244 ПИСМО

[valiamaria]

Търново, 12. XII. 1911 г.

Люб. д-р Дуков,

Получих вашето писмо. Аз имам предвид да ви посетя, но да видя кога ще ми се отвори път. Вий имайте търпение, развивайте оная Божествена вяра, което дава мощ на душата. Зная, има много спънки на пътя, но аз постепенно ще ги отстраня. Взел съм всичко предвид и не съм пропуснал нищо. Немирните духове ще ги впрегна на работа. Уповайте на Господа, за да опитате и видите чудните Негови пътища. Господ ще ви закриля. Полека и постепенно ще се научите да познавате Неговата Мъдрост, с време ще се разкрият пред вашите очи чудните наредби на природата и ще видите какви велики закони управляват света. Как нещата са математически претеглени. Как Божията мощна мисъл формира и хармонира всичките действия, как примирява следствията на доброто и злото. Именно в тая област на кармичните причини, само когато душата надникне тука, тя остава удивена от непостижимата Мъдрост на Бога, Един в Единството на всички същества.

Моят поздрав на всички приятели и особено на вашите домашни.

В.В.

(Свещеният подпис)