Jump to content

3_56 Богомилското учение и Дървото на живота


Recommended Posts

"Богомилското учение и Дървото на живота"

Като млада се бях записала във факултета и следвах философия и педагогика няколко години. Не се дипломирах, защото се прехвърлих в консерваторията да следвам музика, в класа по пиано. По време на заниманията ми във факултета бях усърдна и изпълнявах точно заданията, които имахме. На мен ми допадаше този предмет. Изучавах началата на философските системи, през които беше минало човечеството. Бях вече се запознала с Учителя и Учението Му и можех да сравнявам едното познание със знанията от Учителя - това ме обогатяваше, разширяваше погледа ми нашироко и ме препращаше надалеч в миналото. Съжалявам, че не изкарах факултета докрая, за да се дипломирам, а остана само студентската ми книжка оттогава. Учителят ми направи забележка, че съм направила груба грешка, но тогава аз бях млада и смятах, че това е мой личен въпрос и че аз трябва да го решавам.

 

Във факултета ми бе дадена тема и аз направих реферат за богомилското учение: " Влияние на богомилското учение върху образованието на българският народ". За тази тема се готвих усилено, прочетох всичко, което бе написано от историците до този момент. Имах предвид и някои изказвания на Учителя за богомилите и бях вмъкнала умело тези Негови идеи, бях ги разработила с историческите материали, с които разполагахме. Представянето мина успешно и рефератът беше отбелязан от професора за интересните идеи и самата постановка на исторически паралели, която беше може би първа по рода си в България. А това беше 1923-24 година и в Университета се изучаваха чужди Школи,' чужди философски системи и се смяташе, че ние, българите, излизаме сега от праха на забвението и на духовната нищета, предизвикана от петстотин години турско иго. Получих похвала от професора. Аз също бях доволна от положения труд.

 

Непосредствено след реферата сънувам сън. Сънувам, че Учителят стои пред мен и държи едно двегодишно Негово дете и ми казва: "Това дете беше съвършено във всяко едно отношение и работеше така точно като часовник." Учителят ми показва и аз виждам на самата глава на детето един часовник-будилник. И Учителят в съня ми продължава да говори: "Но имаше само един "мъничък малък" дефект в едното око и поради това не можа да живее." Като ми каза това аз виждам, че върху главата на детето се показва онзи часовник и ми се изписват някакви цифри върху часовника. Накрая сънят свърши и след като се събудих, записах всички цифри на лист хартия. Същия ден отивам при Учителя и Му разказвам целия си сън, като Му подавам и листа хартия, на която бях написала цифрите. Учителят взе листа, взе молив и започна да събира цифрите по онзи ред, по който ги бях записала. След това се яви едно окончателно число. Учителят ми посочи с молив и каза: "Тази е годината на раждането на богомилското учение." После ми подаде листа, като ми даде да разбера, че сънят ми е верен и точен и че е направил връзка между съня ми и онази епоха, посредством цифрата и обозначаваща годината на началото на богомилското учение.

 

А това богомилско учение бе Негово дете. Аз прибрах листа и той дълго беше при мен, но после се загуби и аз накрая забравих и числото и годината, които дълго време помнех много добре. Бяха изминали петдесет години оттогава. Затова трябва да се записват такива неща. Но тогава умът ми бе на друго място. Сега, през 1972 година, не мога да си спомня коя беше тази година. Тогава Го запитах за поп Богомил. Каза ми: "Поп Богомил е легендарна личност, а Боян Магът е идеологът и основател на учението. Поп Богомил е разпространител на учението." Тогава аз знаех цифрите наизуст, бях получила едно вътрешно прозрение за онази епоха и това ми беше достатъчно. Ако бях запазила листчето, то днес щяхте да имате друго познание за нещата.

 

Дефектът в едното око на онова двегодишно дете имаше символично значение. Окото на човека е емблема на Истината. Богомилите бяха смели хора, ходеха и порицаваха всички отдолу нагоре до царя включително, за техните грешки и озлобиха царе и феодали, както и духовенството, и църквата. Не случайно първият събор срещу богомилското учение е по времето на Борил, през 1217 година в Търново, и там е запалена първата клада, и първите богомили изгоряха на нея. Тази клада се прехвърли на запад и така започна епохата на Инквизицията. Затова богомилското учение успя, защото много дръзко изнасяха Истината, а с това - и недъзите на управляващите по онова време, след което всички ги погнаха. Голяма част от тях са се увличали в социални борби и предизвикват реакция от страна на болярите. Започва вътрешна разруха. Това е причината , поради която България пада под византийско робство за цели сто и десет години. По- късно, Асен и Петър се облягат на богомилите и освобождават България. Цар Иван-Асен II също се обляга на богомилите и не случайно той освобождава всички пленени византийци да си отидат по домовете им. И когато тръгва на поход на юг, навсякъде богомилите му отварят крепостите, защото той приема тяхната идея за ненасилие. Чак когато цар Петър се оженва за византийката Ирина, което значи на български "мир", то в българския царски двор се вмъква византийското влияние и започват гоненията срещу богомилите. След това се идва до цар Борил и първата клада, на която се горят богомили. Оттогава нататък започват гоненията и това е причината България да падне под турско робство

