Jump to content

52. СТИХОСБИРКА СЪС СНИМКА НА ПОЕТЕСАТА


Recommended Posts

52. СТИХОСБИРКА СЪС СНИМКА НА ПОЕТЕСАТА

Олга Славчева беше поетеса. Тя бе написала една стихосбирка от стихотворения и уреждаше отпечатването й. Искаше да сложи своята лична снимка в стихосбирката си, за да се види нагледно, наяве, кой е написал тези стихове. Това нещо се правеше от поетите. Тя беше го видяла, харесала и искаше да го приложи тук в собствената си стихосбирка. А като млада тя бе много хубава, имаше хубави снимки, направени при най-добрите фотографи. Така че една хубава снимка на първата страница нямаше да бъде лошо, пък и трябваше да се покаже, че тя не е случаен човек и от такъв човек не излиза каквато и да е поезия. До тук всичко хубаво. Но само като я изслуша Учителят, ей така с един жест на ръката си показа, че това не е необходимо, а да сложи само името си върху корицата. Така и направи. Аз бях свидетел на този разговор. Това беше и за мен един нагледен урок, та нали и аз бях поетеса и то не каква да е поетеса. По-късно разбрах причината за неодобрението. Човек като сложи ликът си, хората се свързват с него и могат да му изпратят такива негативни мисли, че не само да го смутят, но да го задръстят отвътре с отрицание и той да бъде една задръстена торба. И тогава през този човек не може да протече никога вече каквато и да е поезия. Ето, това научих след време, когато аз пак питах Учителя: "Ама съвсем не е лошо човек да си сложи една снимка отпред на стихосбирката. За прилична поезия трябва и прилична снимка." Тогава Учителят ме гледа, разказа ми това, което ви написах и допълни: "Е, може да ти сложат снимка, когато си вече в другия свят и ти издадат поезията в стихосбирка". Разбрахме се. Ето сега аз вече подредих поезията си в няколко книги, имам приличен албум с хубави снимки и трябва да намеря човек кому да ги предам, за да ги издаде след време. Но да не ме забравите и да пропуснете снимката. Все пак това е разрешение на въпроса от Учителя.

Забележка на редактора: Личният албум ми бе обещан, дори бе презаснет на негатив. Но след кончината Илия Узунов го предаде на друг, а другия на трети и после не ми го връчиха. Смятаха, че имат право да го притежават. Но работата на Стоянка Илиева я свърших аз. А те се явиха да пречат и да провалят всичко. И да обсебят! И да затрият!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...