20 БАРАКАТА НА РУСЕВА

[GDD]

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]

 

БАРАКАТА НА РУСЕВА

 

Непосредствено до изгревската поляна, някъде по-късно, братството беше закупило и място около два и половина декара. То беше отделено с ограда от общия братски имот. Върху този парцел някои наши съмишленици си бяха направили за временно пребиваване малки дъсчени къщички. Но това "временно" се проточи с години. Нуждите на братството нараснаха, пък и гледката от различните по форма и строеж бараки не беше много приятна. Взе се решение да ги преместим на едно друго място, което имахме по-надолу под Изгрева.

 

По онова време ние много се придиряхме кои са истински наши съмишленици, кои са с подчертан морал и качества. Имаше и такъв тип хора - позавърти се на Изгрева и изслуша някоя и друга беседа и се позаседи в нашите среди, често пъти с користни цели. Та на това място едва се крепеше една барака, сглобена от разни материали, черна мушама и какви ли не още отпадъци. Беше на една жена от града - Русева, и както разбрах тя си имаше жилище там, но и тук си беше направила ей така, просто да си има. Един ден започнахме преместването, което не беше особено трудно, тъй като тези къщички в повечето случаи не бяха нищо повече от един голям сандък. Дойде се и до бараката на Русева, която не беше възможно да се пренесе изцяло. Гледах тази грамада от неприятни вехтории и дойдох до извода, че освен да се запали и изгори, друг изход няма. Но това не смеех да направя, защото тази жена беше тъй устата и кавгаджийка, че човек не знам дали би могъл да се отърве от нейния злобен език с години. Пък и знам ли в своята ярост докъде би стигнала тя? Да не предизвика не само на мен, но и на Братството някакви неприятни беди. А тя самата съвсем не мислеше за местене. Ден след моя извод, тъкмо излизам от къщи по спешна работа в града и ето Го Учителя пред мен. "Николай какво стана?" - запита ме Той. Аз веднага разбрах, че става въпрос за преместването на бараката на Русева и Му отговорих: "Учителю, бараките преместихме, но тази на Русева освен да я изгорим, друго не виждам да може." Казах и залетях към града. Когато се върнах нямаше вече и следа от тази къщичка кочина, беше изгоряла изцяло. Как е станало това не разбрах. И жената повече на Изгрева не я видях. Така по един чуден начин се освободихме и от двете неприятности.