4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ

[Sheny Idaet]

4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ

 

Учителят много държеше да не се дават насам и натам дешифрираните беседи. Стенограмите не всеки можеше да ги чете. Но за дешифрираните беседи всеки идваше и искаше, че му трябвали за прочит и да си препишат някои неща. Получи се един безпорядък. Раздаваха се дешифрирани беседи и ги пилееха. Накрая Учителят извика Паша и й забрани да ги раздава на този или онзи. Имаше едно копие, което никой не трябваше да пипа. Това бе една голяма работа на трите стенографки и особено на Паша, която редактираше дешифрираната беседа и я подготвяше за печат. Учителят извиква към 1943 г. трите стенографки - Паша, Елена и Савка и им нарежда: „Неиздадените беседи, които не са печатани да се предадат на брат Борис". След като си замина Учителят те ме извикаха и ми предадоха непечатаните беседи като изпълниха нареждането на Учителя. Ако не беше им наредил това Учителят, те в никакъв случай нямаше да ми ги предадат, защото те тогава смятаха, че те са тези, които движат нещата на Братството. Аз ги приех и ги скрих тези стенограми на неиздадените беседи много години в една стая, която бе дадена по наследство на Мария Тодорова при нейния племенник Михаил Тодоров на ул. „Велико Търново" 17. После дойде време, когато ни бе отнето правото за печат и аз сложих Елена Андреева на една отговорна работа. Да дешифрира стенограмите. И тя работи десет години докато разчете и дешифрира стенограмите и да ги напише на пишеща машина в четири екземпляра. След това аз приех от нея тези четири екземпляра и аз ги раздадох на верни на мен и на Учителя приятели и те бяха сложени на четири места. Единият екземпляр бе занесен да се съхранява от Георги Куртев в Айтос. Вторият екземпляр бе занесен в

 

Габрово при рождената ми сестра Цанка Екимова, която от своя страна ги бе укрила при свои приятели от тамошното Братство. Третия екземпляр го предадох на Анина Бертоли, която го изнесе в Италия при свои роднини, за да се съхранява. Четвъртият екземпляр го укрих на няколко места. Два куфара напълнени с непечатани беседи бе предаден на Георги Йорданов. Други два куфара бяха предадени на Драган Петков за съхранение. Трети два куфара бяха предадени на Павлина Даскалова от Велико Търново. Част от непечатани-те беседи сложих в големи буркани затворени херметически и бяха занесени и укрити на Витоша в местността „Резньовете" между скалите. Помогна ми Боян Златарев. Така взех мерки да се разположат и укрият на четири сигурни места непечатаните беседи. Към 1975 г. видях, че тези беседи написани на пишеща машина и с индиго бяха започнали да избледняват. Имаше опасност да ги загубим след като избледнее мастилото. Тряваше да взема мерки, да се съхранят и предадат на следващото поколение. По настояване на един млад брат с когото работех този въпрос го раздвижих. Предадох да се препишат оригиналите в четири нови екземлпяра на Лалка Кръстева. Тя организира преписването на оригинала и после ми го връщаше заедно с копие на преписаните беседи. При направената проверка се оказа, че тя преди преписването беше започнала да прави редакция върху текста на оригиналния материал, с която се променяше оригинала на Словото. Аз не бях съгласен с такава постановка. Младия брат с когото работех непрекъснато ми показваше оригинала и редактираните беседи от Лалка. От редакторската намеса имаше вече промяна на Словото на Учителя. Аз не бях съгласен с това, но бях вече задвижил този въпрос и трудно можеше да се спре. Освен това бяха години, когато неприятелите ми вървяха по петите ми, но не можеха да ме уловят и да се доберат до неиздадените беседи, за да ги намерят и унищожат. Тогава всяка година се правеха обиски, изземваха се беседи от властта и се горяха. В нашите среди имаше техни съгледвачи и доносници и всичко им занасяха и всички обиски, които се правеха бяха сполучливи, защото информацията бе точна. По тези съображения аз не спрях тази задача с преписването на беседите. Но тя се спря по друг начин. По тия времена верни сътрудници ми бяха Боян Златарев, който със своята раница на гърба пренасяше от едно място на друго оригиналите както и напечатаните екземпляри. Петър Филипов също ми съ-действуваше.

 

Години преди кражбата на архива от „Резньовете" на Витоша, аз заведох един млад брат с когото работих и го посветих и му показах точното място къде се намира архива. Той направи, скица, засне всичко с фотоапарат и документира мен с архива, както бе укрит. Боян Златарев също бе уведомен, че архива ще се предаде на този млад брат и никой няма право да го сваля от горе без знанието на тримата. Аз отговарях пред Учителя за него. И никой друг! Дойде време и го откраднаха от мене и от този млад брат. Така са нещата към днешна дата - 1982 г.

