Jump to content

33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА


Recommended Posts

33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА

 

Има дни музикални. Има дни, в които идейното, възвишеното, раят са тъй близко до земята! В тези дни чувствуваш по-близко, по-осезателно великата Реалност, която движи всичко и която води всичко към светли върхове! В такива дни нови идеи бликат в душата, изникват въпроси, които чакат разрешение; копнежът за светлина, за истина, за поезия се усилва в душите.

Днес имаме един такъв ден. Една нежна тъкан от високи тънки облаци се вижда, огряна от слънчевите лъчи. Всички чувствуват живота като велика радост, като велика хармония, като висша красота.

Всички сме около Учителя на полянката. Става въпрос, как да работи човек върху себе си. Учителят казва:

Всеки човек трябва да работи върху това, в което е даровит. Кой за каквото е роден, да го развие. Всеки е пратен да се учи. Светът е предметно учение. Трябва да придобием нещо тук на земята. Всяко нещо което се знае и не се прилага, то е в ущърб на човека. Всеки трябва да поправи погрeшките си. Човек има много погрешки да поправя, но понякога той се обленява да ги поправи. Който не се изправя сам, ще се унищожи, т.е. ще деградира. Чрез непрестанна работа човек трябва да организира своето духовно тяло. Как може да се организира то?

Чрез хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки. Човек е онзи, който има любов, мъдрост и сила. Той има организирано духовно тяло. Трябва да се дадат най-добрите условия на физическото тяло, за да може то да се развива правилно. Трябва да се дадат условия на сърцето, за да могат чувствата да се развиват правилно. И да се дадат хубави условия на ума, за да може да се развие и той правилно. И благата, които се дават, трябва да бъдат общи за всички.

Посейте в душата си всички семенца на Божествената Любов. И всички семенца на вярата, на знанието посейте в градината на своя ум. И всички семенца на надеждата посейте в своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда.

Кое трябва да вземем за основа?

Божественото, Възвишеното трябва да бъде главата, началото на човешкия живот! Великият разумен свят не ни е оставил - той е изпратил своята Любов да се проявява чрез нас. И ние трябва да я задържим. И при най-неблагоприятните условия великият разумен свят ни подкрепя.

Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания?

Враговете са от безлюбие. Има врагове, понеже има безлюбие. Щом обичаме всички, няма да имаме врагове. Противоречията ще изчезнат.

При страданието човек трябва има един вътрешен Божествен порядък, за да може да използува страданието. При страданието човек добива знание, а при радостта - блага.

Как може да се избавим от страданията?

Страждущите могат да се избавят много лесно от страданията. Само с изпълнението на тези думи: "Приеми Любовта и ще се освободиш!"

Как трябва да разбираме Любовта?

Някой път вие считате за любов това, което не е любов. Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия свят, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена. Първият момент на Любовта е като слънцето, което огрява всички!

Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво. Той знае, защо страдащият страда и защо радващият се радва. Любовта има еднакво око за всички. Всичкото зло иде оттам, че ние не обичаме всички хора еднакво.

Трябва да се проповядва чистота в любовта. Защото любовта е пътят, по който истинският живот може да дойде. При любовта е потребна чистота, за да може Божественият живот да протече!

Как да се придобие чистотата и да се запази?

Рибата, когато влезе в малка локва, се оцапва, а пък рибата, която живее в морето, не се оцапва.

Няма по-страшно нещо в света от човешкия егоизъм. И няма по-добро нещо от Божествената Любов.

– Как да добием оная свобода, за която копнее човешката душа?

– Любовта е закон на свободата! Само разумният е свободен. Радвай се на чуждото щастие и пожелавай добро на всички, които срещаш! Това е пак даване. Докогато хората защищават своите интереси, те не са прави. Те трябва да защищават Божествените интереси, т.е. интересите на Цялото. Човек е свободен, само когато работи за Цялото! Той трябва да знае, в кой момент какво трябва да направи за Цялото. Когато Божественото вътре в тебе ти каже да направиш нещо, направи го веднага. И тогава ще бъдеш свободен. А да се направи това, то е най- лесното нещо. Щом Божественото съзнание в човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничения.

Какво е действието на Любовта?

Хората имат сега любов, но любов, от която умират. Новата любов е, от която хората възкръсват. Божествената любов е любов, която възкресява. Нали е казано: "Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат." Това е гласът на Любовта! Някои проповядват спасение. Обаче, те не знаят, че спасението е дело на Любовта. Любовта е, която спасява! Няма по красиво нещо от Любовта. Тя като дойде, всичко осмисля. При любовта всичко можеш да направиш.

Как могат да се премахнат противоречията в днешната епоха?

Ако бихте повярвали в новото, те биха се премахнали. Едничкото, което може да предотврати страданията на човечеството, на народите, това е любовта. Тая сила иде сега в света! Тя ще засегне всички хора, ще засегне сърцата и умовете им; тя ще ги хармонизира. И всички, които са готови, ще я приемат. Тя е като изгряващото слънце.

В бъдеще ето как ще се поправи светът: най-умните и най-силните хора ще станат слуги на слабите и ще поправят света.

Любовта в човека сега е в затвор. Тя трябва да се извади. Тя трябва да се тури навсякъде, за да тръгне светът напред.

Кои са признаците на Любовта?

При Любовта не се гледат погрешките на онзи, когото обичаш. Щом гледаш погрешките, никаква любов нямаш. Когато човек люби някого, той го оставя напълно свободен.

Обичаш някой човек. Кое се обича? Обича се Божественото в човека. Любовта е взискателна. Тя обича хубавото. Можеш ли да обичаш порочното в човека? Красивото обичаш в човека, чистото, святото в него! Когато във всеки човек не можеш да видиш Божественото, ти си в крива посока. И всеки, който не може да види Божественото в тебе, той не може да ти бъде приятел. Новото е, ти да виждаш Божественото в другите и те да виждат Божественото в тебе.

Любовта седи в малките работи. Грешката на хората е, че искат да се занимават с големи работи, а пък пренебрегват малките.

Всяко страдание на другите е едно условие да се сближиш с тях. Едно дете било пратено от майка си да купи едно шише дървено масло. На връщане то изтървава шишето и го счупва. Спира се на това място и плаче. Среща го един човек и го пита, какво е станало. Детето му разправя. То не смее да се върне при майка си. Оня човек му казва: "Няма нищо". И отива и му купува ново шише. После отиват и купуват още един път дървено масло и детето се връща в къщи. От този момент детето и този човек стават близки приятели. И това приятелство продължава и занапред. Счупването на това шише става причина да се сприятелят.

Онзи, който мисли, че никой не го обича, ти можеш да го обичаш. И музиката е един път, по който ще дойде новото в света. Как можем да се научим да пеем хубаво?

Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един възвишен свят, свържи се с красивите Божествени идеи, със светлите разумни сили в света, издигни съзнанието си към една велика Реалност, която седи в основите на Битието и тогава, като пееш, ще предадеш на другите тия идеи, които са в тебе. И те ще се свържат с великата Реалност! Сега да се подмладите всички!

 

сп. „Житно зърно”, бр. 13, кн. 9-10

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...