Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1917_01_28 Все що е писано28 януари 1917 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 30 декември 2010 - 15:48

Аудио - чете Калоян Христов

Все що е писано (Беседата за четене в стар правопис - От книгата "Все що е писано", издание от 1942 г.)
Все що е писано (Беседата за четене в нов правопис - От книгата "Все що е писано", издание от 1942 г.)

"Все що е писано". Неделни беседи (1917). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2004. 192 с. ISBN 954-9589-82-X.
Книгата за теглене - PDF
Съдържаниена томчето



Все що е писано


„Защото тѣзи сѫ дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано.“ (Ев. отъ Лука, гл. 21, ст. 22)

Думата „отмъщение“ звучи нѣкакъ си странно, тя не е на мѣстото си. По-добра дума отъ нея въ български езикъ нѣма, такава нѣма даже и въ другитѣ езици. Тази дума може да се замѣни съ думата „счетъ“, „равносмѣтка“, „ликвидиране“, „равновѣсие“. Христосъ, когото считаха и считатъ за идеалъ по чувства, мисли, стрѣмежъ, е казалъ нѣкои нѣща много горчиви. Християнитѣ разбиратъ християнството в това да грѣшишъ, да правишъ каквото искашъ и да не давашъ никакъв отчетъ прѣдъ Бога. Така разбиратъ тѣ идеаленъ животъ, да грѣшишъ и за всичко да ти се прощава, обаче животътъ не се състои въ грѣхове, прѣгрѣшения. Грѣхътъ е една случайность въ живота. Тази случайность нѣкога произтича несъзнателно, а нѣкога – съзнателно, тъй че грѣхътъ бива съзнателенъ и несъзнателенъ или както адвокатитѣ често пѫти казватъ, че едно прѣстѫпление е съ умисълъ или безъ умисълъ.

Всички хора, които сега сѫществуватъ на земята, сѫществуватъ по една необходимость на своето развитие. Тѣ сѫ опредѣлени да завладѣятъ земята, животнитѣ, птицитѣ, рибитѣ, такова е тѣхното прѣдназначение. Да завладѣешъ значи да туришъ редъ и порядъкъ, да обработвашъ земята. Този стихъ има широко и двояко значение: по отношение човѣчеството; личния животъ на човѣка и по отношение вашето тѣло. Тѣлото на човѣка, това е неговата земя и всички животни сѫ вѫтрѣ въ него: и риби, и млѣкопитающи, и птици. Всичко това човѣкъ трѣбва да завладѣе, но понеже тѣ принадлежатъ на другъ господарь, той ще бѫде отговоренъ за тѣхъ. Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Тѣзи овци Твои бѣха, Ти на мене ги даде, затова азъ полагамъ живота си за тѣхъ.“ Слѣдователно когато Господь дава на човѣка власть, тази власть е придружена съ извѣстна отговорность.

Всички хора искатъ да бѫдатъ силни, но тази сила е потрѣбна за извършване на работа, другадѣ тази сила нѣма смисълъ. Месояднитѣ животни, които сѫ добили голѣма сила, добили сѫ я само чрѣзъ упражнение. Силата постепенно иде въ свѣта, сѫщо така и всички дарби, способности, които човѣкъ има, постепенно се развиватъ, не изникватъ изведнъжъ. Знаете ли, колко хиляди години, колко милиони години сѫ потрѣбни на гѫсеницата, за да достигне отъ яйце въ пеперуда? Съврѣменнитѣ естественици не може да опрѣдѣлятъ колко години е потрѣбно на гѫсеницата да научи това изкуство да си прави пера, да се научи да преде и т.н. Ще кажете: „То ѝ е дадено отъ Бога.“ Не, тази гѫсеница се учила милиони години и се прѣраждала, прѣраждала, докато достигнала положение отъ гѫсеница въ пеперуда. Онѣзи отъ васъ, които искатъ знания, нека взематъ единъ микроскопъ и да наблюдаватъ подъ него едно бубено сѣме, да видят неговото развитие, да видятъ какъвъ процесъ ще стане вѫтрѣ въ него. За да се измѣни положението на това сѣменце, необходимо е малко топлина, която да диференцира тѣзи клѣтки и тѣ ще започнатъ да се дѣлятъ по на двѣ и ще се образува едно малко червейче, въ което ще се развие едно малко стомахче, нерви, артерии, нервна система и то ще започне да живѣе единъ съзнателенъ животъ на небето, а несъзнателенъ на земята. Съ това се обуславя разликата между хората и червеитѣ, гѫсеницитѣ. Хората живѣятъ на земята съзнателенъ животъ, а червеитѣ живѣятъ на земята несъзнателенъ, а на небето съзнателенъ животъ. Христосъ казва: „Кѫдѣто ти бѫде сърдцето, тамъ ще бѫдешъ и ти.“ Човѣкъ се отдѣлилъ отъ Бога и излѣзълъ да странствува, като блудния синъ въ притчата. Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живѣе между разпуснати жени и приятели; има право, слѣдъ всичко това, да стане свинарь и да остане голъ, съ разпокѫсани гащи и най-послѣ, като дойде въ съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хлѣбъ, а азъ ходя голъ и босъ.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгрѣшихъ прѣдъ тебе и прѣдъ Бога, прости ме!“ И баща му има право да заколи едно теле и да приеме сина си. И братъ му има право да се сърди и да каже: „Този изядникъ изхарчи толкова пари, завърши странствуването си и като дойде, баща му заколи най-хубавото теле за него.“ Това е сѫдбата на всѣки човѣкъ, този процесъ става сега въ свѣта.


Идването на Сина человѣчески ще се тълкува съ онова велико съзнание, което съ голѣма сила ще дойде отгорѣ и тогава ще плачете. Разбира се, като се намѣришъ голъ, босъ, гладенъ, ще плачешъ. Нѣкои казватъ: „Като дойде Христосъ, ще бѫде много лошо, много страшно.“ Ама три дни като стоишъ гладенъ, ще почнешъ да плачешъ, ще размишлявашъ, че идва Синъ человѣчески съ ангели. Кои сѫ ангелитѣ?

Ще видишъ тогава послѣдствията на онзи животъ, който си живѣлъ. Ще видишъ не само сегашния си животъ, но и другитѣ. Така бѣше и съ блудния синъ, той прѣсмѣтна всичкитѣ си дни прѣзъ живота и всѣки день бѣше за него единъ животъ. Така и вие тукъ, колко пѫти сте живѣли, колко пѫти сте слизали и сте се качвали, колко пѫти сте яли и пили, а сега сте осиромашели и казвате: „Какво да правимъ сега?“ Рекохъ, ще отидешъ да станешъ свинарь. – „Хубаво, готовъ съмъ да стана, но не ни даватъ рошкови, какво да правимъ?“ – Ще вземешъ тояжката си и ще се върнешъ при баща си. – „Дали ще ме приеме?“ – То е Негово право. Ако се върнете при Баща си, Той ще ви приеме. – „Но Баща ми ще ме види тъй одрипанъ, какъ ще се прѣдставя прѣдъ Него?“ Той и така ще ви приеме. Толкова по-добрѣ, защото тѣзи дрипели бѣха по-рано вѫтрѣ въ тебе скрити, а сега сѫ отъ вънъ. Благодари на Бога, че стана уменъ човѣкъ, че си отвънъ дрипавъ и голъ. (Разумниятъ животъ е влѣзълъ вѫтрѣ въ такъвъ човѣкъ.) Ще се върнешъ при Баща си и ще кажешъ: „Научихъ, че въ Твоята книга е писано, да се въздаде всѣкиму, каквото е заслужено. Научихъ този великъ законъ.“

Тѣзи думи на Христа иматъ значение и къмъ съврѣменнитѣ народи и къмъ съврѣменното общество. Съврѣменнитѣ европейски народи ще оголѣятъ, ще изгубятъ силата си, ще настане гладъ, нѣма да има прасета, говеда, па и по-малко кокошки, пуйки ще останатъ, всички тѣзи нѣща ще се намалятъ. Когато се намали и хлѣба, когато се дава само по 1/4 кг., когато не ядете по три дни, ще кажете: „Защо дойдоха тѣзи нѣща до главата ни“, и ще помислите, че има нѣкой виноватъ въ тази работа. Нѣма виновни други, освѣнъ всѣки самъ за себе си. Нима онѣзи жени и твои приятели, които ядоха и пиха съ тебе, сѫ виновати за нѣщо? Ти имъ достави срѣдства, тѣ бѣха твои гости, направи си удоволствието да се повеселишъ съ тѣхъ, а сега нѣма защо да се сърдишъ. Законътъ на възмездието е необходимъ, тъй като той изправя хората.

