Jump to content

11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА


Recommended Posts

11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА

Никой не познаваше и обичаше душите ни като Него, никой не можеше да насърчи, да подкрепи, да утеши като Него. Щом кажеше тихичко: "Ще се нареди", след като те е изслушал, на душата ти олекваше и надеждата и вярата разперваха криле. Той посрещна нашата младост, обгърна я с любовта си, насочи я с мъдростта си, насити я със своето неотразимо, дълбоко очарование, защото у Него живот и Слово се покриваха напълно. Не вярвам друг човек на земята да е видял в живота си толкова сълзи, колкото Той видя. Кой не бе плакал пред Него? Плачат всички деца, когато се събуждат. Плаках и аз и много понятно. При светлината, с която озаряваше съзнанието, ставаше някакво подсъзнателно припомняне за нещо далечно, изгубено, идеше съжаление, скръб, после - подем с всички сили, които Той умело и тихичко раздвижваше, подем към нещо по-възвишено. И само това ли е причинявало сълзите? А неуспехите при вътрешните усилия да изскубнеш някой плевел? А съзнанието, че не разбираш още Божията любов, че не я живееш? Да, имаше много причини за сълзи, но те са били необходими да смекчат коравата почва на сърцето, за да могат да поникнат и растат посетите семена.

Един път аз Му казвам: "По-рано се чудех на Божието дълго търпение, сега се учудвам на вашето търпение. И можеше ли иначе? - Нали любовта дълго търпи, благосклонна е. Какво ли не търпеше Той? Бе ни приел такива, каквито идехме от света, а ние представлявахме чудна мозайка. Като че ли в обществото около Учителя си бяха дали среща представители на всички раси, народности, класи, култури, епохи - цялото човечество почти в миниатюр. И всички тия разнородни елементи Учителя трябваше да ръководи с велико майсторство, да хармонизира. Той имаше индивидуален подход към всеки един от нас, тъй като имаше дълбоко познание за човешкото естество и за човешката душа. Принципиално отношението Му бе отношение към души, които познаваше и обичаше отдавна, много отдавна. Мисля, че всеки, който е дошъл в контакт с Учителя, все е бил облъхан от голямата Му вътрешна и външна чистота, тя привличаше, обайваше, респектираше. Можеше ли тогава да се показваш пред Него такъв, какъвто не си? Та нали Той виждаше, проникваше и там където ти не подозираш? Имаше голямо отвращение към лъжата във всичките й възможни форми, затова ценеше проявите на чистосърдечие, на прямота, на искреност. Един път ми казва: "Аз слушам там по телефона, когато ти протестираш понякога за нещо". "Да, вярно е това", казах аз, смеейки се, "но Вие слагайте телефонната слушалка, затваряйте в такъв случай телефона". Отивам един ден при Него съкрушена, разкаяна, засрамена дори от известна моя постъпка, разказвам Му я. Той се усмихна и каза:" Ти приличаш на онази млада майка, която като кърмила детето си, една капка от млякото й капнала, тя я облизала, но счела, че е извършила грях, за който после трябвало да се изповядва пред свещеник". Аз слушам мълчаливо и си мисля: Учителя съзнателно омаловажава постъпката ми, но след като почувствувах облекчение, бързо се коригирах като си казах: Учителя ми дава критерий за това кое е добро, кое е лошо, кое е грозно, кое е красиво, защото вижда, че съм преувеличила факта и съм си създала ненужни терзания. Аз, която имах сериозен интерес към науките френология, физиогномика, графология, при все че не един път съм разговаряла с Него по тия въпроси, никога не отправих просба да ми каже нещо за характера ми или за минали прераждания. Но просбата ми е стояла открита в съзнанието ми и Учителя ми е отговарял в продължение на години през разни интервали, като ми е давал на малки дози знание, сведения за самата мен.

Един ден без да съм го питала, съвсем естествено, невинно подхвърли, загатна за това как съм се проявила в едно свое прераждане. Аз замълчах, разговора продължи, както бе почнал, но когато останах сама, случайно вметнатите думи задълбаха в съзнанието ми като свредел. Цяла нощ не спах, бях в голямо недоволство от себе си и когато на следния ден, а беше неделя, след беседа отидох да Му целуна ръка, Той усмихнато ми каза, като да се извинява: "Че ти много присърце си взела думите ми, много надълбоко, че кой не минава оттам, кой не е грешил в тая област?" Късно, късно си възвърнах спокойствието и простих на себе си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...