Jump to content

19. ЗАКАНАТА


Recommended Posts

19. ЗАКАНАТА

 

Обикновено Учителят нареждаше в кой ден ще има екскурзия до Витоша. Онези, които са свободни идваха. Учителят постави няколко правила. На екскурзия се пие само гореща вода. Затова където стигнем се палеха огньове и завираха чайниците. Второ правило: След преход онзи, който е изпотен, трябва веднага да съблече мократа риза и да облече суха риза. Това се спазваше много строго. Трето: Почиваше се винаги на слънчеви места огряни от слънце. Сядахме и обръщахме гърбовете си, да бъдат огрявани от слънчевите лъчи. Екскурзиите ги правехме през всички времена на годината.

 

Когато излезнахме на Бивака, тази местност се наричаше от народа „Железните врата". На времето там е имало крепост и имало желязна порта на крепостта. В долната част на поляната след като открихме извор, аз направих чешма, турихме един хубав чучур, но някакви злосторници го откраднаха и го унищожиха. Тогава сложихме яка железна тръба, която никого няма да съблазнява и нищо не можеше да я счупи. Тази тръба стои до сега вече 50 години. До нея засадихме бели брези. Това е чешмичката на белите брези, която сега си тече спокойно и е приветлива и радва приятелите. Всеки си налива вода и си носи в раницата за София от нея. Приятелите си налеят вода от чешмата, която бе съградена от тежки камъни, за да не могат да я развалят. Учителят считаше тази вода за най-хубавата вода на Витоша.

 

Тук на поляната имаше една скала обраснала с мъх, на която Учителят обичаше да се облегне, седнал до нея. Това се вижда днес на направени снимки от онова време. А по средата беше огнището. На поляната се правеха гимнастически упражнения и играехме Паневритмия. На времето Мария Тодорова донесе три малки борчета, които засади и днес те са над 20 метра високи.

 

На Бивака през време на войната 1942-44 г. и по време на бомбардировките Георги Радев и Димитрий Стоянов си направиха землянка и там живееха далеч от града и далеч от света. Но нали трябва да се яде? Започнали да гладуват. Един ден пристига един кон натоварен с хляб на Бивака, изпратен от Учителя от София на гладните отшелници. Тук ние младежите много пъти сме лагерували по няколко дни.

 

Веднъж на Бивака след групата се качва едно куче, което бе примамено още от Симеоново от хляба, който му давахме. То беше клекнало на двата си задни крака, изплезило език и наблюдаваше групата ни. Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо. Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие. Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха.

 

На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие.

 

От заминаването на Учителя изминаха повече от тридесет години. Един ден научихме, че властите наредили на едно трудово поделение и войниците разрушили стената, зидарията от камъни, за да не се събират дъновистите на тази поляна. Сега вижте колко е интересно съвпадението при българите. На времето онзи горски се бе озлобил към нас и за да излее злобата си искаше да убие кучето. Ние не му позволихме, но тая закана остана да виси във въздуха. Значи над 40 години тя витае във въздуха и ето намери се човек, който я хвана и реши да я реализира. Хубаво е, че това стана, за да се видят българите кой за какво беше по времето на Учителя. Всички се определиха волю или неволю.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...