат. С тази своя постъпка той лиши семейството си и двете си деца от бащина грижа и закрила. Те живееха от бедно по-бедно, мизерствуваха, а с неговата професия на учител в гимназията, като добър преподавател, можеше спокойно да предава уроци на ученици и с това да обезпечи добро съществувание на семейството си и на себе си. Понякога някой от Братството се опитваше да им помогне, но това бяха дребни суми. Времената бяха други, всички преминавахме през изпити и оскъдица. Над нас тежеше съдбата на света и стоеше съдбата на Небето.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...