Jump to content

37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД


Recommended Posts

37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД

Върху нивите, които се откупиха от селяните постепенно се размериха парцелите и започнаха да се откупват местата и да се построяват дървени бараки. Сглобени от дървен материал те за 4-5 месеца поникнаха като гъби след дъжд. Коваха се с дъски от вътре и с дъски отвън. Понякога между дъските се слагаше някаква изолация, но обикновено бараките бяха сковани само с един ред дъски. През лятото бяха хигиенични, но през зимата бе студено и там се слагаха печки или кюмбета, прокарваха се комини и така се отоплявахме. Носехме съчки, събрани от екскурзиите, купувахме си дърва, а понякога и въглища. В бараката имаше едно легло и това бе достатъчно за нас. Така живеехме скромно и много простичко, и много бедничко. За вода отивахме до разсадника, но ако имаше някой от града, когато отивахме там,то работниците се отнасяха с нас по един враждебен начин, А когато нямаше никой от града те ни приемаха радушно. Разбрахме, че тяхната неприязън се дължеше на едно внушение срещу нас, което идваше от града. Това бе причината да се потърси и да се открие вода за Изгрева на друго място. При една разходка към околностите на Изгрева, може би на един километър разстояние в посока на Диана Бад в присъствието на Учителя и няколко човека, то Учителят откри близо до рекичката едно изворче, което веднага братята каптираха и направиха чешмичка. Всеки, който е бил на екскурзия с Учителя е имал възможност да наблюдава как Учителя ей така съвсем случайно намира къде някъде има извор. След което, казваше: „Тук трябва да има вода". И ние търсехме и някой от братята извикваше радостно и Учителят се насочваше към него. Затова при нашите екскурзии ние сме направили и каптирали стотици извори, както по Витоша, така и по Рила. В това се състоеше един сим-вол-верую на извора, който тече и който дава вода и напоява жадните. Този символ бе една велика идея, вложена в Словото на Учителя, което излизаше от Бога, слизаше чрез Божествения Дух, за да се облече в Словото на Истината. А да се влее в човешката душа човек трябва да направи връзка с Бога, а това предполага, че човек трябва да оправи своята връзка с първопричината, с извора, да изчисти в себе си всички затлачени места, за да може да потече в него Словото на Учителя като извор. Ето това е смисълът на всеки един извор, който се намираше, каптираше и се правеше на чешма. Така водата не проповядва, която излиза от извора - тя напоява жадните, защото те нямат нужда от проповед, а имат нужда от вода, от живата вода от Словото на Учителя. Запомнете едно - това Учение не е за света, това Учение е за онези, които жадуват за живата вода от Словото на Учителя. С годините това нещо го проверихме. Никакви проповеди, никакви проповедници не могат да направят връзка между човешката душа и Бога. Тази връзка се осъществява чрез методите на извора. Има жадуваща душа, от една страна и има извор, а пътят до извора трябва да се направи от онзи, който жадува.

 

Тогава, когато намерихме извора всички подскачахме от радост. Споделих с него онова, което ме вълнуваше, а той ми каза: „Ето, видя ли намерихме извора и сега ще ни дава вода. И ние сме сега доволни, и той -извора, е сега доволен". Аз пак изказах своят възторг и подскочих от радост, та тогава бях много млада и можех да поскачам колкото си искам. Учителят продължи: „Подражавайте на този извор". Обърна се към мен: „Видя ли извора? Давай колкото можеш. Сега и ние сме в света, както този извор". И нещо ме завъртя отвътре и от вън и цялото ми приповдигнато настроение се завъртя като вихър и излетя от мене и се зарея в простора. Останах сама, съвсем сама. Около мен бяха същите лица, същите хора, беше Учителят до мен, бяха всички около мен. Но аз се озовах сама в света. Бе дошло време да се служи не само на себе си, не само на ближните, но'и на Бога. Някой бе ме прокопал отвътре и отворил. От една страна виждах Бога, Учителят и неговото Слово, а от другата страна виждах света и виждах, че има и е прокарана една тръба и един отвор, който минаваше през мен и който съединяваше Словото на Учителя от една страна и от друга страна преминаваше през мен и излизаше от другата страна, а там бях свързана със света, с моите ближни. Бе дошла в мене друга епоха - епоха на приложението.

 

Отново съм при Учителя:

 

„В Божественото трябва човек да забрави себе си. Гледай да не се отклониш, защото тогава ще ми причиниш страдание". „Учителю, аз не искам да ви причинявам страдание". „Не само на Мене, но и на себе си ще при-

 

чиниш страдание.

 

Това е Духът. Пази всичко, защото това е свещено. Аз те обичам тъй, както че Съм в тебе". „Учителю, вие правите голяма жертва за мен. Аз съм толкова грозна и несъвършена. Как можете да обичате такова същество?" „Това е тайната на Бога. Той обича всички същества, колкото и несъвършени да са.

 

Сега нахранена ли си? Тази храна, която ти давам чрез Словото и чрез задачите каква е?" „Учителю, тя е твърда храна за мен." „Тя е твърда храна за теб, но е хлеб за теб. На малките деца дават течна храна, а възрастните могат да ядат и месо. Искам да бъдеш добра, да си добра. Ще станеш ли добра?" „Ще стана, Учителю".

 

„Всичко в света е Божествено. И в твоите чувства има нещо хубаво. Господ те е възлюбил преди ти да го възлюбиш. Ти имаш добро сърце. Твоята сила е в сърцето.

 

Ти имаш известна опитност в Любовта и аз искам сега да я разработиш. Ти сега ще мислиш, че беше в Небето. Любовта не е на земята, тя е на небето.

 

В чистотата има дълбочина и височина. Дълбочината е хващане на твърди корени. Височината е Божествената мисъл. Ако всички души можеха да влезат в едно тяло като прегърна него щяха всички да се нахранят. Но вие си пречите понеже като дам някому нещо той го държи само за себе си, а не го дава на другите.

 

Бог всички обича еднакво и на всички дава еднакво. Да кажем, че сте на една редица. Първият човек и последният човек, който е на 300 километра разстояние. Те ще се ползват еднакво понеже Божественото протича в една секунда по веригата. То толкова бързо преминава, че никой не го усеща. Затова е необходима веригата на учениците. Това е вътрешната синархичес-ка верига на учениците. Това е вътрешната верига на учениците с Школата, с Учителя и с Бога.

 

Ще обичаш всичко, което Бог обича. Ще страдаш докато се роди в тебе доброто, после вече няма да страдаш". „Учителю, защо оставихте по-рано да изживея тези страдания?" „Трябваше да се научиш да разбираш по-добре. Ще проявиш любовта си такава каквато е и после постепенно ще я усъвършенствуваш. Страстите са най-гъстата материя и в тях човек остава във вцепенено състояние. Затова те трябва да бъдат разширени и облагородени от Духът. Духът е вътрешно състояние, на което някакво определение не може да се даде".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...