 

Но настъпи драматична развръзка. Боян Златарев бе подведен от Петър Филипов и Лалка Кръстева и те без мое разрешение свалиха от Витоша архива на Савка Керемидчиева, който бе укрит в едни морени в големи стъклени буркани запоени с асфалт. Те смятаха, че този въпрос те могат да го разрешат понеже аз съм бил на възраст и съм си изпял песента. Конфликтът беше драматичен и с много последици. Следващият ход, който направиха тримата, бе че отново подведоха Боян Златарев и той без мое разрешение, но под тяхно давление свали от „Резньовете" непечатаните беседи, които бяха поставени в буркани. Само един буркан беше счупен от снеговете. Копието бе с пожълтели и загнили листа. Само това копие от този буркан бе унищожено. Но всичко беше съхранено и запазено от посегателство. Аз реагирах много остро, защото те предприеха една пагубна постъпка. Те отстраниха човека, който Учителят бе поставил да съхрани Словото Му и аз го съхраних, макар че минах през съдебен процес и бях четири години в затвора, като от там излезнах на 1.И963 г. А през 1981 г. тези приятели извършиха кражбата на поверените ми материали от Учителя, които аз съхранявах и пазех от 1945 г. За доказателство, че аз съм се провалил показваха, че е имало два повредени и счупени буркана. Петър Филипов слага счупения буркан в една чанта и тръгва, за да ми донесе и покаже, че има повредени беседи и с това да ми докаже, че аз не съм прав, а те с тази постъпка са спасили беседите. И като вървял Петър го среща един милиционер и го накарал да му отвори голямата чанта, за да види какво носи. Видял счупения буркан и пожълтели страници и го оставил на мира. Значи милицията се докопа до счупения буркан, до онзи буркан и до онези пожълтели и повредени листове хартия с които моите, вече опоненти, искаха да докажат своята правда. Но правдата е на друго място и тя се движи от Божественият Дух. Отношенията ни се разкъсаха по най-драматичен начин и те никога вече не дойдоха при мен, нито аз отидох при тях. Петър Филипов си замина на 20.М.1984 г., а Боян Златарев на 22 май 1986 г. Така беше спряна тази задача с преписването на оригиналите. А тя беше спряна поради нарушение на окултните закони от Словото на Учителя. Беше започнато да се прави редакция на Словото и Учителя спря тази дейност. Опитаха се да откраднат материалите от мен, за които аз отговарях. Небето взе мерки и задигна онези, които извършиха нарушението. Те са причина да се разбие това копие. След време проверете оригинала и редакцията на Лалка Кръстева. Аз съм проверил и имам извод за това. Вие също ще си направите извод и тогава ще разберете какво представлява окултния закон за неприкосновеността на Словото на Учителя. А онези, които нарушават закона ще отговарят.

 

Какво стана по-нататък? Георги Йорданов, комуто дадох два куфара да съхранява не пожела да върне материалите, но ми донесе двата куфара празни. Представете си: вие давате някому два пълни куфара и след това ви връщат тези два куфара празни и ви казват: „Ето, брат Борис, ние ти връщаме куфарите!" Драган Петков също не върна куфарите. Нито пълни, нито празни. Павлина Дакелова стори същото. Това беше един фронт срещу мен. Проверете след това как се развиха нещата с тези хора и какво направиха с тези материали. Да са отпечатали някоя беседа от Учителя? И да имат условие няма да могат да го сторят, защото те си послужиха са кражба и се опитаха да отстранят онзи, който бе поставен на този пост да съхранява Словото на Учителя.

 

