26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

[RPX]

26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

Около Учителят по онова време, когато ние бяхме млади се движеха старите братя и сестри със своя по-голям житейски опит. Те тогава бяха действуващите и се грижеха за много неща и от тях зависеше формалното осъществяване на работата на Школата. Те осъзнаваха това и понякога се отнасяха към нас доста пренебрежително. Понякога те възприемаха Учителят като проповедник. Други го приемаха като господин Дънов, за трети път бе един образован и учен човек, за четвърти бе Учител, за нас младите бе изява на Божествения Дух, за пети бе слезнал Живия Бог на земята, за шести бе изява на Абсолютния Дух на Битието. Да се доближиш до някой от тези етапи на познанието, това означаваше човешка еволюция, откровение и вътрешно прозрение.

 

По това време старите братя и сестри решиха, че ние младите непрекъснато безпокоим Учителя и че трябва да бъдем отстранени от него, за да не му пречим. Речено - сторено. Решиха да вземат мерки, да не допускат младите сестри да прислужват на Учителя, а това да правят само стари, възрастни сестри. Разбира се, че тези мерки те взеха на своя глава без да уведомят за това Учителя. Той ги оставяше в такъв случай всеки сам да си направи опита. И те го направиха.

 

В братството имаше една сестра, казваше се Станка, бивша милосърдна сестра, грозна, нечистоплътна и с чип нос. Тя беше си извоювала известно влияние в кухнята на Изгрева, думата й се чуваше между сестрите там. Кухнята на Изгрева работеше, имаше дежурни, даваха се общи обеди, а продуктите се купуваха или се донасяха от провинцията от онези приятели, които посещаваха Учителя. Та тази сестра Станка си беше извоювала известно влияние в кухнята, дали чрез волевия си характер, дали чрез командирските си заложби или чрез нещо друго - аз не знаех. Когато старите братя решиха да проведат възбраната към младите и да не посещаваме Учителя то те поставиха именно нея да прислужва на Учителя. Те ни отстраниха. Аз имах изработен навик още от времето когато бях частна ученичка на Учителя да отивам при него със строго определен въпрос, над който съм работила, за да търся и получа неговото мнение. Никога не отивах при него на празни приказки, а с ясно подготвен въпрос, който не можех да разреша. Така понякога отивах при него, сутрин ставах по-рано, за да избегна да се сблъскам на вратата с други посетители. Отивам рано, чукам, чувам неговият отговор и влизам при него в стаята. Тогава заварих поставените от възрастните братя сестра Станка да му прислужва, да мие дъските в приемната му стая или да мете около печката. Приемната стая беше малка стая. която по-късно до нея се залепи салона. Там той приемаше посетители. Щом имаше посетители при Учителя деликатността изискваше тя, Станка да побърза с работата си и да напусне стаята. Обаче тя постъпваше точно обратното. У нея се зараждаше желание от една страна да попречи на разговора, а от друга да подслуша какво се говори. В този случай тя почваше да се бави, като свършваше една работа, а след това измисляше си друга само и само да седи колкото се може повече в стаята на Учителя. Може би тя си мислеше, че като е поставена да прислужва на Учителя от старите братя, че е поставена да определя кой може да отива при Учителя и кого Той трябва да приема. Напълно смешни неща и недопустими. Може би братята й бяха заръчали да не допуска за щяло и нещяло младежите при Учителя, за да не му пречат. Можеше да се допусне всичко. Но тя се мотаеше в стаята около Учителя, наострила уши да чуе всичко. Наставаше мълчание, лицето на Учителя ставаше строго и най-после

 