Сега вие се приготовлявате, като умрете, да отидете въ другъ свѣтъ. Азъ ще ви запитамъ всички, и учени и неучени: отъ една ябълка, като падне единъ незрѣлъ плодъ, кѫдѣ ще отиде? Ще излѣзе ли тази ябълка на пазара, ще се сложи ли на нѣкоя царска трапеза, ще удоволствува ли тя нѣкое невинно дѣте да вкуси отъ нейния сокъ? – Не. Този незрѣлъ плодъ ще остане да гние при коренитѣ на това дърво и ще трѣбва отново да се върне. За такъвъ плодъ нѣма небе, нѣма онзи свѣтъ – онзи свѣтъ е този свѣтъ. Този свѣтъ е свѣта на безпорядъка, развитието, ще се учишъ тука и като свършишъ гимназията, университетъ, ще влѣзешъ въ онзи свѣтъ и ще ти дадатъ работа. Ако не свършишъ гимназия и университетъ, нѣма да отидешъ на онзи свѣтъ и нѣма да ти дадатъ работа, защото тамъ всѣки трѣбва да си върши добрѣ работата, която му се опрѣдѣли. Може да ви подържатъ тамъ 2–3 дни, но ще ви запитатъ каква работа може да вършите. Една баба отъ Варна, сънувала една вечерь, че отишла на онзи свѣтъ и се намѣрила прѣдъ една голѣма зелена маса, на която стояли бѣлобради старци и прѣдъ тѣхъ разгърната една книга, която тѣ разглеждали. Тѣ я попитали: „Бабо, ти знаешъ ли да четешъ?“ – „Не зная, синко.“ – „Е, като не знаешъ, на този святъ ще носишъ вода“, ѝ отговорили те.

На този свѣть може да си билъ царь, но не знаешъ ли да четешъ, на онзи свѣть ще носишъ вода. Човѣкъ въ своя животъ на земята минава прѣзъ три стадии. Първоначалниятъ животъ е въ стомаха и тогава хората разсѫждаватъ споредъ законитѣ на стомаха. Дава се угощение, канятъ се гоститѣ. Започва първото меню: супа отъ пиле съ оризъ. Нареждатъ се наоколо трапезата гости, всички доволни отъ отличната супа. Второ меню: хубаво опечено пиле, съ онѣзи зачервени крачка, като го погледнешъ, казвашъ си: „Благословение Господне е това.“ Трето меню: пуйка пълнена съ оризъ и стафиди и си казвате, като хапнете отъ нея: „Колко е великъ Господь!“ Слѣдъ тази пуйка една чаша винце да се изпие, колко е хубаво така, развеселява се сърдцето на човѣка. Четвърто меню: пражоли отъ рибицитѣ на свинско месо, отгорѣ полѣти съ малко хрѣнъ. Слѣдъ тѣхъ малко винце, ракийка. Тъй се разбира живота, ето защо е дошълъ човѣкъ на земята.

Това е сѫдбата на свѣта. Така човѣкъ започва да завладѣва първо кокошкитѣ, пуйкитѣ, свинетѣ и всичко това се събира вѫтрѣ въ него. Захващатъ всички тѣзи животни да го питатъ: „Господарю, какво да работимъ?“ Свинетѣ започватъ да ровятъ въ стомаха му, волътъ започва да рита, кокошкитѣ – ровятъ, пуйкитѣ се перятъ въ стомаха. Разстройва се стомахътъ на господаря и викатъ лѣкарь. Господарьтъ страда. Азъ рекохъ, тѣзи животни не може да се помирятъ вѫтрѣ въ тебе и затова стомахътъ ти се развалилъ. Слѣдъ това настѫпва повръщане навънъ и се освобождавашъ. Азъ тълкувамъ думата „повръщане“ въ другъ смисълъ, за мене тя е синонимна. Когато нѣкой прѣяде, той повръща. Когато имашъ неприятни чувства, отъ това какво ти казалъ единъ или другъ, ще гледашъ да ги повърнешъ назадъ. Съврѣменнитѣ хора тръгнатъ нѣкѫдѣ по кѫщитѣ и започватъ да разказватъ: „Азъ ядохъ днесъ една кокошка, но бѣше миризлива.“ И този, който е ялъ отъ сѫщото ядене, ще се разстрои и ще започне да го разказва и той нѣкѫдѣ, за да го изхвърли навънъ. Това е сѫдбата. Устата е създадена да влиза прѣзъ нея храната, но не и да излиза. Всѣка мисъль и желание трѣбва да влѣзатъ отъ едно мѣсто, а да излѣзатъ отъ друго. Двѣ врати има у човѣка. Зароди се извѣстна идея у тебе, тя трѣбва да излѣзе прѣзъ твоитѣ рѫцѣ. Само хубави работи трѣбва да излѣзатъ прѣзъ устата. Никога човѣкъ не трѣбва да допусне на езика си да каже нѣкоя лоша дума, защото за всѣка праздна дума хората ще ти дадатъ отговоръ.

Вие сте въ свръзка съ онѣзи, които сѫ заминали на онзи свѣтъ, а именно съ ангелитѣ, светиитѣ, а тѣ сѫ около 60 милиарда и между тѣхъ има сѫщества, които сѫ сто пѫти по-учени отъ тѣзи, които сѫ на земята и за всѣка ваша постѫпка тѣ си иматъ книги, въ които си държатъ счетъ, смѣтка, както това правятъ търговцитѣ. Ти идешъ на земята, раждашъ се, хранишъ се, изразходвашъ толкова кислородъ, водородъ, желѣзо, злато, сребро, фосфоръ – всички тѣзи елементи се турватъ въ смѣтката ти, споредъ колкото струватъ. Сѫщо така се изчислява и енергията, която се взима отъ слънцето, за което има специални електромѣри, знаятъ всичко, което си иждивялъ и слѣдъ като си живѣлъ 100 години, знаете ли колко струвате на Бога? – Сто милиона лева струвате на Господа. Идвате на земята сто пѫти и все по толкова милиони струвате, смѣтнете колко прави всичко това. Ето какъ се раждатъ вашитѣ грѣхове и тогава ще ви покажатъ на една книга колко ви сѫ грѣховетѣ. Харчили сте, харчили сте и сега вече трѣбва да се спрѣте, защото иначе Господь ще каже: „Отъ сега нататъкъ на този човѣкъ не се позволява да се прѣражда, нѣма нито едно добро написано въ книгата.“ Най-голѣмото нещастие въ свѣта е да те лишатъ отъ правото да се прѣраждашъ, т.е. да ти забранятъ да дохождашъ на земята. Това църквата го нарича „вѣчно мѫчение“, да бѫдешъ вѣчно затворенъ.


Сега Синъ Человѣчески иде отъ небето за добритѣ хора. Той не иде да сѫди праведнитѣ, а да ги освободи. Тази разумна сила, която иде въ свѣта, ще унищожи всички лоши хора. Прѣди хиляди години е имало много повече месоядни животни, отколкото сега и тѣ сѫ били много по-голѣми, по-едри отъ сегашнитѣ, но постепенно тѣ изчезватъ и се замѣнятъ съ по-малки. Мѣсто за злото въ свѣта нѣма, то е нѣщо прѣходно или казано въ научна смисъль: всички онѣзи земни идеали, човѣшки идеали, ще изчезнатъ. Всѣка мисъль, всѣко желание, което не е направено по образъ, какъвто Богъ първоначално му е далъ, ще се унищожи. Вие може да имате сто дѣца, но каква полза отъ тѣхъ, ако не сте ги научили на Божия законъ? Каква полза отъ такива дѣца, ако любовьта не е насадена у тѣхъ, защото тя е единъ великъ стимулъ. Отъ любовьта се ражда вѣрата и надеждата, но безъ това първоначално вѫтрѣшно побуждение у васъ не може да се зароди никаква вѣра и надежда.

Тази любовь, която Богъ има, го заставя да дойде въ свѣта, въ своя свѣтъ. Знаете ли кога идва Господь въ свѣта? – Той идва въ най-голѣмитѣ кризи. Всѣки 2 000 или 2 500 години Той посѣщава свѣта въ единъ или другъ смисълъ. Всички, които сте тукъ събрани, па и тѣзи, които сѫ извънъ България, въ Германия, Англия, Франция всички сѫ живѣли и по-рано. Ние знаемъ кои сѫ германцитѣ, кои руситѣ, италианцитѣ, гьрцитѣ, българитѣ, англичанитѣ – всички тѣзи народи сѫ днесъ съ нови имена, но ние знаемъ какъ сѫ живѣли тѣ прѣди 1000, 10 000, 1 000 000 години и т.н. Църквата казва, че откакъ човѣкъ живѣе има 8 000 години. Окултиститѣ казватъ, че откакъ човѣкъ се явилъ на земята има 18 000 000 години, за които години Богъ не иска отчетъ. Богъ иде на земята да я изоре и всички растения, които досега не сѫ могли да си създадатъ подходящо тѣло, ще ги изкорени. Затова Христосъ казва: Всѣко дърво, което не съгради подходящо тѣло, ще бѫде изкоренено, всѣки човѣкъ, който не обедини Истината, Божествената Любовь, ще бѫде изкорененъ, защото вънъ отъ Любовьта нѣма животъ. Едно дърво на камъни не може да живѣе, трѣбва му почва, пръсть. Цѣлиятъ този дълъгъ животъ, прѣзъ който сте минали, вие сте работили, за да си набавите почва, пръсть. Всичкитѣ ви грѣхове показватъ, че вие сте си създали почвата и Господь пита: „Можете ли да създадете при тѣзи условия животъ, можете ли да си свършите работата?“

Както земледѣлецътъ оре нивата си, така и вие ще почнете да орете вашитѣ грѣхове. Подъ думата „грѣхъ“ се разбира всичко онова богатство, което е складирано у васъ и се е развалило и за да се освободите отъ тази развала, вие трѣбва да прѣобърнете нѣколко пѫти почвата, за да я направите плодоносна. Знаете ли какъ земледѣлцитѣ обработватъ нивитѣ си? Тѣ ги прѣобръщатъ и ги оставятъ да стоятъ нѣколко врѣме на слънце да се печатъ, за да се оплодотвори почвата. По сѫщия начинъ Господь изпраща страдания, чрѣзъ които да се оплодотвори нашата почва. Страданието е плуга, чрѣзъ който ще се изоре нашата почва, нашитѣ мисли и така съ хиляди години ще дѣйствува върху насъ, докато най-послѣ ние се оплодотворимъ. Съ хиляди години ще дѣйствува върху насъ Божествената Любовь, докато ни оплодотвори.

