17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА

[Sheny Idaet]

17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА

 

През време на Школата на Учителя паричните въпроси ги движеше лично Учителят сам. Той на никого не даваше сметка от кого получава пари и на кого дава. Обикновено при Него имаше големи суми както и при Тодор Стоименов, който ги държеше под дюшека На леглото си. За светът ние бяхме несретници и дриплювци, бедняци и голтаци. Но ако знаеха, че тук има толкова много пари щяха да ни нападнат апашите и щяха да ни оберат. Това не стана, защото беше тук Учителят. Апашите дойдоха по-късно, дойдоха официално и ни обраха до шушка. Но затова друг път ще говорим. Как и от къде идваха тези пари? Идваха чрез десятъка на всеки брат и сестра от Братството. Тези суми се предаваха лично на Учителя и Той ги препращаше към Тодор Стоименов. Имаше и една „Задача с левчетата", според която всеки ученик, всеки ден ще отделя по едно левче и накрая на годината се събираха 365 лв., които се занасяха обикновено на събора през месец август и там се предаваха на Учителя. За тези 365 лв. ученикът получаваше томчета беседи. Имаше и друга форма. В знак на благодарност към Учителя, онзи, който бе получил помощ от Него или при решаване на някой личен проблем, или някого Учителят е излекувал, то тогава онзи донасяше своя принос за Бога. Само онези, които имаха тези опитности с Учителя вече знаеха кой е Учителят и затова принасяха своя дар за Бога. Тези суми не бяха малко. Учителят ги приемаше, но трябва да се подчертае, че Учителят никога не е искал пари на онези, на които е помагал. Възкръсналите за нов живот идваха и благодаряха кой както може. По тези три начина се събираха парите. А това не бяха малки суми пари за онези години. Никой не можеше да предполага, че на Изгрева имаше милиони левове. Това се разбра по-късно, когато се правеха описи на парите след заминаването на Учителя.

 

Бяха започнали бомбардировките. Учителят редовно правеше екскурзии до Витоша като минаваше покрай нашия дом, нагостявахме Го, а понякога и спеше в нашия дом. Преди да замине за Мърчаево един ден Той ме извика и ми даде една касетка, която бе затворена. Той я отвори пред мен и каза, че вътре има 800 000 лв. „Пазете това. Това са братски средства". Учителят знаеше какви събития идват и с тази касетка оставена при мен за съхранение показваше, че ми оказва доверие. Парите аз ги прибрах и скрих у дома. След като се завърна Учителя от Мърчаево отивам и го питам: „Учителю, дадохте ми нещо, да го върна ли?" „Пазете го". След образуването на Братския Съвет от 7 човека и след съставяне на финансов съвет от трима души, който да движи и се грижи за финансовите средства на Братството, то аз реших да предам парите. Аз ги извиках у дома, целия Братския съвет и след един хубав обяд извадих касетката и разказах целия случай.

 

„Братя, тази кутия ми предаде Учителят, какво има в нея не зная, тя е заключена. Дайте ключа!" Тогава Манол Иванов, който имаше всички ключове след заминаването на Учителя отиде вкъщи и донесе ключовете и намери един малък ключ, с който отвори за пръв път кутията и в нея се оказаха банкноти от петстотин лева в пачки наредени и като ги преброиха излезнаха 800 000 лв. Аз, който много не съм практичен, как се сетих, че направих един протокол, в който се описва, че аз предавам сумата, която ми е дал Учителят и всички се подписаха. Аз взех протокола и го прибрах. Този протокол после ми послужи много без да искам. Защото той ме оправда пред властта, когато започна ревизията и се видя, че тази сума аз съм я предал на Братството. Значи сума предадена тайно от Учителя на мен, аз съм я предал на Братството. Никой не може да ме обвини, че аз съм присвоил братски суми. Но тука се случи нещо необикновено и голям провал. Кой знае защо тук не присъствува у дома в този ден Жечо Панайотов, който беше счетоводител на Братството. Него го нямаше. Тогава Никола Антов взема бележката за тази сума, да я предаде на Жечо и да я впише в счетоводството. А пък Братският съвет реши да остане в мене сумата, аз да я пазя щом толкова време съм я пазил и щом Учителят ми я е поверил да я пазя. И аз я пазех. После Антов, когато взе сумата от мен, тя беше 800 000 лв., но когато предава бележката на Жечо Панайотов той му предава разписка за 500 000 лв. и задържа 300 000 лв. за себе си. Аз това нещо не го знаех. Това се установи през време на ревизията 12 години след тези събития. А Манол Иванов си беше заминал и нямаше жив свидетел. Ето такава е историята на тази касетка с Антов. От касетката на Учителя с 800 000 лв. изчезнаха по невидим начин 300 000 лв.

 

Тогава преброихме парите, направихме протокол и трябваше да им връча сумата от 800 000 лв. Всички решиха, че щом Учителят ги е предал на мене, означава да седят у мене. И те седяха известно време у мене. Освен това аз прибавих към тези пари още 200 000 лв. братски пари и в касетката станаха 1 милион лева. Парите впоследствие бяха предадени на Антов и използвани за братски нужди. По-късно се разбра, че Никола Антов при осчетоводяване на сумите вместо 800 000 лв. бе вписал сумата 500 000 лв. и така присвои за себе си 300 000 лв. Кражба. Това бе първата голяма кражба, за която ние научихме по-късно когато започна финансовата ревизия на Изгрева. Тази сума от 800 000 лв. беше много голяма сума и с нея се купуваше тогава двуетажна къща. Ето един пример достоен за изучаване, защото чрез него се изпитваха учениците. И всеки бе изпитан, и всеки получи своята оценка от Невидимия свят. Учениците минават през изпити.