Jump to content

31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА


Recommended Posts

31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА

Школата на Учителя представляваше картината на света в малък мащаб. Тук се разгънаха всички положения на света - йерархии, привилегии, предпочитания, лични отношения и всички противоречиви прояви на човешкото естество, от което учениците трябваше да излизат и да се издигнат на него. Учителят потопи всички ученици в средата на света, създаде условия всеки ученик да прояви своето естество, добрите и лошите черти на своят характер. Пред всеки стоеше едно огледало, в което той, ученикът според пробудеността на своето съзнание можеше да се огледа. С помощта на светлината, идваща от Словото на Учителя да разбере до къде е достигнал и оттам да продължи своето развитие. В Школата Учителят разбута огъня под котела на света и работеше върху учениците и теоретически, и практически. Теоретическата работа беше в беседите на Учителя и разговорите, които Той водеше с нас. Практическата работа - изпитите, които даваше на учениците. А уроците бяха ежедневие, това бяха онези уроци, които ги преподаваше чрез всички случки и събития на обикновения живот. А когато трябваше Той сам създаваше и специални положения, за да предаде един урок.

 

Велика жертва беше от негова страна, че той от висотата на своето положение слезна до духовния уровен на своите ученици, вземаше участие в най-дребните техни преживявания, за да им покаже пътят как да ги превъзмогнат, как да издигнат съзнанието си. А със годините се нижеха многобройни посетители, които идваха при него за разговори, за съвети, за помощ. Мнозина от тези хора изобщо после не ги видяхме, други идваха от време на време, а трета част се приобщи към Братството. Това бе една голяма работа, ежедневна, която друг човек, друг земен човек никога не би могъл нито да издържи, нито да изтърпи, А да се справиш с всичко това не бе по силите на обикновен човек. А за Учителя - дори и за него бе понякога трудно и се измъчваше с нас. Но той бе въоръжен с великото търпение на Бога - да търпиш всичко, да даваш на всички и да не искаш за себе си нищо. Това трудно се възприема като идея, а да се приложи беше невероятно по-трудно. Но той го прилагаше.

 

Веднъж една сестра, която живееше на ул. „Опълченска" 66 каза на Учителя, че й се дояли пържени яйца и поиска разрешение да си опържи някое и друго яйце и да си хапне. Откъде дойде това нейно желание, не зная? Вероятно дойде отнякъде. Тогава там се събирахме много хора и беше направено нещо като трапезария и на обяд младежите отсядахме и се хранехме всички. И които бяха гладни, и които не бяха гладни сядаха на пейките и сърбахме постна картофена супа. Но да се опържат яйца извън това време дори когато живееш в тази къща беше предизвикателство в това, че ти си позволяваш да направиш изключение, да подчертаеш личното в себе си и да се изтъкнеш над другите. Освен ако е и с позволението на Учителя, което непременно ще засвидетелствува предпочитанията на Учителя към една по-особена сестра. А това щеше да доведе до по-особено и заслужено положение сред другите братя и сестри и щеше да даде повод за по-специално поведение към нея като по-приближена и по-тачена от Учителя. Ето така щяха да се развият нещата около тези пържени яйца, но Учителят не й разреши и тя се сви и се умъчни. Ако се разгледа отвън това е едно невинно желание, а и сам Учителят не забраняваше да се ядат пържени яйца. Той само използва това нейно желание, за да й предаде един урок, който тя не разбра. Отиде при него и запротестира: „Учителю, какво има лошо в това да си опържи човек едни яйца, когато тук има цяла кошница пълна с яйца, седят от две седмици и ще се развалят?" Учителят отново не й разреши. Тя си отиде умъчнена, но и ядосана. Учителят я опита може ли когато Бог поиска да се откаже от едно силно желание? Ако тя бе изпълнила волята на Учителя без роптание пържените яйца пак щяха да дойдат, но по друг начин, а не както тя искаше - специално за нея. Аз съм присъствувала, когато Учителят понякога каже на дежурните сестри: „Днес за обяд направете пражени яйца". Учителят не казваше пържени яйца, а пражени яйца, казваше и пражен лук, а не пържен лук. Ако беше постъпила така както бе казал Учителят може би всички този ден щяхме да ядем „пражени" яйца, а сестрата също щеше да вкуси и по такъв начин те щяха да дойдат съвсем естествено. Но сестрата възропта, усъмни се в правотата на Учителя и яйцата пропаднаха. Пропаднаха и за нея, и за нас. Тя си отиде обидена и ядосана. Ние се спогледахме и усмихнахме, защото знаехме, че това бе изпит, който тя не разбра. В онези първи години не винаги разбирахме уроците на предметното учение. Някой път пропадахме и не разбирахме защо сме скъсани на изпита пред Учителя и защо трябва да повтаряме отново опитността. А по-късно след отварянето на Школата дойдоха много млади хора, те още не бяха въведени в Школата, но идваха с един вътрешен стремеж и подтик. А това не бе достатъчно да се разберат обикновените уроци в Школата. А Той използваше най-дребните случаи, които излизаха от нас, които бяха в нас, защото това беше един стар от векове живот, който носехме в себе си и сега трябваше да преустроим този стар свят съобразно Словото на Учителя. Та не бяха необходими големи събития, за да се опита на човек характера му и след това да му се даде задача от Учителя да работи върху нея. Той работеше с малките величини, За да повдигне нас, малките, по пътя на ученика.

 

На следващият ден съм при Учителя на разговор с него.

 

„Човек като се качи на колата трябва да си свали раницата, а вие, гледам ви на колата с раницата си стоите. Тука трябва да си свалите всичкия си товар, нищо да не ви смущава. Аз забелязвам у тебе,че има вяра, но ти липсва светлина и топлина. В пътя на ученика се изисква воля.

 

Яденето е важно, но не е най-важният закон. Има няколко начини да се нахрани човек. Човек може де се храни духовно. На хората човек не може да угоди. И да се пожертвуваш за тех, да им слугуваш, те са взискателни и ще бъдат недоволни от слугуването.

 

Човек трябва да желае най-малките неща. Нито един, който е заел най-високото положение не се е задържал там. Изисква се голямо изкуство като се изкачиш да се задържиш без да кимнаш от другата струна. Когато някой е бил много богат ще му дадат да гризе оглозганите корички.

 

В тебе се набират енергии, те са динамически сили. Ще ги трансформираш. Как ли? Ще размишляваш за добрите хора в Америка, в другите страни, в България и така ще се свързваш с тях. Ще се молиш постоянно и ще гледаш да се издигнеш над условията. Само с молитва можеш да се издигнеш над тях. Попей си, посвири си, направи си упражненията си и пак учи, разнообразявай си постоянно занятията.

 

Човек не трябва да иска да си замине преди да е свършил работата, която Бог му е възложил. Материя - това е Дух в сгъстено състояние.

 

За всяка мъчнотия да благодариш. Като си благодарна на малките страдания няма да дойдат големите. Противоречията спомагат за растенето на човека".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...