Най-първо ще сме недоволни. Какъвъ е плодътъ най-напрѣдъ? Той е киселъ, сърдитъ, но слѣдъ като го нагрѣе малко слънцето, става по-малко киселъ, по-малко сърдитъ и най-послѣ става сладъкъ. Когато нѣкой отъ васъ е киселъ, недоволенъ, той е още въ зародиша си. Рекохъ, не му се сърдете, той е едва завързалъ, слѣдъ десеть Божествени години той ще стане сладъкъ. Стига вашето сърдене да е принципално, да не приличате на онзи българинъ, който ималъ обичай, когато не мисли за нищо, взима си една пръчка, дѣла я съ ножъ, рѣже на едро, не мисли много. Ошурджията е дошълъ: „А-а-а?“ Обърне навѫтрѣ тоягата и почва да мисли какъ ще се плаща. Нѣкои казватъ: „Ошурджия Господь нѣма“, и си рѣжатъ. „Ама Господь иде.“ – „Тъй ли?“ Обърне тоягата навѫтрѣ и почва да размишлява. Тази тояга е Божествената Правда. Ще я обърнешъ къмъ себе си, защото идва ошурджията и ще каже: „Пари тукъ дай, да си платишъ данъка.“ Като имаш пари, князъ си, бейденъ бей.

Знаете ли турската поговорка за бейденъ бея? Единъ богатъ момъкъ, като влѣзълъ между момитѣ, тѣ го нарекли „бейденъ бей“ [отъ бейовете бей]. Той си казалъ: „Хайде да се сгодя, та да стана по-голѣмъ бей.“ Сгодилъ се, но тѣ му казали: „Адамѫнѫ-якѫнъ“ [близо до мѫжетѣ]. Тогава той си рекълъ: „Я, да се ожена, ще стана още по-голѣмъ.“ Оженилъ се, момитѣ му казали: „Адамѫнѫ-барабаръ“ [мѫжъ като всички]. Той се почудилъ защо така го нарекли и си казалъ: „Чакай да напусна жена си.“ Слѣдъ това тѣ му казали: „Адамѫнѫ-маскарасѫ“ [мръсникъ]. Годподь ви праща свободни на земята, но вие казвате: „Чакай да се сгодимъ за дявола, ще придобиемъ повече знания.“ – Близо сте до него. „Я, да се оженимъ за дявола.“ – Сега сте заедно съ него. А като се парясате съ него, ще станете маскара на хората. Сега всѣки да каже на Господа: „Не искамъ този мѫжъ или тази жена.“ Всѣки мѫжъ трѣбва да се парясва съ жена си или жена съ мѫжа си. Христосъ иска парясване. Жената недоволна – да изпѫди мѫжа навънъ. Мѫжътъ недоволенъ – да изпѫди жената навънъ. „Този мѫжъ тъй рѣже.“ Като рѣже, изпѫди го вънъ. Жена, която рѣже, изпѫди я вънъ, тя има да дава на ошурджията. Сѫдъ Божий иде сега!

Когато дойде Божествената свѣтлина, вашитѣ мисли ще станатъ ясни, обективни и ще видите какво сте направили не само въ този си животъ, но и въ всички други скрити за васъ животи. И пакъ всѣки день си прѣдставлявате, че искате да вървите съ Бога. Долу тѣзи маски! Спрете се прѣдъ Господа, като блудния синъ, и кажете: „Боже, това и това направихме, ние ще ти станемъ слуги, за да изпълнимъ Твоята воля, бѫди милостивъ къмъ насъ.“ Молете се, да ви впише въ книгата на живота. Азъ уважамъ такъвъ човѣкъ, той е честенъ, той лъже само единъ пѫть, а който крие своитѣ грѣхове, той лъже десеть пѫти.


Ако не направите това, ще се намѣрите въ положението на онзи гръцки царь, който страдалъ отъ проказа, неизлѣчима болесть. Явява се прѣдъ него единъ лѣкарь и му обѣщава, че ще го излѣкува и дѣйствително го излѣкувалъ. Лѣкарьтъ се казвалъ Дубанъ. За благодарность царьтъ го направилъ пръвъ въ царството. Явили се много негови неприятели и започнали да правятъ интриги и най-послѣ царьтъ, за да се освободи отъ лѣкаря, рѣшилъ да го екзекутира. Лѣкарьтъ се молилъ на царя да не го екзекутира, но той не се съгласилъ. Тогава лѣкарьтъ казалъ: „Азъ искамъ да ти направя още едно добро, да ти оставя една много цѣнна книга, която като четешъ, слѣдъ моето обезоглавяване, на всѣки въпросъ, който задавашъ, ще ти отговаря моята глава.“ – „Дай тази книга, много интересни наблюдения ще бѫдатъ.“ Отрѣзватъ главата на Дубана, турватъ я на една дъска и започва царьтъ да прѣлиства книгата. Листоветѣ били отровни и затова царьтъ започналъ да чувствува болки, да се разстройва. Тогава главата на Дубана отговорила: „Това е възнаграждението на всѣки, който е неблагодаренъ.“ Така умрѣлъ гръцкиятъ царь.

Коя е тази книга, която вие сега прѣлиствате? Кой е този лѣкарь? Той е Христосъ и вие ще му отрѣжете главата, а дяволътъ ще ви даде книгата, която вие ще прѣлиствате и въ тѣзи листове ще намѣрите: „Това е възнаграждението на единъ грѣшникъ, който въ сто прѣраждания не е извършилъ нито едно добро и затова заслужава да умре.“ Мнозина казватъ, че Господь е несправедливъ. Ако би ви далъ само единъ животъ, прави сте, но при тѣзи условия, при които живѣете, Той е тъй снизходителенъ. Пакъ по Божия благодать живѣете.

Но въ новата епоха, въ която Той ще дойде да тури редъ и порядъкъ на земята, ще има два вида хора: едни, които ще умиратъ, а други, които нѣма да умиратъ. Слѣдователно вие ще останете отъ онѣзи, които ще умирате и ще се прѣраждате, а други, които сѫ праведни, ще се раждатъ, безъ да умиратъ. Грѣшницитѣ ще се раждатъ въ най-неблагоприятни условия, ще иматъ хилаво тѣло, разваленъ мозъкъ, разваленъ стомахъ. Това ще бѫдатъ вашитѣ мисли и желания, които ще се въплотятъ у васъ. Нѣкой пѫть нѣкоя мечка или вълкъ изяжда нѣкой човѣкъ. Това сѫ неговитѣ мисли и желания, които ще се въплотятъ въ тази мечка или този вълкъ. Ако нѣкой вълкъ или мечка срѣщне нѣкой праведенъ човѣкъ, тѣ ще се отбиятъ отъ пѫтя си и ще отстѫпятъ. А сега, не само вълци и мечки, но и най-малкитѣ микроби ще влизатъ въ тебе и не те оставятъ спокоенъ.

Събиратъ се лѣкари и обмислюватъ какво да направятъ, за да освободятъ човѣчеството отъ тѣзи микроби. Само единъ микробъ е въ състояние въ 24 часа да изпрати човѣка въ ада, мѣстото на мѫченията, защото тѣзи сѫ дни на отмъщение. Ще кажете: „Така ли Господь ще ни отмъсти?“ Е, добрѣ, азъ ще ви питамъ друго нѣщо: ако вие имате отлична градина и ако нѣкой вашъ приятель пусне своята свиня да рови изъ вашата градина, какви ще бѫдатъ отношенията между васъ и приятеля ви? Ще кажете: „Нали той ни обича?“ Вашата градина не е за свинята на вашия приятель, тя е за васъ, за вашата жена и дѣца, да се разхождате. Тя не е за вашитѣ прасета.

Ще ви направя друго сравнение. Единъ баща има четири дъщери. Отива въ странство и на връщане отъ тамъ донася подаръци на дъщеритѣ си. Двѣ отъ дъщеритѣ започватъ да разглеждатъ подаръцитѣ си и не обръщатъ внимание на това, дали той има нужда, като уморенъ отъ пѫть, да го прѣгледатъ. Другитѣ двѣ дъщери го прѣглеждатъ, умиватъ краката му. Кои дъщери вие бихте прѣпорѫчали? Ако бѣхте нѣкой момъкъ, за коя отъ тѣхъ бихте се оженили? За двѣтѣ дъщери, които мислятъ да се наредатъ и прѣмѣнятъ съ подаръцитѣ или за двѣтѣ, които измиха краката на баща си? И вие сте двѣ отъ дъщеритѣ, които миятъ краката на баща си, а други сѫ двѣтѣ дъщери, които се само оглеждатъ на огледало. Този тѣхенъ баща нѣма нищо да каже, но въ себе си ще помисли: „Благородна е тази дъщеря, която ми изми краката, която ми сготви.“ Той ще бѫде съ всички вѣжливъ, но вѫтрѣшно въ себе си ще почувствува, че не е еднакво разположенъ къмъ другитѣ двѣ.

