Jump to content

35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА


Recommended Posts

35. ЗЛИТЕ КУЧЕТА

 

Работехме на някакъв строеж. На няколко километра имаше кошари. Аз издействувах от началника на охраната, която пазеше затворниците да донасям по две кофи мляко за нашата група. Съгласиха се. Ние щяхме да си заплащаме млякото. Всяка сутрин аз тръгвам с две кофи. В едната кофа слагах хляб, който ни беше останал през деня. Като наближавах кошарата на 500 м от нея ме посрещаха няколко зли песа, лаеха ме и налитаха върху мен. Аз наблюдавах и видях кой им е водача. Взех най-хубавия комат хляб и му го хвърлих. Стоях и не мърдах. Песът го мириса, после започна да го яде. Другите кучета стояха и лаеха. Хвърлих и на тях по един комат хляб. Те го изядоха. Изпразних кофата с хляба. После тръгнах към кошарата. А те вървят с мен и махат с опашки. Тогава овчарите хранеха кучетата само с вода и царевично брашно като правеха нещо като каша. Хлябът беше за овчарите. Те се чудеха как така кучетата не ме лаят. Напълних кофите с мляко. Платих им го, а ние си имахме джобни пари. После попитах да ми продадат и онова мляко в тенджерата, съгласиха се и отидох та го изсипах в коритото и извиках кучетата. Те дойдоха и излочиха млякото. Аз с радостни очи ги наблюдавах. После си тръгнах. Доближава ме един от овчарите. „Значи теб за това не те лаят кучетата." „Точно за това". „Можеш да идваш и друг път за мляко." Така на този строеж аз хранех бригадата със сварено мляко. А хляба го надробявахме във войнишките си канчета и го заливахме с вряло мляко. Затворниците бяха предоволни. Идва един от тях и плаче. „Майсторе, ти знаеш ли, че когато бях свободен аз никога не съм ял мляко. Трябваше да стана затворник, та да ям мляко и попара с хляб." Та затворниците бяха предоволни. Кучетата бяха също доволни от хляба. Овчарите бяха доволни от парите, а аз бях доволен, че мога да се разхождам. А началникът на охраната също беше доволен, че нямаше да се грижи за нашата закуска, защото за обед ни носеха обща храна за всички затворници. А аз си отделях в моето канче мляко и за обед. Всички знаеха, че съм вегетарианец и това не им правеше впечатление. Като свършихме този строеж за награда бе освободен онзи затворник, който дойде да ми благодари, че като затворник за пръв път яде мляко от както се е родил. Като се сбогувахме аз извадих една банкнота и му я подадох. „С тези пари като излезнеш първото нещо, което ще направиш е да си купиш кило мляко и един хляб и да го изядеш на свобода да почувствуваш, че си свободен човек". Той плачеше, прегърна ме и се отдалечи наистина като свободен човек.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...