Jump to content

35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ


Recommended Posts

35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ

 

През 1939 г. лятото дойдоха много гости от Франция, Латвия и Естония, за да гостуват на Братството и да прекарат с нас на Рила. Бяха около тридесет човека, французите, които бяха много официални, амбициозни и обичаха да ни поглеждат от високо, така както някакъв перест петел се качва на плета и кукурига. Това не е измислица. Те донесоха на Учителя една изключителна, хубава палатка, европейска, модерна с всички удобства и приспособления, които може човешкия ум да измисли. А нашите палатки бяха простички, ние си ги правехме сами. Купувахме американ, шиехме ги, де на ръка, де на машина и накрая американа го импрегнираме хубаво с парафин. Това беше една наша рецепта. Купуваме твърд парафин, разтопяваме го в една тенджера, после добавяме бензин, но настрани от огъня в следното съотношение: две части бензин, една част парафин и в тая течност потапяме палатката. След това изнасяме палатката на слънце, бензина изсъхне, а парафина е импрегнирал американа и не може да пропусне вече дъжд. Такава бе и палатката на Учителя. Сами, с нашите български ръце сестрите я бяха ушили, а братята подготвили колчетата и въжетата за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни. По-късно към тях прибавихме и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад. Това беше приспособление срещу бурята, дъждовете и вятъра. Палатките станаха по-стабилни и бяхме вече доволни от тях.

 

Французите курдисаха тази модерна палатка за Учителя. Някои сестри, които бяха удивени от тази палатка наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Сега тя се настани много авторитетно до скромната българска палатка на Учителя. Канят Учителя да влезе в палатката и да я огледа. Те Го канят, но Учителят не влиза. Мине покрай нея, погледне я оттук, пипне, после се усмихне. А входа на палатката е затворен със специално приспособление. Той я гледа отвън, поусмихне се, мине оттам, погледне я, бутне платното, но на входа, не влиза вътре, нито си подава главата. Сестрите казват: „Учителю, ще Ви преместим дрехите и леглото в новата палатка." Учителят казва: „Не!" Сестрите пак настояват: „Ама защо да не преместим багажа Ви? Вижте колко е удобна, с двоен покрив. Ще пази, няма да духа, няма да вали!" Учителят каже: „Не!" Сестрите пак настояват. И когато вече досадно настояват, Учителят троснато и строго каза: „Аз не съм дошъл за французите! Аз съм дошъл за българите!" Влезна в палатката си, направена от американ, ушита от нашите ръце, седна на леглото и не прие да влезне във французката палатка. На следващият ден Учителят споделя: „Вижте им акъла. За една паница леща искат да си продадат първородството. За една палатка ще си отклонят благос-ловението, което сега се излива върху българите."

 

Хайде сега ми разтълкувайте това. Какво тълкувание? Тука няма тълкувание, а има решение на Учителя. И когато след години някои искаха да продадат авторското право на Михаил Иванов, да издават беседите на Учителя и само той да има право на това, аз казах: „Не! Учителят дойде за българите, а не за французите."

 

Какво нещо е Учителят. Идея имаше във всяко Негово действие.

 

А към следващите поколения брат Борис се обръща и ще ви предупредя. „Не си продавайте първородството за паница леща!"

 

Има няколко снимки на Учителя пред палатката на французите. Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се излъчва от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща. Истината трудно се носи! И още по-трудно се изнася!

 

Уредбата на палатката на Учителя бе повече от скромна. За бита на Учителя, за Неговите скромни нужди, за дрехите Му, за леглото се грижеха няколко сестри. Той им даваше съвети, кой какво да направи. Тук бе Василка от Айтос. Тя се грижеше за Учителя, переше, чистеше, гладеше, както на ул. „Опълченска" 66, така и на Изгрева, а и на Рила също Го переше и гладеше.

 

Савка също се грижеше за някои малки нужди на Учителя. Около Него беше и Елена Андреева, която бе сръчна в домакинството. Мария Тодорова винаги се приближаваше към Учителя, когато Той имаше някаква конкретна нужда от нещо. Тя предлагаше и Той одобряваше. Изпълняваше което трябваше и след това лекичко се оттегли, почти незабелязано, защото сестрите, които бяха около Учителя се ревнуваха една от друга, коя да бъде най-предана към Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...