Законътъ е такъвъ: Любовьта само любовь поражда, омраза не може да породи любовь. Тя може да прѣдизвика само любовь отъ страхъ, но послѣ тя поражда двойно по-голѣма омраза. И при това страхътъ е качество не на любовьта, а на злобата, на грѣхове, които сме правили въ миналото. Страхътъ е неизвѣстенъ. Всички хора, които сѫ злобни, грѣшни, сѫ много страхливи. Страхъ те е, че ще дойде нѣкой да ти иска пари. Слѣдователно страхътъ е качество само на дявола, на него му треперятъ и гащитѣ. Този лошъ духъ, като влѣзе у васъ, започватъ да ви треперятъ гащитѣ. Вие казвате: „Колко се уплашихъ!“ А азъ рекохъ: Уплаши се господарьтъ ти. Изпѫдете вашия господарь и нѣма да треперятъ гащитѣ ви. Вие тогава ще бѫдете разумни хора, силни, ще придобиете голѣма слава, ще бѫдете съ ангелитѣ, ще бѫдете подигнати въ такава область на живота въ вашитѣ мисли и желания, че ще станете свободни въ свѣта.

Вие се страхувате какво ще стане съ свѣта. Нѣкой пѫть виждамъ този господарь, иде и му треперятъ гащитѣ. Азъ му казвамъ: „Защо не мисли наврѣме, сега ще се подчинявашъ, ще бѫдешъ свързанъ, ще те пратятъ долу и ще те научатъ да работишъ. Досега си ялъ и пилъ, а отъ сега нататъкъ ще работишъ.“ Нѣма друго избавление отъ дявола. Дойдатъ слугитѣ и питатъ: „Какво ще правимъ за въ бѫдеще?“ Ако дружите съ вашия старъ господарь, дявола, ще вървите по сѫщия пѫть, но ако дружите съ Христа, ангели Божии ще дойдатъ и вие ще бѫдете въ тѣхното царство, ще бѫдете въ свѣтлина.

Не искамъ да схванете, че азъ ви говоря като на грѣшници. Не, азъ пояснявамъ единъ законъ. Ще кажете, говоря ви лоши работи, обиждамъ ви. Не ви обиждамъ, азъ ви говоря истината. Азъ говоря, че ще плащате, защото сега му е врѣмето. Ще кажете: „Сега ли му е врѣмето?“ – Да, сега му е врѣмето. И всѣки ще каже въ себе си: „Ще платишъ.“ Господь никого не обижда и когато Той говори, искамъ всички да бѫдете добри и силни въ свѣта. Сега вие се приготовлявате, като напуснете земята, да отидете на онзи свѣтъ, да отидете да живѣете на друга планета, напримѣръ Марсъ, Венера, а слѣдъ това да отидете къмъ Слънцето. Ще минете прѣзъ тѣзи свѣтове, но ще си останете пакъ сѫщитѣ хора, само че ще имате малко повече знания. Ще вървите по възходяща линия, отъ земята нагорѣ, която е опорна точка. Отъ тукъ тренътъ ще ви вземе и слѣдъ нѣколко години ще стигнете въ друга планета, но за тамъ ще трѣбва да имате пригодено тѣло, а не както сегашното. Това тѣло, трѣбва да бѫде подъ контрола на вашата воля, да може да го разглобявате и прѣнасяте отъ едно мѣсто на друго. Ще можете всѣка клѣтка отъ вашия организъмъ да я разглобите и да я прѣнесете отъ едно мѣсто въ пространството на друго и послѣ пакъ да я сглобите. Ще знаете закона на тяготението, ще знаете, че материята не умира. Слѣдъ нѣколко хиляди години ще може да се прѣминава отъ едно мѣсто на друго безъ желѣзници, безъ аероплани. Тогава нѣма да има нужда да орете земята, храната ще си я добивате по съвсѣмъ другъ начинъ. И като иде сега Христосъ, иде да тури новъ редъ въ свѣта. Това е Новото учение.

Христосъ казва: „Не трѣбва да грѣшишъ, не трѣбва да работишъ противъ новия законъ.“ Всѣки, който рѣши да работи за Бога, приближава се къмъ Него, приближава се къмъ този законъ. Щомъ влѣзешъ въ обществото на ангелитѣ, непрѣменно тази окрѫжающа срѣда ще те подигне. Кѫдѣ е да имашъ съчувствието на едно общество отъ 1 000, 10 000 души приятели, да ти помагатъ и всѣки да ти донесе нѣщо. Знаете ли какво благословение е това? А какво ще бѫде, ако имашъ 10 000 неприятели, врагове и всѣки иска да вземе нѣщо отъ тебе? Тѣ ще те обератъ, ще те ограбятъ.

Затова Царството Божие е обединение, да работятъ хората единъ за другъ и само тогава Господь ще ви помогне. А сега вие мислите само за себе си. За себе си – това сѫ вашитѣ животни: птици, риби, червеи у васъ. Христосъ подразбира да се откажете отъ себе си и да влѣзете въ разумния животъ, защото и тѣзи животни еволюиратъ. И между тѣхъ има праведни червеи и грѣшни червеи, праведни птици и грѣшни птици. Общъ за всички е този кармически законъ. Вземете напримѣръ сокола, когато напада на нѣкои птици, отъ много той ще избере само една, грѣшната, а другитѣ не ги закача. Нѣкой господарь отъ всичкитѣ си овци взима само една да заколи и то пакъ грѣшната, а другитѣ оставя. Прасе, когато го отглеждатъ и не го заколятъ, то е праведно. Тозъ е кармичниятъ законъ. Това е една велика Истина.

Какъ се образуватъ видоветѣ, какъ учи за това съврѣменната наука? Науката казва, че тѣзи видове постоянно се измѣнятъ, еволюиратъ, тъй както и хората еволюиратъ. Въ свѣта има дѣйствително еволюция, но не тъй, както науката я знае. Ще кажете: „Каква разлика има между едно прасе и единъ човѣкъ?“ Разликата между едно прасе и единъ човѣкъ въ материално отношение е такава, каквато е между една проста колиба и единъ царски палатъ. Нима азъ не мога да влѣза въ една проста колиба, въ гората или на полето и да живѣя въ нея? Още по-голѣмо удоволствие ще изпитвамъ да живѣя въ такава колибка, защото въздухътъ тамъ е по-чистъ. Животнитѣ иматъ въ себе си една колибка и азъ мога да влѣза въ нея и да се разговарямъ съ него. Може да посѣтя единъ волъ и да се разговарямъ съ него приятелски, той е умно животно. Може да се разговарямъ и съ едно прасе. Ще кажете: „Е, съ прасе ще се разговаряте!“ Може да се разговарямъ съ единъ червей, съ едно дърво. Това е сѫдбата на свѣта. Ще питамъ една свиня: „Защо дойде на този халъ, защо така осиромаша?“ Ще каже, като блудния синъ: „Едно врѣме бѣхъ друго нѣщо, а сега, слѣдъ като ядохъ и пихъ, дойдохъ на този халъ. Ама сега какво да правя?“ – „Ще вземешъ тояжката си и ще отидешъ при Бога.“

Това прасе единъ день като умре, ще стане единъ мѫжъ на два крака, съ рѫкавици, съ цилиндъръ, ще отиде между обществото и ще се ожени за нѣкоя мома. Този мѫжъ е билъ по-рано едно прасе, което сега е вѫтрѣ въ него. Ако знаехте неговото произхождение, никой не би се оженилъ за него. Колко жени се ожениха за прасета, за пуяци, за волове и т.н. Това е дефактомъ тъй. Казва нѣкоя жена: „Отличенъ мѫжъ имамъ.“ – Отличенъ, много отличенъ. Новото учение разкрива нашето положение, което не е по-високо отъ това на животнитѣ. Като влѣзете въ духовния свѣтъ, вашитѣ мисли и желания ставатъ обективни и вие, като ги видите, ще се засрамите и ще кажете: „Това мѣсто не е за мене, но да слѣза пакъ на земята и да работя.“ Тукъ работа се изисква, затова се прѣраждаме.

Въ каквото положение да ни тури Господь, то е сѫдба, затова трѣбва да гледаме да побѣдимъ своитѣ грѣхове. Затова Христосъ иска да побѣдимъ грѣховетѣ си, да побѣдимъ мислитѣ си, желанията си, действията си въ себе си, да ги подчинимъ и да се подигнемъ заради Господа. Не само да ги подчинимъ, но и да станатъ и тѣ служители. И като тръгнешъ съ вола, захванешъ да говоришъ съ него, ще кажешъ на господаря си: „Ти ще останешъ тукъ, а азъ ще говоря съ вола.“ Тогава Господь ще каже: „Я, да видимъ твоя волъ.“ Господь не се срамува да говори съ вола, Той знае езика на всички сѫщества, отъ никого не се гнуси и често пѫти Той указва къмъ единъ червей много по-голѣмо благоволение, отколкото къмъ единъ надутъ грѣшникъ, който грѣши. Защо? Защото Господь вижда, че този човѣкъ самъ си създава страдания и единъ день ще обвинява Господа защо му е далъ толкова страдания, слабо тѣло, разваленъ мозъкъ. Господь казва: „Азъ ти дадохъ единъ пѫть, два пѫти, три пѫти добро, ти трѣбваше да се научишъ да не злоупотрѣбявашъ съ моето благо.“

