34) Като меден сок за нашите умове

[Стефан Кирлашев]

КАТО МЕДЕН СОК ЗА НАШИТЕ УМОВЕ

 

На 7 април 1928 г., Благовещение, ние извършихме традиционна екскурзия във Витоша. Беше облачно, но облачната мрежица беше много тънка и през нея се виждаше Слънцето. Пристигнахме на Ел-Шадай към 8 ч. и 30 мин. След гимнастическите упражнения започна разговор.

 

Времето днес прилича на млада булка, забулена с булото си. Много е хубаво.

 

Хората мислят, че Природата е наредила да умират, а това не е така. Сега трябва да се образува една Школа за подмладяване и в нея да се правят упражнения. Сегашният ви живот е само една малка част от великия ви Живот. Едно време сте били елен или някое друго животно, а в бъдеще ще дойдете като светии.

 

Българинът трябва да се освободи от влиянието на Сатурн. Целият Балкански полуостров се влияе от Сатурн и Марс. Трябва да се засили вярата. Хубаво е да се направи този опит: ще изпратим десет души при някого, който е на умиране. Единият ще отиде и ще каже: „След десет дни ще бъдеш здрав“. На другия ден ще отиде друг и ще му каже: „След девет дни ще бъдеш здрав“ и т. н., докато последният ще му каже: „Утре ще бъдеш здрав“. Когато се произведе благоприятният процес, ще видите каква сила е насърчението. Човек трябва да има вяра в организма. Когато повярва, ще почнат клетките да работят. Клетките знаят как да лекуват, но човек ги ограничава.

 

Ние сме отдалечени от Духовния свят. Тук, на физическото поле, не е будно съзнанието ни. Постоянно трябва да ни разбуждат. Природата не търпи хора, които мислят, че са сиромаси, но и който мисли, че е богат, тя и него не може да търпи – и двамата не ги търпи.

 

Стана въпрос за молитвата. Учителя каза:

 

Преди да поискаме нещо, Господ вече го е дал, но ние трябва да отидем да си го вземем. Това е молитвата, това е нейното значение. Някой се моли за нещо и иска да стане моментално, а то идва постепенно, постепенно.

 

В един американски хотел една бедна жена се помолила за нещо. В съседната стая живеел един богат човек, чул молитвата на тази жена и на следващия ден ѝ пратил това, за което тя се молила. Също така и ти се молиш на Бога за нещо и Невидимият свят чува и дава.

 

Винаги първо правехме молитва на полянката и след това поемахме надолу. В 4 ч. се приготвихме да слезем и на края на молитвата Учителя каза да произнесем следните думи:

 

“Господи, да бъде Твоето Слово като меден сок за нашите умове“.