Jump to content

77. СТАРОТО ГЮБРЕ КОЕТО СЕ ЗАПАЛИ


Recommended Posts

77. СТАРОТО ГЮБРЕ, КОЕТО СЕ ЗАПАЛИ

Тръгнахме на екскурзия към Витоша. Колоната се е проточила. Има водач на колоната, има и такъв, който върви накрая, за да следи дали някой не изостава или закъсва. Понякога идват с нас и възрастни братя и сестри и те изостават и колоната се проточва. Затова Учителят беше наредил винаги да има някой от младите братя, който да върви последен и да обира "падналите круши". Така назовавахме онези закъсалите и изоставащите в колоната.

Аз съм в средата на колоната. Учителят върви някъде напред. Изведнъж почувствах нужда, че трябва да се приближа до Него. Забързах и след минути Го настигам. А Той вървеше много леко и плавно и беше много трудно да Го настигнеш, а камо ли да Го задминеш. Ето, аз се изравнявам с Него и понечих да разменя с Него няколко думи и Той се спря, за да поразговаряме спокойно. В този момент покрай нас профуча, идвайки отзад един брат. Беше висок, снажен, силен. С голяма крачка и устремен нагоре по пътеката направо профуча покрай нас с Учителя. А аз възкликнах: "Братът така мина покрай нас, като че ли някой го гони, или пък той търчи, за да не изпусне върхът и високия идеал". Учителят се загледа след него и каза: "Един стар боклук, едно старо гюбре, като се запали много дълго гори и дими, че пропищява цяло село от него". Какво искаше да каже с това не разбрах. Минаха години. Братът се ожени за една сестра. Наричаха се помежду си брат и сестра, но официално бяха женени. Мина още време и сестрата си замина през 1976 г. Този брат след като тя почина, мина не мина една година и почва да си търси жена. А беше над 75 години. Започнахме едни такива неща да виждаме, че всички се объркахме. Залюби се и се държеше като влюбен ерген с една мома. Но момата беше по-млада от него с 40 години. Направо дядо и внучка. Беше възмутително за всички ученици от Школата на Учителя, защото той не се криеше. Накрая той я прибра да живее при него си. Всички бяха изумени. По едно време аз възкликвам: "Гледай го ти него стария му пръч какво му се е приискало, младо козле". Тогава щракна нещо в мозъка ми и отключи цялата картина преди повече от 40 години, когато Учителят ми посочи братът и ми разказа историята на "старото гюбре". А сега той беше на 75 години беше същия този, който профуча като стрела покрай нас, за да не се размине с върха и високия идеал. Стоя изправена и съм се хванала за главата и си викам: "Благодаря ти, Учителю, за светлината, която вложи в мен". След това разказах на всички случката с гюбрето от времето на Учителя. Всички сравняваха случая с думите на Учителя. Надигна се пушек и опуши всички ни на Изгрева. По това време Изгрева бе разрушен, а ние прогонени от него живеехме в посочените от властта жилища. Но този дим достигна и до тези жилища, защото ние бяхме съвременници от Школата на Учителя, бяхме съвременници на Словото на Учителя и на Високия идеал и накрая станахме очевидци на запаленото гюбре. Този брат се наричаше Борис Николов.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...