Сега трѣбва да започнемъ съ закона на Любовьта. Искамъ да образувамъ отъ васъ една велика вълна на любовьта. Знаете ли, колко вида любовь има? Досега съмъ изучавалъ 100 000 000 вида любовь, всѣки видъ си има своя форма и свое качество. Нѣкой казва: „Колко те обичамъ!“ Питамъ го съ коя любовь: съ любовьта на кокошката ли, съ любовьта на вола ли, съ тази на гѫската ли, на рибата ли, на червея ли, на комара ли, на славея ли, или съ любовьта на една майка или баща, съ любовьта на единъ светия и т.н.? Слѣдователно Христосъ, като иде сега, ще отвори книгата и ще каже: „Ела самъ.“ Той нѣма да ви сѫди, но ще покаже книгата и вие, като погледнете въ нея, ще кажете като блудния синъ: „Нѣмамъ обуща, нѣмамъ шапка, нѣмамъ гащи, скѫсанъ съмъ, съгрѣшихъ, Боже, прѣдъ Тебе и прѣдъ Небето, прости ме.“ Тази притча за блудния синъ сега ще се сбѫдне. Отъ това дяволътъ ще остане недоволенъ, вашиятъ по-старъ братъ и ще каже: „Азъ толкова години работихъ за тебе, а ти нищо не ми даде.“ Затова казва Евангелието: „Не дойде да помага на ангелитѣ, а на сѣмето Авраамово.“

Съ идването на Христа всички хора ще се подигнатъ, всички ще чуятъ нова мисъль и ще почнатъ ясно да чуватъ гласа Му. Като проговори Христосъ отъ едно мѣсто, гласътъ му, като по телефонъ, ще се разнесе навсѣкѫдѣ. Всички праведни едноврѣменно ще Го чуватъ и виждатъ. Той ще бѫде едноврѣменно навсѣкѫдѣ. Значи ще добиете шестото чувство, да бѫдете ясновидци. Ако сега дойде Христосъ, Той ще бѫде като васъ, а отъ такъвъ Христосъ свѣтътъ не се нуждае. Истинскиятъ Христосъ, като дойде, Той нѣма да яде и да пие, Него нѣма да Го гощавате, защото ако речете да Го гощавате, отиде та се не видѣ. Той не отъ храна се нуждае, а отъ плодоветѣ на вашето дърво има нужда. Ще потърси да види, дали вашата душа е завързала, както онази смокиня и ако има плодъ, ще каже: „Благословена тази душа.“ Азъ рекохъ: „Блаженъ е онзи, на чието дърво има поне единъ плодъ, който е узрѣлъ.“ Това вече е една привилегия. Това е обѣдътъ, съ който Христосъ ще се нахрани и ще каже: „Градината ти е отлична, добрѣ си я обработвалъ и поливалъ и плодътъ ти е отличенъ.“


Азъ бихъ желалъ да ви оставя съ тази мисъль, да работите въ вашата градина. Прѣди една недѣля дойде при мене една госпожа и ми казва: „Азъ често поливамъ моята градина.“ Рекохъ, много хубаво се изрази. Знаете ли какво значи това? То значи: азъ често плача. Това е страданието на сърдцето. Отъ тѣзи сълзи се образуватъ тѣзи красиви плодове. Бихъ желалъ всинца да ми кажете тъй, не да казвате: „Азъ често плача,“ а да кажете: „Азъ често поливамъ, прокопавамъ градината си.“ Впрегни днесъ вола си и разори нивата си. А други казватъ: „Кѫса ми се сърдцето.“ Не ви се кѫса сърдцето, а просто орете вашата нива. Орете тази Божествена нива и ще имате хубави плодове. Това е смисълътъ на живота и Христосъ иде!

Знаете ли какво означава това? Азъ разбирамъ, че свѣтътъ се движи, всичко е движение. Единъ параходъ, прѣди да тръгне, чува се най-напрѣдъ едно разтръсване, едно движение и слѣдъ като това движение се прѣдаде по всички линии въ цѣлия параходъ, той тръгва. Идването на Христа е движение на човѣчеството, като взима една права посока. Всички ние ще започнемъ да дѣйствуваме, да мислимъ, да чувствуваме по една опрѣдѣлена посока, тъй както параходътъ се движи по своето право направление. Нѣкои казватъ: „Не можемъ да си прѣдставимъ това нѣщо.“ Когато парата разтърси твоя корабъ, когато това разтърсване дойде до максималната си точка, твоитѣ мисли ще взематъ ясно опрѣдѣлена посока и тогава ти ще видишъ и почувствувашъ Христа.


Единъ господинъ, въ единъ буденъ сънь наскоро е видѣлъ Христа, съ ореолъ на главата си, засмѣнъ и казвалъ: „Азъ отивамъ къмъ Иерусалимъ.“ Онѣзи, които иматъ ясновидство, виждатъ Христа въ всички полета, но неотложно слиза и всички ние чувствуваме това Негово слизане. Вие чувствувате сега едно раздвижване, едно безпокойствие и мислите: „Какво ли ще стане съ насъ?“ Какво ще стане съ васъ? Движи се вашиятъ корабъ, ще тръгне напрѣдъ, ще тръгнете по опрѣдѣлена посока къмъ Божественото пристанище. Не ви говоря за гроба. Съ този параходъ отъ гроба навънъ се излиза и вие нѣма да умрете, а ще възкръснете, ще се измѣните. Една сутринь ще станешъ и ще се питашъ: „Дали съмъ азъ или не?“ Една вечерь ще си легнешъ като червейче, на другата сутринь ще станешъ като пашкулъ, а на третия день ще станешъ като една пеперуда и корабътъ ти ще тръгне напрѣдъ. Ще се питате: „Какво става съ насъ?“ Ще ви даде Господь по-хубаво тѣло, по-хубаво сърдце, мозъкъ, очи, рѫцѣ, а не като сегашнитѣ – корави. Ще бѫдете направени отъ най-финна материя, платъ и тамъ Господь ще напише своя законъ и вие ще го слѣдвате.

И тъй, цѣлата ви душа ще бѫде единъ храмъ, а вашето сърдце – олтарь, на който ще принасяте жертвитѣ си. Духътъ ви ще бѫде вашъ слуга, а душата ви – слуга на Бога. Това е сѫдбата на свѣта. „Сѫдба“, „да сѫдимъ“ значи да намѣримъ истинския смисълъ, истинския пѫть, по който като хора въ обществото, като народи въ човѣчеството, да научимъ задълженията си къмъ Бога.

Нѣкои ме питатъ дали ще се познаваме на онзи свѣтъ? Ще се познаваме, даже по-добрѣ. Ще се обичаме ли? – Десеть пѫти повече. „Като бѫдешъ на онзи свѣтъ, нѣма ли да поглеждашъ отъ високо?“ То значи да бѫда нѣкой пуякъ. Тамъ ще бѫда десеть пѫти по-вѣжливъ, отколкото съмъ на този свѣтъ. Това е любовьта. Ще бѫда засмѣнъ и веселъ, ще ви посрѣщамъ съ най-голѣма учтивость, деликатность. Нѣма да видите на лицето ми никакъвъ облакъ, не, то ще бѫде веселие и радость. Сега нѣкои отъ васъ често виждатъ лицето ми замрѣжено, за което не съмъ азъ виноватъ. Облаци, мъгли хвърлятъ около лицето ми сѣнки. Кой е виноватъ? Една сутринь, едно малко дѣте излѣзло и видѣло Слънцето зачервено и го запитало: „Защо днесъ ме гледашъ така гнѣвно?“ Слънцето отговорило: „Не съмъ азъ виновато, мъгли ме засѣнчватъ, но като се махнатъ мъглитѣ, ще те гледамъ пакъ весело и засмѣно.“ Такъвъ ще бѫде отговорътъ на Христа. Той ще бѫде веселъ къмъ васъ, съ най-голѣма учтивость и деликатность. Любовьта, която Христосъ ще прояви, ще бѫде такава, каквато Слънцето проява и вие ще почувствувате вѫтрѣшния смисълъ на земния животъ. Не ви говоря за живота на небето, а за живота на земята: Тогава само ще разберете, защо сте жени и мѫже, защо се раждате и умирате, защо се жените, защо женитѣ раждатъ, защо мѫжетѣ ставатъ бащи и т.н. Ще разберете защо всичко е това. Съ тѣзи страшни стихове нѣкой проповѣдникъ би ви пратилъ въ пъкъла и азъ мога да ви пратя тамъ, но това не е тълкуване. Разумниятъ Христосъ иде отъ горѣ сега и ви казва: „Миръ вамъ!“ Всѣкиму ще се даде това, което той заслужава. То не е страшно. Който за каквато работа е готовъ, такава ще му се даде.


Сега пригответе се да посрѣщнете Христа, пригответе си нови дрехи, но не за всички Той ще дойде едноврѣменно. Отъ сега нататъкъ може да чакате Христа, все ще Го видите. Не мога да ви опрѣдѣля една дата, защото ще ви излъжа, но това ще бѫде когато Той слиза, а когато замине, нѣма Го вече за васъ, изгубенъ е. Тъй правятъ и астрономитѣ съ своя телескопъ. Тѣ могатъ да наблюдаватъ една планета, когато е още много далечъ и никой другъ не я вижда, освѣнъ тѣ съ своя телескопъ. Чакъ когато тази планета се приближи до Слънцето, ще могатъ всички да я видятъ. Така и Христосъ ще бѫде забѣлѣзанъ отъ едни по-рано, а отъ други – по-късно. Едни, съ своя далекогледъ, най-рано ще забѣлѣжатъ Христа, а другитѣ ще го видятъ слѣдъ като Той се приближи по-близо до насъ. А трети и тогава ще спятъ и нѣма да Го видятъ.