 

Турците идват на Балканите като бич Божий да възстановят Божията Правда. Богомилите преминават на запад и те са причина за Ренесанса на запад, а България остава да изплаща под робство гоненията срещу тях.

Ето защо Учителят не позволяваше сега, през Негово време, на приятелите, които искаха да отговарят срещу нападките от вестниците срещу Братството, да сторят това. А тези нападки идваха от обществеността, от политически партии, от журналисти, писатели, църква и държавни служители. Нападките бяха отвсякъде. Той възпираше приятелите и казваше: "Не, не, не!" Може би ще срещнете единични случаи, но те бяха в първите години на Школата. В по-късните години Учителят не даваше на приятелите да излизат срещу нападките явно във вестниците. Той само казваше: "Истината е една и тя няма нужда от защита!" Много от приятелите възприемаха това като възбрана, а много им се искаше да се втурнат в тази борба. Имаше много борбени братя. Имаше интелигентни братя - че с образование, че с перо - и щеше наистина да се разнася перушина от оскубани кокошки. Но накрая перата щяха да се оскубят, а кокошките щяха да останат за хитрата лисана, защото само лисици ядат кокошки, а ние нали бяхме вегетарианци и ядяхме само чушки, домати и картофи. Та хитрата лисана се облизваше понякога, похапваше си и някоя и друга оскубана от нас кокошка, но това бяха единични случаи и затова на стопанина на кокошарника не му се даде повод да пусне псетата и копоите срещу лисицата. А тя, като хитра лисица, щеше с опашката си да махне ей така и щеше да насочи цялата глутница от псета и кучета върху нас.

 

Ето това имаше предвид Учителят, като казваше, че Истината е една и тя няма нужда от защита. А на мен ми беше показано и нещо съвсем друго - че ние трябваше да се съобразяваме с препоръките на Учителя. А ние не се съобразявахме и тогава идваха противоречията в нас. Веднъж отивам при Учителя, пълна с такива противоречия, като че ли са слезли от въздуха и са ме запълнили като чувал с картофи. Учителят ме смъмри: "Не си създавайте излишни страдания, а само онези, които са ви дадени от Небето." Аз мигам и все пак искам да питам кои са излишните страдания и кои са онези, създадени и дадени от Небето специално за нас като задачи. Обмислям въпроса, за да бъде зададен точно на Учителя. А Учителят ме изчаква да си го оформя мислено и без да ме доизчака да го кажа устно, вдига дясната Си ръка с показалеца напред, прави едно движение, с което иска да каже, че това е Негово нареждане и че това е последното, което има да ми каже по тоя въпрос. "Със силния не се бори, защото ще пострадаш." Научих ли си урока или само ми беше предаден?

 

Разказах го на останалите, но после те го забравиха. А когато дойдоха подобни събития в Школата, този урок беше забравен. Дори поуката от несполуката на богомилското учение също бе забравена. Истината няма нужда от доказателство. Светът на Истината е Свят на Божествения Дух. Неговото проявление е навсякъде, а цялата Природа, целият човешки свят е обективен свят на този Божествен Дух. Можеше ли това да се разбере? Можеше - само от онзи, който можеше да обхване миналото, настоящето и бъдещето, защото връзката между онези епохи беше връзката, създадена от Духа, Който слизаше и Духа, който възлизаше.

 

В Школата на Учителя имаше представители от богомилите. Учителят даде следните пояснения по този въпрос, които ще намерите в Словото Му и в частните разговори. Учителят даде веднъж такъв образ за трите Окултни Школи, които са съществували в България: "Божественото Учение в България първо бе посадено в Школата на Орфея. След време тези семена възрастнаха и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение. Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния. Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска. Стъблото на това дърво се извисява в Духовния свят. Клонищата на това дърво отиват в Божествения свят. Това дърво се храни от Словото на Бога и на Всемировия Учител."

Ето това е Дървото на Живота, това е Дървото на Знанието и Дървото на Словото на Великия Учител за българския народ, за славянството и за човечеството.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...