тя се виждаше, че трябва да напусне стаята с най-голямо нежелание. Но излизаше троснато, показвайки, че тя е тук назначена, поставена да пази, да охранява Учителя и да му услужва. А щом е тъй всички останали стоят под нея, зад нея и страни от нея. Така се сблъскахме с един пазач, поставен на прага на вратата на Учителя. Какъв беше този пазач? Тогава не всички знаехме дали това бе одобрено от Учителя и дали става с "неговото съгласие? Сблъскахме се с пазача на прага и се чудехме какво да правим. Онези, които отиваха при Учителя някакси се промъкваха между нея. Иначе тя заставаше и казваше: „Учителят е зает и си има работа. А вие ходете и си вършете вашата работа". Не можехме да се справим. Та нали нашата работа бе да дойдем при Учителя, да се срещнем с него, да обсъдим нашите въпроси и опитности с него. Та за нас това беше нашата работа. А за Учителя, та нали Той бе дошъл за учениците и това също бе негова работа. Освен да предаде Словото Той трябваше да го посее в душите ни. Та каква по-голяма работа от това? И каква по-голяма работа бе за нас да покажем какво е възрастнало от нас и какво може да поникне от нас и затова отивахме при Учителя. А пазачът на прага стоеше и не ни допускаше.

 

Един ден Той се обърна към Станка, която отново се тътреше около него в стаята и не искаше да излиза: „Рекох, сестрата да излезе навън и да потърси да свърши друга някоя работа. Тук работата е приключена за днес". Тя се сконфузи и излезна, а аз влезнах при Учителя. „Учителю, обяснете ми всичко това, какво става тук?" Учителят отговори: „Ученикът отива при Учителя си. Като си кажеш: „Ако не ме приеме" то имаш физическа връзка, а при духовната връзка - ще си кажеш „Учителят ще ме приеме". Всякога духовната връзка се отличава по своята възможност, а физическата връзка по своето ограничение. Тези неща ще ги пазиш за себе си, те са верни, те са вътрешни диагнози. Съвременният свят, който се безпокои то хората са слезли толкова дълбоко в материята, та всички имат физически връзки. Никой не вади поука от положението си. Всеки иска да се избави от него. И който е богат иска да стане по-богат.

 

Връзката означава физическа връзка. На физическото поле има връзки - по кръв майка и дъщеря, баща и син. Духовните връзки са нещо по-друго. Те се наричат така по немане на друга дума. Каква е разликата между една духовна и физическа връзка: щом имаш физическа връзка при отделянето си чувствуваш болка. А при духовната връзка се отделяш и усещаш' идейно повдигане и едното същество, и другото се радват в този случай. Например отиваш на екскурзия: ако връзката с майка ти е духовна тя ще се радва, ако е физическа връзка целият ден ще се безпокои за теб да не ти стане нещо.

 

Седите вие у дома и щом дойде едно съмнение у вас то е физическа връзка, а ако дойде у вас вяра, това е духовна връзка. Човек трябва да се научи да разсъждава. Например отишъл съм на екскурзия. Вие искате да ми дадете вода, но аз ви кажа: подир малко. Вие се отдалечите. В това време дойде някой други и ми предложи вода, аз приема понеже вече се е изминало малко време. Вие дойдете и като видите това, какво ще си кажете? Че аз не искам да пия от вас вода. То е привидно съвпадение на нещата. Ако искаш да избегна противоречията може да почакам, но ако и вторият настоява ще се роди противоречие, което не произтича от мен. А най-умното е да не кажа да почакате, а да взема чашата и да пия.

 

Но сега други неща съществуват, в които може да се заблудите. Представете си, че аз виждам какво става по земята. Едно същество прави добро, вие седите пред мене и аз ви гледам и се усмихвам. Вие си мислите,

 

че на вас се усмихвам, а то е на онова същество, което прави добро. Сериозен съм и ви гледам. Вие си мислите, че това се отнася към вас. А аз гледам едно същество, което прави в този момент зло. Ученикът не трябва да се заблуждава от тия промени. Ако времето се промени аз не мисля, че причината за тия промени са в мен.

 

За да бъдете ученици трябва да имате право разбиране за нещата. Щом допуснете, че Учителят ви може да промени и измени отношенията си то ученикът изпада в заблуждение, защото Любовта, тя изисква всяко същество да се ползува от нейните блага. Но ако некой не се ползва от нея то не зависи от любовта. Тя дава ако можеш да възприемеш. Тя е силна и мощна".

 

Аз бях прескочила прага и бях влезнала при Учителя. Пазачът на прага го нямаше в този момент. Когато Бог говори ученикът има послушание към Учителя си, защото Бог е този, който ръководи пътя му.