Азъ зная, че вие ще бѫдете будни, ще видите Христа и Той ще ви говори тъй, както азъ ви говоря тази сутринь.

Аминъ

Бесѣда, държана на 28.01.1917 година
гр. София


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 24 август 2011 - 16:21

От книгата "Все що е писано", издание от 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.II
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Все що е писано



Беседа от Учителя, държана на 28 януари 1917 г. София.

„Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано" (Ев. от Лука, гл. 21, ст. 22)

В този стих, думата „отмъщение" звучи странно, което показва, че не е на мястото си. Засега по-сполучлива дума, която да изрази смисъла на Христовите думи, няма, нито в българския език, нито в чуждите езици. Донякъде, тази дума може да се замести с думите „отчет, равносметка, ликвидиране, равновесие". Христос, Когото и до днес още считат за идеал по чувства, мисли, постъпки и стремеж, е казал някои горчиви думи. Колкото и да са неприятни тези думи, те действат здравословно върху човешката душа, както горчивите хапове, върху организма на болния. Как би могъл човек да изправи своята изопачена мисъл, ако на пътя си не срещне противодействието на правата мисъл? Много християни и до днес още мислят, че могат да живеят, както разбират, да правят погрешки, без да си дават отчет за тях, без да носят последствията им. Те мислят, че, като се разкаят и обърнат към Бога, веднага греховете им ще се заличат. Погрешките се заличават, само когато се изправят.

Истинският идеален живот изключва всички погрешки и престъпления. Грехът, погрешките са случайни, вметнати неща в живота. Те стават, понякога, несъзнателно, а понякога – съзнателно, или, според езика на съвременната юриспруденция – със смисъл, или без смисъл. Следователно, задачата на хората не се заключава в правене на погрешки и престъпления. Те са дошли на земята по една необходимост на своето развитие. Те имат велика мисия и предназначение – да завладеят земята, да бъдат господари на всички животни. Какво значи, да владее човек? Кой може да владее и да бъде господар? Да владееш земята, това значи, да я обработваш, както трябва, да туриш ред и порядък навсякъде. Да бъдеш господар на животните, това значи, да ги ръководиш; така да се грижиш за тях, че и те да бъдат доволни от тебе. Само разумният, добрият и свободният човек може да владее земята и да бъде господар на по-слабите същества.

„Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано". Този стих може да се разгледа в широк смисъл – по отношение на цялото човечество, и в тесен смисъл – по отношение на личния живот на човека, както и по отношение на неговото тяло. Човешкото тяло представя неговата земя, с всички растения и животни по нея – риби, птици, млекопитаещи. Всичко това човек трябва да завладее, но, тъй като принадлежи на друг Господар, той носи отговорност за съществата, които стоят под него и на които става временно господар. Христос казва: „Господи, тези овце, които ми даде, са Твои, затова аз полагам живота си за тях”. Ето защо, човек трябва да знае, че за всяка власт, която му е дадена, носи отговорности. Всеки иска да бъде силен, но придобиването на тази сила има смисъл, само когато се употребява за нещо добро и велико. Иначе, тя е безпредметна. Силата, както дарбите и способностите на човека, се придобиват постепенно, с развитието на човека, а не изведнъж. Знаете ли, колко хиляди години е работила гъсеницата, докато придобие изкуството да преде, да се завива в пашкул и да се превърне в пеперуда. Които не са запознати с естествената история, ще кажат, че Бог е създал всичко. Бог е дал условия на всички живи същества да се развиват, но те сами трябва да правят усилия, да подобрят живота си, т.е. да минават от по-низко на по-високо стъпало. Който иска да проследи пътя на развитието, което става с някои същества, нека вземе едно бубено семе и го наблюдава: първо под микроскоп, после с лупа, да види, през какви процеси минава, как се диференцират клетките, докато се превърне в малко червейче, след това в буба, в какавида и най-после, в пеперуда. Ще кажете, че развитието на бубеното семе е несъзнателен процес. На земята, бубата живее несъзнателно, но в друг някой свят, по-висок от този, на земята, бубата е съзнателно същество. Затова е казано в Писанието: „Където е сърцето ти, там ще бъдеш и ти". С други думи казано: Където е съзнанието ти, там живееш. Ако съзнанието на бубата не присъства на земята, тя минава за нас като несъзнателно същество.

Бубата живее, несъзнателно, на земята, но какво ще кажем за човека, който минава през опитността на блудния син? Той се отделил от Бога, скъсал връзката си със своето висше съзнание и тръгнал по света, да странства. Има ли право, човек, да се отделя от Бога? Щом се прекъсне връзката между Божественото и човешкото съзнание, човек има право да се отдели от Бога; има право да странства по света; има право да изяде и изпие богатството на баща си с леки, повръхностни приятели и приятелки; има право да стане свинар, да ходи окъсан и бос; най-после, когато се пробуди съзнанието му, има право да се върне при баща си и да каже: "Приеми ме като един от твоите слуги. Не съм достоен да се нарека твой син. Сгреших пред тебе и пред Бога, прости ми". И бащата има право да посрещне сина си с радост, да го прегърне и целуне и да заповяда, в негова чест, да заколят най-угоеното теле. И по-големият брат има право да се сърди, че баща му заклал най-угоеното теле за по-малкия си син, който изял и изпил всичко, и се върнал при баща си гол и бос, като последен сиромах. Такава е съдбата на всеки човек, на всяко семейство, на всяко общество и на всеки народ, които са се отклонили от Бога. Това става днес по целия свят.

Казано е в Писанието, че Син Человечески ще дойде втори път на земята. С какво ще се ознаменува идването на Христа? – С пробуждане на човешкото съзнание. Когато човек осиромашее, когато изгуби всичкото си багатство и тръгне гладен, гол и бос по света, тогава ще съзнае, че е сгрешил, че е взел крив път и ще започне да очаква идването на Христа. Това означава - пробуждане на човешкото съзнание. Това е процес, който се налага вече на хората. Всеки трябва да се върне при своя Баща, да съзнае погрешката си и да се разкае. Само така, човек ще види последствията на своя живот, както в миналото, така и в настоящето. И блудният син си даде сметка за своя минал живот, разбра, какво е придобил и какво загубил, и едва тогава реши, да се върне при баща си. Той разбра, че със свинарство нищо не се постига. Най-после, гладът го застави да се върне при баща си, да стане негов слуга. Ще кажете, че е страшно положението на човека, когато тръгне по света гладен, гол и бос. Ако сте дошли до това положение и сте се разкаяли, и върнали при баща си, радвайте се, че вътрешните ви дрипели, т.е. вътрешните ви недостатъци са излезли навън, сами да ги видите и изправите. Радвайте се, че сте поумнели. Когато поумнее, човек е отвътре сит, облечен и обут, а отвън – гладен, окъсан и бос. Благодарете, че разумността е влязла във вас и вие можете вече, да се върнете при Баща си и да кажете: Отче, прости ме, сгреших пред Тебе, но научих великия закон, че на всеки се отдава заслуженото.

„3а да се изпълни все що е писано". Тези думи се отнасят и до всички съвременни общества, държави и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200 – 300 гр. на човек. Може да се случи и да гладувате по два-три деня. Всеки ще се пита: Защо дойдоха тези времена до главата ни? Кой е виновен за бедствията по света? – Виновникът не е един; всеки, сам за себе си, е виновен за лошите последствия. Когато ти яде и пи с приятелите си, те ли са виновни за твоето пропадане? Те бяха твои гости. Ти ги покани, да се повеселиш с тях; ти им даде средства, да ядат и пият с тебе, да прекараш по-весело. На кого се сърдиш сега? Както си ял и пил, без да мислиш за последствията, сега ще бъдеш герой, да понесеш закона за възмездието върху себе си. Ще благодариш на този закон, че ти дава възможност да се изправиш.

Религиозните хора се готвят, като заминат от този свят, да отидат в друг, по-организиран и съвършен. Ако от плодните дървета падат незрeли плодове, къде ще отидат? Ще ги изнесат ли на пазара? Ще ги сложат ли на трапезата на някой богат човек? Ще ги видите ли в джоба на някое дете? Незрeлите плодове ще останат при дънера на стъблото, докато изгният. За тях другият свят е затворен. Незрeлите плодове ще останат дълго време на дървото – тукашният свят, докато узреят. Следователно, за неподготвените хора, този и онзи свят е един и същ. Дълго време човек ще живее на земята, дето ще се учи, ще расте и ще се развива, докато свърши развитието си. Тук той ще следва първоначално училище, после прогимназия, гимназия и университет. След това, ще влезе във великата житейска школа, да приложи наученото. И най-после, когато завърши и последната, житейската школа, тогава ще влезе в организирания свят, наречен „небе". На небето приемат само учени хора, които са напълно узрели. Който отиде там, веднага ще му се даде работа, която трябва да свърши добре. Там не приемат хора без работа. Който влезе неподготвен в онзи свят, ще го оставят два-три деня, като гост и след това ще му възложат някаква работа. Не може ли да я свърши, ще го изпратят отново на земята.

Една баба сънувала, че отишла на онзи свят. Първото нещо, което видяла там, било една голяма маса, покрита с бяло и пред нея седяли няколко белобради старци, с книга в ръка. Тя разбрала, че четат нещо, занимават се. Това я смутило, понеже не знаела, какво да говори и как да се обърне към такива учени хора. Един от тях я запитал: Бабо, защо си дошла? Знаеш ли да четеш и да пишеш? – Не зная, синко, не съм учила. – Щом не знаеш да четеш и да пишеш, ще носиш вода. – Е, синко, цял живот носих вода на земята, дотегна ми вече, а вие и тук ме карате на същата работа. – Ако не искаш да носиш вода, ще се върнеш на земята, да се научиш да четеш и да пишеш.

