Jump to content

20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ


Recommended Posts

20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

 

Неделчо работеше като оценител в държавната печатница и това беше на времето висок пост. Той знаеше къде и какво се печата в София. И като търсехме хартия той знаеше къде и колко хартия е останало при печат на някоя книга. Тогава по негова препоръка ние отивахме и изкупувахме останалата хартия. Така работихме няколко години. Но като мина известно време, запасите на частните печатници се свършиха. Това бе хартия купена от преди войната. Той беше във връзка с всички издателства и случайно веднъж някой му подметна като идея, че можем да използваме оставащата хартия от ежедневната преса, където се печатаха вестниците. Там голями роли автоматически подаваха широки ленти хартия на печатарската машина. Като остане ро-лата малка тя не може да се тегли и хартията се скъсва и обикновено оставаше по 10 кг хартия на рола. Тогава ролите се развиваха и се употребяваха за какви ли не нужди. Ние се насочихме към тях, а |е ги продаваха евтино на килограм. Ние ги купувахме и с конска каруца ги закарвахме на Изгрева. Обзаведохме в една барачка на Изгрева развиването на тези роли и нагъвахме хартията на формат какъвто ни трябва. Купихме печатарски нож, за да се реже. Турихме в бараката три-четири сестри и започваха да разгъват ролите и нагъват хартията. Ето така ние имахме източник на хартия почти неограничено. Заради тази идея на Неделчо Попов, защото той организира закупуването ние не спряхме нито един ден печатницата на Изгрева. За хартията получавахме документ от редакцията на в-к „Работническо дело" и „Земеделско знаме". Плащахме на сестрите и ги водехме на работа към печатницата. Тъй че имахме печатарски работници, книговезница и работници за развиване на хартия. Имахме си и директор - Никола Антов, който съдействуваше и може да се изкаже похвала на него за тази му дейност, щом можахме да издадем за шест години 51 томчета. Хайде издайте, отпечатайте и вие за 6 години 51 томчета, та да ви видим колко струвате!

 

За закупуването на хартията още от самото начало Братския съвет и финансовия съвет, чийто председател бе Никола Антов взеха решение. Те решиха че сумите намерени при Учителя, които финансовия съвет пазеше, нямаше да се включват в счетоводството, а ще служат за купуване на хартия и материали, за които не можем да получим документ за оправдание. Това решение бе на финансовия съвет, а не мое. Тогава не можеше да се получи документ от частните издателства, на които им беше останала хартия. Ние купувахме хартия, а документ не получавахме. Плащахме с парите от второто счетоводство, което бе вътрешно счетоводство. Бяхме заплатили 1 719 478 лв. за тази хартия.

 

По време на процеса вината хвърлиха върху мен. Аз не възразих на това обвинение. Обвиняват ме, обвиняват ме. „Да, хартия купувахме на каквато цена намирахме." И обвинителите в съда използваха това положение да ме натоварят с 12 години затвор. Всъщност те искаха да обвинят Братството в злоупотреба и да кажат всички: „Виждате ли, говорят за честност, а вижте какво вършат". Искаха да ни накарат със самообвинение и самопризнание едни други да се упрекваме, да се осъждаме и да се организира една голяма мрежа от скандали. Аз не го допуснах. Поех всичко върху себе си. Казах: „Никой не е виновен!" В действителност аз бях главния двигател за издаването на беседите. Аз разрешавах за отпускането на средствата, а те ме слушаха. Антов тогава се вслушваше и за Братството бе готов да направи всичко. Имаше интерес. Беше директор на печатницата и получаваше заплата. А жена му работеше в книговезницата и също получаваше заплата. И то в ония години, когато имаше безработица и където страната бе в разруха след войната. Взимаше заплати и трупаше години за пенсия.

 

Освен това Антов имаше основание да мълчи и да съдействува. Много по-късно ние разбрахме, след като дойде ревизията през 1957 г., че той беше обсебил доста средства. Пример: От онази история с касетката с 800 000 лв., които Учителят бе ми предал, той задигна 300 000 лв., а беше завел, че е получил 500 000 лв. Освен това той излъга, че е дал 600 000 лв. братски пари за купуване на печатарската машина, когато аз дадох тези пари. И накрая с тези откраднати 900 000 лв. братски пари той си направи къща в тези години на Кръста. Той не можа да оправдае тези пари и излъга. Открадна ги и си направи къща, а аз отидох в затвора да му ги изплащам със затворнически труд. Е какво ще кажете? Братството и Единство в реализация!

 

Неделчо Попов е роден на 22 декември 1907 г. в село Радилово - Пещерско. Замина си на 23 април 1952 г. в 19 часа след дълго боледуване от цироза на черния дроб и асцит.

 

Неделчо си замина преди съдебния процес. Добре че си замина. Защо ли? Защото той знаеше всичко и щеше да каже всичко. Като му кажат: „Кажи истината!" и той щеше да разкаже всичко. И щяха да се набъркат кой знае още колко хора. Той не можеше да не каже от кого е купувал хартията, колко е платил на частни лица. И щяха да загазят много хора, както от Братството, така и външни лица. И най-малко 10 човека щяха да влезнат в затвора. Отървахме се само с двама - аз и Жечо Панайотов. Е, с нещо трябваше да се заплати. И ние заплатихме с присъда и със затвор.

 

Славчо Печеников - Славянски имаше издателство, в което отпечата няколко томчета от беседи. Но по нареждане на Учителя беше спряно да се печата при него, защото той много скъпо взимаше и освен това много мъчно издаваше някое томче. Неделчо Попов отиде при Учителя, каза му колко струва печатането навън при другите печатници и колко струва при Славчо Славянски. Учителят се възмути: „Отрежете го" и после с мъка добави: „Какво научи той на Изгрева като стоя толкова време тук при Мене? Нищо не научи. Язък за загубеното време". Така ние спряхме да печатаме при него, а след това, след заминаването на Учителя ние имахме печатница, в която печатахме томчета на Учителя и те изобщо не се продаваха скъпо за ония години. Покривахме само труда, печата и хартията. При нас имаше много хора, които съдейст-вуваха в името на Високия идеал безвъзмездно. Затова отпечатването бе по-евтино и ние продавахме томчето на костуема цена. То беше достъпно за всички.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...