Jump to content

16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"


Recommended Posts

16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"

 

Екскурзиите до Витоша Учителят започва да ги прави с приятелите още през 1919 г. Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините. Минава се през село Драгалевци пеша. След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката. Там имаше поляни. На тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден. Това траеше две години.

 

След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над манастира. Не към манастира, а към отсрещните поляни. Тези поляни където сега е „Бай Кръстю". Хубави поляни, обширни с извори в тях, което беше много благоприятно за нас. А наоколо дърва. В гората имаше клекове и сухи дърва. Така имахме дърва за огън и вода за чайниците, което бе най-важното. Тези поляни са слънчеви, открити, има тераси, равно е. От там се вижда Балкана, вижда се Рила, оттам се вижда пространството на Софийското поле. Изобщо хубаво място, добре проветрявано, добре осветявано, добре огрявано, хубав въздух и хубаво осветено. Там прекарахме две години на тези поляни, като се има предвид, че излизахме всяка седмица на Витоша. Учителят беше завел ред. Един път в неделята се отива в планината. Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през село Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори Бивак. Този стръмен баир от първия бивак до горе, до поляните го нарекоха приятелите „Бери душа". Много стръмен и уморителен път. Обаче въпреки туй ние излизахме по него. Виждаме как педагогично Учителят постъпи. Първо ни заведе до ниското, до равното, а не ни тури на стръмнините. А като свикнахме, тогава започна да ни извежда по баира „Вади душа" до горните поляни. Така там прекарахме две години като излизахме лятото и зимно време. На поляните се разполагахме. Тук имаше няколко извора, на които ние направихме каптажи, от водите им завирахме чай. Туризмът тогава не беше популярен. Ние сме първите пионери в тази област. Хората ни се смееха. Селяните ни се подиграваха, също и гражданите. Гледаха на нас като на хора, които не са много наред и на себе си. Ходехме в онзи ден, който Учителят определяше. Които са на работа не идваха, а онези, които са свободни. На този лагер сме прекарвали много хубави дни. Хубавият братски живот там се разгърна във всичката си пълнота.

 

На тези поляни излезнахме една зима. Снегът беше дълбок до колене. Бе паднал нов сняг. И мъгла, бяла зимна мъгла, че като си проточиш ръката не можеш да видиш върха на пръстите си. Все пак излезнахме на поляните, нак-ладохме огън, възварихме чайниците си. По едно време Учителят взе трима млади, силни хора. И аз бях между тях. И тръгна през снеговете. Той върви напред, разбива партината, а ние след Него. Мина по хоризонтала, нито се качваше, нито слизаше. Отиде на юг и на изток в мъглата. Вървим, вървим, но нито слизаме, нито се качваме. Държим един хоризонтал. Дойдохме до една долинка, преминахме я. Имаше поток, чуваше се вода. Навлезохме в една млада гора, виждаме, че през гората върви път. Дървета там нямаше. Вървим по пътя някъде към пет минути. Изведнъж мъглата, като отсечена с нож остана зад нас. А пред нас слънце и една хубава поляна, наведена малко на юг. А на източния край на поляната оригинални, хубави скали. Всички останахме като изненадани от тази хубава картина. А мъглата е зад нас. Половината сме в мъглата, половината сме на слънце. Учителят се загледа много дълго в поляната. Подпря бастуна в земята и след това каза тези думи: „Ето едно хубаво място!" После ние се върнахме в лагера по нашите стъпки. Но вече оттогава, когато дойде пролетта ние започнахме да ходим на тази поляна, която открихме с Учителя в онази гъста мъгла. Тази поляна в последствие Учителят нарече „Ел Шадай". Като дойдохме на „Ел Шадай" по удобно бе за излизане през село Симеоново отколкото през село Драгалевци. И започнахме да излизаме през село Симеоново. Имаше малки пътечки през гората, не бяха удобни и едва се виждаха. Добитъкът ги прекарваше. Но ние бяхме благодарни на тях и излизахме доста добре и удобно. Направихме бивак и от тогава „Ел Шадай" стана наше любимо място. Там излизахме с Учителя почти всяка седмица - може и делничен ден, може неделен ден, така както прецени Учителят.

 

' Това е една голяма поляна. В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи на всички. Имаше една скала, на която Учителя си облягаше гърба. Учителят отиваше на Бивака с голямо разположение. Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ. Наредим се на поляната в един общ кръг. Учителят до камъка се облегне и трапезата се слага. Като студенти бяхме бедни хора. Ядехме обикновено сух хляб и праз. Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото на другите. След туй Учителят на тази поляна даде редица упражнения. Брат Пеню Ганев като фотограф е заснел много от тези упражнения. А понякога отпочивахме след обед и приспивахме вечерта там. Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня на поляната, около 20-30 човека.

 

Веднъж Учителят даде едно упражнение да се наредим всички в триъгълници, в равностранни триъгълници. Напред на върха един човек, а отзад двама души. Наредят се триъгълниците и тръгнем право нагоре. Никой няма право да се отклонява. Ама храст било, дърво било, камък било, всеки върви право нагоре, няма да се заобикаля. Като мине определено време, няколко минути, този който е на върха на триъгълника слезе в другият ъгъл на триъгълника. А този, които е там излезе и стане връх и той води. Значи всички се разменят. Първият отива в десния ъгъл, а десният отива в левия ъгъл, а левият излезе и стане връх на триъгълника. По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе на „Вълчата скала".

 

Спомням си едно зимно упражнение. Екскурзията беше през зимата, снегът дълбок, духаше един леден вятър. Тогава Учителят ни нареди на поляната в един огънат ред, не съвсем прав, малко огънат по трима души един след друг, в три реда. Направихме една молитва, размишление и времето се оправи. Вятърът спря, облаците се разтикаха, грейна слънце и ние насядахме на топло, греещи се на слънцето и слязохме в града по хубаво време.

 

Учителят даваше отначало най-различни упражнения. Ще ги видите на някои снимки. После те се оформиха в простички шест упражнения, които ние ги правим сутрин и то когато правехме Паневритмията. Даваше и други упражнения, които Той импровизираше в момента, Той ги показваше и ние след Него правехме същите упражнения. Тъй че на този Бивак сме прекарвали хубав братски живот с Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...