Докато е на земята, човек минава през три области на живота. Първата област е стомахът. Живее ли още в стомаха, човек се съобразява с неговите правила и закони. Стомахът дава угощения и кани гости. Всички се нареждат пред трапезата и очакват да се сложи онова, което домакинята е приготвила. Започват да слагат едно след друго – супа, печена кокошка или пуйка, пражоли и отвреме-навреме, по една-две чаши шестгодишно винце, да се развеселят сърцата на гостите. Всички ядат и благославят Господа за благата, които им е дал. Така се разбира животът, от гледището на стомаха. Ако запитате човека, защо яде кокошки, агънца, прасета, ще каже, че така е определено от Бога, да владее животните и да им бъде господар. Той вкарва всички животни в стомаха си и се чувства доволен. Като влязат вътре, те започват да го питат: Господарю, какво да работим тук? Всяко животно започва да се проявява по своему: свинята започва да рови, волът – да боде, кокошката – да разхвърля, каквото намери, пуйката – да се надува. Не се минава много време, стомахът на господаря се разстройва, храносмилането му се затруднява. Той страда, пъшка, вика лекар да му помогне и се чуди, какво е станало с него. Много просто: животните, които са влезли в него, не могат да се помирят. Те създават разстройство в организма. Лекарят предписва очистително, господарят повръща, пречиства стомаха си и се облекчава.

Какво означава думата „повръщане"? Според мене, думите "повръщане" и „одумване" са синоними. Както преяждането разстройва стомаха, така лошите и нечисти чувства разстройват сърцето. Като знаете това, не допущайте нито да влизат в сърцето ви, нито да излизат от него отрицателни чувства. Защо трябва да се одумвате едни-други? Влезе ли някое отрицателно чувство в сърцето ви, веднага го повърнете назад. Някой ял развалена храна и тръгва от къща на къща, да разправя, каква била храната, докато най-после я повърне и се освободи. Ако не разправя за себе си, ще говори за своите близки, че яли лоша храна. Не яжте нечиста храна, да не става нужда, да разправяте на другите, какво сте яли. Не говорете нито за себе си, нито за близките си. Устата е създадена да приема чиста, здравословна храна, а не, да изхвърля нечистата навън. Две врати има човек: от едната приема, от другата изхвърля. Ако от една и съща врата приема и изхвърля нещата, той е нарушил хармонията в своя организъм. Този закон е общ и за физическата, и за духовната храна. От една врата ще приемаш, от друга ще изхвърляш. Допуснете ли нещо да излезе през устата, то трябва да бъде най-хубаво. Не е позволено на човешкия език да си служи с отрицателни и горчиви думи. Затова е казано в Писанието: „За всяка празна дума ще давате отчет”.

Същото се отнася до мислите, чувствата и постъпките на човека. Човек е свързан с разумния свят, със същества от висока култура – светии, ангели, арахангели, които държат сметка за всяка негова постъпка, за всяка мисъл и чувство, които излизат от ума и сърцето му. Един ден, той ще отговаря за всичко, което е допуснал в себе си. Човек дохожда на земята, ражда се, яде, облича се, учи. Изразходва се грамадно количество слънчева енергия – светлина и топлина, различни елементи – кислород, водород, азот, фосфор, желязо, сребро, злато и т.н. Всичко това струва милиони и милиарди. Ние виждаме, че човек расте, развива се, но колко струва той на природата, не знаем. Колко енергия са изразходвали разумните същества, като са работили и работят върху него, и това не знаем. Направете сметка, колко коства един човек, който е живял сто години на земята, за да разберете, има ли право той да злоупотребява с онова, което му е дадено. Който злоупотребява с правата, които му са дадени, лишава се от благоприятните условия на живота - да се ражда и преражда. Да не може човек да се преражда, това значи, да бъде завинаги затворен.

Днес няма вече условия за злото. Син Человечески дойде на земята, именно, затова: да освободи човечеството от злото, от лошите хора и животни. С други думи казано, всички обикновени човешки идеали ще изчезнат и ще се заместят с вечни. Всяка мисъл, всяко желание, които не се основават на някакъв велик идеал, сами по себе си, ще изчезнат. Само една мисъл да остане в главата ви и едно желание в сърцето ви, но да са безсмъртни. Какъв смисъл има, че сте родили десет деца, които не изпълняват Божията воля? Какво дете е това, което не обича баща си? Без любов не могат да се проявят нито вярата, нито надеждата. Любовта е първият и най-силен стимул за човека. Любовта на Бога към човечеството, към всичко живо, Го заставя да дойде в света, между хората. Обикновено, Бог посещава света в усилни и тежки времена, когато човечеството минава през големи кризи. Днес времената са тежки, хората и народите минават през големи изпитания, поради което, Бог е най-близо до тях.

Като се говори за прераждането, мнозина не го признават, но това не е важно. Какво от това, че някой не признава известен факт? Независимо това, фактът е налице. Хората са съществували и преди историческите времена, съществуват и днес. Те се раждали и прераждали, благодарение на което, придобивали по нещо ново, усъвършенствали се. Човек се преражда, но с нови имена. Същото става и с народите. Сегашните народи, наречени германци, англичани, руснаци, французи, българи и др., съществували, едно време, под други имена. Колко време е живял човек на земята, точно не се знае – различни мнения има по този въпрос. Според Библията, човек съществува от осем хиляди години; според окултистите – от 18 милиона години. Бог иде на земята, не да съди хората, но да пречисти света. Как ще го пречисти? – Чрез огън. Затова е казано в Писанието: „Всяко дърво, което не дава плод, ще се изкорени и в огън ще се хвърли". Дървото не може да живее на камениста почва, пръст му трябва. Следователно, всеки човек, който не дава плод, ще се изкорени и ще се хвърли в огъня. Кога човек дава плод? – Когато живее според законите на любовта. Вън от любовта няма живот, няма никакво постижение. През дългия живот, който е прекарал на земята, човек имал грижата да си създаде почва, която да разоре, обработи и посее, както прави земеделецът със своите ниви. Върху тази почва са паднали голям брой нечисти мисли и желания, които са я покварили. Тя трябва да се пречисти. Как? – Като се преобърне няколко пъти с ралото и се остави, известно време, на слънце - да се пече, докато стане плодородна.

За да помогне на човека в пречистване на неговата почва и освобождаване от греха, разумният свят, т.е. Провидението, му изпраща страдания. В този смисъл, страданието е плугът, чрез който се разорава нашата почва. Тя трябва да се разоре няколко пъти и да се изложи на слънце, докато се пречисти. Така, именно, тя става годна за посяване на чисти мисли и чувства. Хиляди години наред, Божията Любов трябва да действа върху човешката душа, за да върже, най-после, плодове. Докато узреят плодовете, естествено е, човек да бъде недоволен, кисел. Първоначално плодът е кисел и горчив. Колкото по-дълго време се излага на слънцето, той става все по-сладък, докато узрее напълно и стане сладък и ароматен. Процесът на узряването е свършен. Тъй щото, когато някой човек е кисел и недоволен, ще знаете, че той се намира в началото на своя живот – в зародишно състояние, едва е завързал. След няколко Божествени години, той ще узрее и ще стане сладък – недоволството му ще се превърне в доволство. Не е лошо човек да се гневи и да е недоволен. Гневът и недоволството са намясто, когато почиват на принципална основа. Всяко нещо има смисъл, когато е намясто, т.е. когато има основание.

В турско време, българите са имали голям страх от ошурджиите, т.е. бирниците, които са събирали големи данъци. Докато ошурджията не е дошъл, българинът бил спокоен. Той излизал пред пътната врата, взимал пръчка и нож в ръка и на едро дялал, като разисквал по различни въпроси. Обаче, ако дойдел някой и кажел: Ошурджията иде! – веднага българинът се стряскал, обръщал пръчката към себе си и започвал да дяла ситно и да мисли, как ще плати данъка си. Преди това, той свободно си размишлявал и се произнасял, че Бог не съществува. Щом дойде ошурджията, Бог съществува – тоягата, т.е. правдата се налага. И той обръща тоягата към себе си. Като имаш пари, княз си, бейден – бей си. Като нямаш пари, и титлата губиш.

Един млад, красив момък се радвал на свободата, която имал. Дружел с моми и момци и се чувствал независим. Момите го харесвали и за голямата свобода, с която се ползвал, го наричали „княз на князете”. Един ден, той решил да се сгоди. Момите го наричали вече само княз. След това се оженил. Сега го считали обикновен човек, като всички хора. Най-после, той се развел с жена си и всички започнали да гледат на него като на посмешище, на човек, който стои по-долу от обикновените хора.

Бог изпраща хората на земята свободни, да се чувстват независими и да живеят като князе. Какво правят те? Намерят някой мъж или някоя жена и се обвързват. Те изгубват свободата си и падат по-долу от княз. После се оженват – стават обикновени. Най-после се развеждат – стават за посмешище на хората. Щом са направили погрешка, ще я изправят. Мъжът дяла пръчката на ситно, жената – също, мислят, как да платят данъците си на ошурджията. Не се свързвайте с хора, които имат да плащат на ошурджията.

