Jump to content

3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА


Recommended Posts

3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата на екскурзия през месец февруари. Бяха навалели големи снегове. И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше. Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала. Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре. Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица. Пред двореца стои на пост войник с пушка. А това показва, че царят е в двореца. Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден". Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава на царя. Изкачването беше трудно. А ние не бяхме се екипирали добре. Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината. А сестрите са с дълги поли, които се влачат, залепва се снега по тях, размразява се, после пак замръзва и висят разни висулки от лед и ледени бучки по тях. Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса. Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата. До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук!" Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер. То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда. Запалихме огън. Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни. А аз винаги нося брадва. Без брадва не ходя в планината. Тя ни услужи много. Сечем сухи клони и запалихме огън. Натрупахме клони от клекове върху снега, за да можем да седнем и лежим. Направихме за Учителя едно хубаво място покрито от клекове, като гнездо. С каквито платна имахме заградихме така наоколо да не духа, като се засили огъня стана приятно. А времето беше тихо, ясно и студено. Студът се засилва след залязване на слънцето. Първата ни грижа бе да набавим главно сухи клекове. Сечем или къртим клека, носим и натрупваме дърва. Натрупахме много сухи дърва. Хем ни пазеха завет, хем ги използвахме за огъня. Огънят гори непрестанно. Всеки подклажда, а чайниците врат. Затоплихме се в тази зимна нощ така, като че ли бяхме в стая. Дойде доброто разположение, изпяха се песни, водеха се разговори. Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства. Никой не усети студ, а някои подремнаха. Групата не спа. След като бяхме направили от клонки хубаво гнездо на Учителя Той седна върху него и така прекара цялата нощ. Сутринта станахме рано. Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора. Напред върви човек с калпак. Висок селски калпак. Зад него следват няколко човека и 7-8 коня един след друг. Като се приближиха към нас гледаме цар Борис III с неговите хора. А той беше с калпак. Дойде при нас. Като ни видя, смая се, че ние сме се разположили, огънят гори, чайниците врат и ние сме в най-добро разположение. Тогаз се разбра, че са му докладвали, като сме минали покрай двореца и понеже не сме се върнали до вечерта, то той помислил, че сме закъсали е снеговете. Тръгва със своя адютант и няколко човека и с осем коня, за да ни спасяват. Но като видя как сме се разположили той върна конете назад, а той остана с двама придружители. Размени някоя дума с Учителя и повечето разговори бяха с нас, понеже сестрите непрекъснато го разпитваха. Като ни видя както сме се устроили, той се учуди много, защото бяхме закътани в заслон от платнище. Говорихме с него, пихме чай и разговаряхме за разни неща. Ние имахме възможност да видим за първи път царя непосредствено до нас и да разговаряме като с обикновен човек. Царят бе до нас, а ние бяхме в присъствието на Учителя. Учителят седеше спокойно, пиеше чай и се усмихваше. Размениха с царя по няколко обикновени думи на учтивост. Разговорите бяха повече между сестрите и царя, които го запитваха за най-обикновени неща, при което той се учудваше на въпросите им, но им отговаряше. А това не бяха глупави въпроси. Всички сестри бяха студентки по онова време. Нямаше неуки и прости хора между нас. Според мен това бе единствената среща на цар Борис III с Учителя. Повече те не се срещнаха на физическото поле. В това съм напълно сигурен и точен. А разговорът бе на общи теми за времето, за планината, за чая, за туризма и т. н. След това царят и придружаващите го войници с конете тръгнаха нагоре към Мусала. Ние се сбогувахме. След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец. А оттам се прибрахме до София също с кола.

Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г.

Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя. Това не е вярно. Той, царят не можа да прескочи тази бариера. А това бе тежката карма на Кобургите, за тях Учителят нямаше добро мнение. Когато царят трябваше да замине за Берлин за среща с Хитлер, за да му бъде искано включване на България във войната на Източния фронт за изпращане на български войски да се бият срещу Русия, то Учителят бе казал: „Царицата не трябва да напуща кошера, когато кошера не се рои. А когато кошера се рои царицата пак остава в кошера, а онези, които напущат кошера и създават нов рояк, то те си създават сами царица." Ето едно изказване, на което може да се умува столетия наред, като се сравнява с историческите събития по това време. Не послушаха съвета на Учителя. Царят напусна кошера, замина за Германия, върна се оттам и след няколко дни царят почина. На Изгрева имаше пчелин с 20-30 кошера. Ние знаехме, че когато царицата напусне кошера си, то тя загива. Така стана и в този случай. На деня на смъртта му, Учителят държа една беседа и спомена за цар Борис, че той в Невидимия свят е тръгнал по Пътя на Любовта, че той там е простил на всички свои врагове и е тръгнал по един нов път. Така че ние научихме много неща в тази Школа. Видяхме събития на човеци, царе, папи, патриарси и видяхме как велики империи се сгромолясваха. А това не е малко да се види в един човешки живот. Дори е много. Чак сега оценявам това. Много е.

При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него.

Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила. Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали на разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...