Jump to content

20. ПЪРВАТА ЛЯСТОВИЦА


Recommended Posts

20. ПЪРВАТА ЛЯСТОВИЦА

Приятелите бяха построили салон на Братството на ул. "Оборище" 14. И там няколко години посещавахме и слушахме беседите на Учителя. Един ден салонът е препълнен. Учителят говори поредната си беседа. Изведнъж в салона нахълта една непозната жена и прекъсна беседата Му като с висок глас започна да говори срещу Учителя и против Него започна да хвърля клевети и хули. Тези клевети и хули ние вече ги бяхме чули от устата на онези, които се нахвърляха срещу Учителя и Братството още преди много и много години. В дъното на нещата стояха свещениците, които подкупваха много хора да пишат срещу Учителя и да Го хулят и клеветят. Какви ли не неща бяхме чели и чували да се говори срещу Учителя. Ние знаехме, че това е клевета и лъжа. Ние живеехме този живот, бяхме много хора събрани в едно Братство и много добре знаехме кое Истина и кое е лъжа. Но другите това не знаеха. И тази клевета бе насочена към обществото, което трябваше да оформи своето отрицателно отношение към Учителя. И сега тази непозната на всички ни жена, беше изпратена от някого и подкупена от някого и трябваше да направи скандал в салона пред Учителя. Тя викаше и крещеше. По едно време вдигна ръка и посочи Учителя: "Ти си виновен за еди какво си, ти си виновен за еди що си!" Всички нещастия, които бяха сполетели този народ и всички страдания, които минаваха българите бяха прехвърлени от нея върху Учителя. За нея и за онези, които бяха в нея като сили и онези, които я бяха изпратили, тя изразяваше в една дума: "Ти си виновен за всичко!" Като каза това тя спря. В салона бе пълна тишина. Имаше 300 човека. През цялото това време Учителят седи и слуша внимателно. След като свърши своята обвинителна реч срещу Учителя, Той каза: "Да, сестра, аз съм виновен за всичко, защото аз съм първата лястовица, която идва да оповести духовната пролет на човечеството". Като чу това, тя се изненада. Изненадаха се онези сили и същества, които бяха в нея и които чуха, че Учителят се признава за виновен. Но като чуха и за какво се признава за виновен то тя се промени, смути се и започна леко заднешком да се измъква между редовете и така стигна до вратата и се измъкна заднешком. Учителят продължи беседата. Всички бяхме потресени от случката..Тя се запечати в моето съзнание. Тогава видях истинското Величие на Учителя, Който бе дошъл да промени пътя на човечеството и да го напъти към една нова епоха, за което се даваше и сваляше Словото на Всемировият Учител. След беседата салонът се огласи с братски песни. Песните, които пеехме трябваше да посочат и упътят днешния човек към истинския път на днешното и утрешно човечество. Този път в Школата на Учителя бе наречен "Пътят на ученика" и този път подробно бе описан в съборните беседи от 1927 година и обозначени в излязло томче "Пътят на ученика".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...