По настояване на един млад брат аз трябваше да прехвърля едното копие от Габрово, което се съхраняваше чрез рождената ми сестра Цанка Еки-мова при наши приятели. Трябваше това копие да го предам на един брат от младото поколение и трябваше да се осигури приемственост. Моят рожден брат Стефан Дойнов пътува няколко пъти до Габрово и донесе осем куфара, които бяха сложени на съхранение в неговия апартамент. Трябваше да ги предам на този млад брат. Но аз трябваше да направя опис на материалите. Братът се разсърди, че аз се бавя с описите и ме упрекваше, че накрая материалите няма да дойдат при него, а ще отидат на други места. Аз го уверявах, че това не може да стане, защото бяха при брат ми и аз там командвах. Направих опис на два куфара, дойде този брат и ги прибра. Останаха шест куфара. И точно в този момент стана обиск на едно място и бе прибрана много литература на Учителя от властите. Ние се уплашихме да не би да дойдат и да вземат куфарите чрез обиска. Този млад брат работеше и живееше в провинцията и не можехме да се свържем с него, за да дойде и прибере куфарите. Наредих на Боян Златерев да ги занесе при едни свои познати временно, които живееха около Руски паметник. Младият брат, когато дойде при мене и научи какво е станало ме упрекна, че аз съм виновен за всичко. И ми доказа, че той е бил прав. Аз го успокоих, че материалите отново ще дойдат при него, но той не вярваше в това. По-късно Боян Златарев изпадна под влияние на чужди хора и той не пожела да донесе онези шест куфара, за да ги предам на този млад брат. Там вече имаше думата Петър Филипов, че Лалка Кръстева и Драган Петков. Ето вече десет години аз искам да ми се върнат куфарите. А те ги откраднаха и укриха там където само Боян Златарев им знае мястото. Боян си замина през 1986 г. и вече няколко години след заминаването му те още не могат да се открият. Ето това е една грозна история. Аз ги съхраних и запазих и дойде време, когато моите сътрудници се подадоха на други сили, които разпръснаха материалите. А това са тези сили, които разрушиха Братството и които унищожаваха Словото на Учителя. Проверете след време онези, които откраднаха материалите дали са направили нещо за Учителя. С тези материали може да работи само онзи, комуто аз съм ги предал в името на Учителя, да ги съхранява и ги пази за следващото човечество. Приемствеността се осъществява по други духовни закони. Приемникът се определя от Духа. А за потвърждение на това ще ви разкажа какво говореха онези, които откраднаха материалите по онова време: „Материалите са при нас и ние сега командваме Братството". И това го разказваше на длъж и на шир Боянчо. А той това не можеше да го измисли, а го повтаряше защото го бе чул от онзи, който му внуши да открадне материалите. Той извърши три кражби: едната е кражбата на архива на Савка Керемидчиева, другата е кражбата на материалите от „Резньовете" и третата кражба е присвояването на онези шест куфара. Отговорност ще носят всички онези, които бяха около него и му внушиха да стори всичко това. Това е предателство. Накрая всеки се изпитва и отговаря пред Учителя.

 

След като закупихме печатарска машина аз организирах веднага отпечатването на непечатаните беседи. От 1945 г. до 1951 г. издадохме петдесет и едно томче по 3500 екземпляра. Ние си намирахме сами хартия. Благодарение на Неделчо Попов купувахме и изкупувахме от частни печатарски печатници всякаква хартия на каквато и да е цена. Хартия тогава не ни отпускаха, а тя бе под централно разпореждане на новата власт. От големите топове хартия в печатницата оставаха накрая на рулото известни количества намотана хартия, която не им служеше. Ние я откупувахме, плащахме на ръка, размотавахме тази хартия ръчно и от нея печатахме беседите. След като национализираха печатницата 1951 г. всичко спря. Подържахме книговезницата известно време. Благодарение на това, че назначих Никола Антов за директор на печатницата, а жена му бе назначена да работи в книговезницата, затова той не ни клеветеше, защото ако ни наклевети печатницата и книговезницата щяха да се закрият и той нямаше да получава заплата както и жена му. Аз с Неделчо Попов се разправяхме с организацията на печата и намирането на хартия. Стенографките Паша и Елена работеха много. Паша бе готова винаги с коректурите за печат. Браво на Паша. Когато се закриха печатниците в България се закри и нашата. Ние бяхме доволни от това, което свършихме. Трябваше да се чакат други времена за печат. От 1951 до 1981 г. изминаха тридесет години. Комунистическата власт не разрешаваше печат на Словото на Учителя.

 

Времето още не бе дошло за печат. Определеното време за печат от нашето поколение бе изтекло. Спомням си как Никола Антов, за да ни попречи занесе две раници беседи, за да ги покаже и да ни издаде на властите, че въпреки забраната да ни се дава хартия, то ние печатахме. Но това стана накрая, когато бе дошло времето за драматичната развръзка и да извърши предателство спрямо Братството. Но беседите бяха вече напечатани. А след това ни забраниха да печатим на хартия дори и от изрезки, които получавахме от печатниците, които им бяха ненужни. А по-късно дойде времето, когато всички печатници в България бяха национализирани. Дочакахме и друго време, когато се унищожаваха томчетата, беседи, които ние бяхме отпечатвали. Трябваше да премине и това време, а с него да изтече стихията, която бушуваше в тия времена. И за стихията е определено време.

 

Аз опазих Словото-на Учителя. Аз съхраних Словото на Учителя. Онези, които посегнаха през 1980 г. да окрадат съхраняваното от мене Слово ще получат заслуженото. Онези, които разбиха и разнесоха материалите и ги пръснаха насам и натам не могат да имат съдействието на Небето в никакъв случай. Това ще го проверите. Благословението се изписва върху онзи когото Духът определя да съхранява Словото. Духът на Словото е Глава на Истината. А Глава на Истината е Божествения Дух. А Глава на Божествения Дух е Абсолютния Дух на Битието. А Абсолютния Дух на Битието е Духът на Всемировия Учител - БЕИНСА ДУНО. А неговото Слово е Слово на Бога и е Слово на Третия Завет на Бога към човечеството.

 

Аз опазих, съхраних и изпълних повелята на Учителя. Амин.