„За да се изпълни все що е писано". С други думи казано: Съд Божи иде в света! – Кога ще дойде Божият съд? – Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки. Благодарете за светлината, която ви е дадена и бъдете готови, като блудния син, да се обърнете към Бога, с разкаяние и смирение, и кажете: Господи, бъди милостив към нас! Не изпълнихме волята Ти, но сега сме готови да станем слуги, да Ти служим с любов. Помолете се на Бога, да напише имената ви в книгата на живота. Откажете се от лъжата, на която сте служили с години и приемете истината. Ако не сте готови да служите на Бога от благодарност, вие ще се намерите в положението на един гръцки цар, който отговорил на своя добър лекар с неблагодарност.

Гръцкият цар, за когото се говори в разказа, страдал от проказа. В царството му дошъл един знатен лекар, някой си Дубан, който се заел с лекуването на царя и в скоро време го излекувал. В знак на благодарност, царят назначил лекаря на една от първите служби в царството. От завист към него, неприятелите му започнали да правят различни интриги, които достигнали до ухото на царя. Той повярвал на интригите и, за да се освободи от лекаря, заповядал - да го екзекутират. Преди да се изпълни заповедта на царя, лекарят се явил при него, разказал му истинското положение, в което се намирал и го помолил за милост. Царят не се съгласил и потвърдил присъдата. Тогава лекарят казал: Ще ви оставя една книга, в която ще намерите отговор на всички трудни въпроси, които ви вълнуват. Като прелиствате книгата, заедно с отговорите на въпросите, ще чувате и моя глас – главата ми ще проговаря. Царят взел книгата и се зарадвал, че ще има възможност да прави интересни наблюдения. След екзекутирането на лекаря, обещаната от него книга била вече на царската маса. Царят всеки ден обръщал по един лист на книгата, да чете написаното в нея. Обаче, колкото повече прелиствал книгата, толкова повече положението му се влошавало. Листата били напоени с някаква отрова. Когато отворил последния лист на книгата, царят чул, че се говори: Това е възнаграждението на всеки човек, който, за направеното добро, отговаря с неблагодарност. Така завършил живота си неблагодарният цар.

Кой е лекарят, който лекува човешката проказа? – Христос. Вместо да благодарите, вие ще отрежете главата Му, за да се освободите от Него. Тогава, ще дойде при вас дяволът, чиито интриги слушате и ще ви даде книгата, която, всеки ден ще прелиствате, да четете от нея мъдрите му съвети. Листата на тази книга са пропити с отрова. Като четете мъдрите дяволски съвети, постепенно ще се отравяте, докато дойдете до последния лист. Тогава ще чуете гласа на дявола, който ще ви каже: Това е възнаграждението на всеки грешник, който, за направеното му добро, отговаря със зло. Той не заслужава да живее.

Мнозина се оплакват от неправдите в живота и отдават всичко на Бога. Щом мислят така, неправдата е в тях. Ако е даден само един живот на човека, има право да се оплаква. Но какво ще кажете, като знаете, че много пъти живеете на земята? Не мислите ли, че вие сами сте създали неправдата? Вие живеете по Божия благодат. Бог е толкова снизходителен към вас и въпреки това, вие пак роптаете. Нова епоха иде, нова култура, нови условия. Новата епоха се ознаменува с това, че Бог иде в света, да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните. Всеки сам си определя категорията, в която ще живее. Грешният, със своите изопачени и нечисти мисли и желания, ще си създаде съответно тяло, със съответен мозък, дробове и стомах. Мислите и желанията на човека се въплътяват в такава форма, която отговаря на тях. Тъй щото, не се чудете, защо съществуват различни форми: мечки, вълци, тигри, лъвове, змии и др. Формите се създават според мислите, чувствата и желанията. Не се чудете, защо съществуват добри и лоши хора, защо никои са здрави, бодри и енергични, а други – болни, хилави и неспособни за работа. Не се питайте, защо съществуват микробите, които рушат човешкия организъм. След всичко това, лекарите се събират, да обмислят този въпрос, да намерят начин, как да се справят с микробите. Има микроби, които, в 24 часа, могат да изпратят човека на онзи свят, в света на мъчението. Микробите са страшен бич за човека.

„Тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано". Питате: Отмъщава ли Бог на хората? Чрез микробите ли трябва да им отмъщава? Не отговарям на въпроса ви, но питам: Какви ще бъдат отношенията ви към вашия съсед, който съзнателно пуща свинете си, да ровят във вашата добре наредена градина? Вашата градина не е за свинете на съседа ви. Вие сте работили в нея с любов и радост за своите близки и приятели. Който ви обича, нека влезе в градината ви, да се разходи, да се порадва на хубавите цветя и плодове.

Представете си, че бащата на едно семейство бил в странство. Като се връща в дома си, той купува хубави подаръци на четирите си дъщери и на жена си. Едва пристигнал, двете му дъщери спират вниманието си върху подаръците и накитите, които баща им носи, разглеждат ги, любуват им се, но на баща си не обръщат никакво внимание. Че той е уморен, че трябва да се измие, да си хапне и почине, това не се отнася до тях. Обаче, другите две отправят всичкото си внимание към него: едната му носи вода - да се измие, дрехи – да се преоблече; другата приготвя ядене - да си хапне и почине. Те не мисдят още за подаръците. Бащата е внимателен и към четирите си дъщери, но към първите две има едно отношение, а към вторите – друго. Той няма да изрази отношението си външно, но вътрешно вече има някаква разлика. Оттук вадим закона: Любовта любов ражда. Омразата не може да роди любов. От страх, можеш да дадеш вид, че обичаш някого, но щом се махне причината, която произвежда страха, омразата се увеличава. Любовта изключва страха, обаче, безлюбието, омразата раждат страха. Само лошите, тъмните духове се страхуват, а не светлите и добрите. Следователно, щом влезе някой лош, тъмен дух във вас, вие веднага започвате да се страхувате. Изпъдете лошия дух от себе си. Нека той стане ваш слуга, а не господар. Щом го изпъдите, вие ставате силни, смели, повдигате съзнанието си и влизате в една светла област, дето цари любов и съгласие, светлина и мир. – Какво ще стане със света? – Не мислете за това, мислете за себе си. Друг е бил, досега, господарят на света, но днес той е вързан. Той трепери сега, страхува се, съжалява, че е изгубил властта си. Ще го изпратят долу, в низшия свят, да се научи да работи. Той е ял и пил, но работа се иска от него – друго спасение няма. Щом е вързан главният господар, с малките господарчета лесно ще се справите. Всеки ще върже малкото господарче в себе си и ще го тури на работа. Не се страхувайте от този господар, неговото царство е свършено. Турете Христа за глава на вашето царство и вървете по Неговия път. Само така ангелите ще ви бъдат приятели и вие ще ходите в светлина. Това иска Бог от всички. Слушайте гласа Му и бъдете готови да изпълните Неговата воля. Дошло е време вече за скъсване връзките със стария господар и да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас.

Религиозните хора се готвят, като отидат на онзи свят, да минат през всички планети и да се установят на слънцето. И това ще бъде, но не сега. Вие още не сте готови за другите планети. Има смисъл да обиколи човек всички планети и звезди, но да придобие нещо, да се измени, да стане нов човек. А тъй, да мине и замине само, да види нови неща, без да разбере смисъла им, не заслужава да се изразходва толкова енергия. Ще дойде ден, когато човек ще пътува свободно от една планета в друга, но не със сегашното си тяло. Ново тяло трябва да си създадете, което да може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте от едно място на друго. Ще дойде ден, когато човек ще пътува по земята без тренове, без автомобили и аероплани. Той ще има ново тяло, устроено по нов начин. Сам той ще разполага с нова светлина и знания, ще познава законите на Всемира и ще ги прилага. Тогава той няма да оре и копае земята, както днес прави, но ще се храни по особен начин, който днес и най-учените не познават.

Христос казва: „Иди си сега и повече не греши". Да не греши човек, това значи, да не престъпва Божия закон. Който реши да служи на Бога, той изпълнява Неговия закон. Щом влезеш в обществото на ангелите, ти се повдигаш. Голямо благословение е за човека - да има приятелството на ангелите, на светиите, на добрите хора в света. Всеки ще се надпреварва да ти даде нещо. Страшно е, обаче, да попаднеш между неприятели. Всеки гледа да вземе нещо от тебе, да те ограби и погуби. Царството Божие не погубва човека. Там живеят хора в пълно обединение, в служене на любовта. Там всички живеят един за друг, а днес всеки живее за себе си. Под думата „себе си" разбираме низшето в човека: млекопитаещи, птици, риби. Затова, именно, Христос казва: „Който не се отрече от себе си, не може да бъде мой ученик”. Като се откаже от низшето, човек има възможност по-бързо да еволюира. Законът за еволюцията е общ за всички същества – и за хората, и за животните. Колкото по-грешен е човек, толкова по-бавно еволюира. Той е изложен на големи страдания, за да се пробуди съзнанието му. Същият закон се отнася и до животните. Тази е причината, дето едни животни страдат повече от други. Колкото по-тежки са страданията на едно същество, толкова повече има да плаща. Като изучавате естествена история, виждате, как формите постепенно минават от една в друга и се усъвършенстват. Разбира се, това е дълъг процес, който се извършва в продължение на хиляди години. За нас не важи времето, а резултатите. Ето защо, като дойдете до животните, не гледайте на тях с пренебрежение, но знайте, че един ден и те ще се изменят, ще се повдигнат. По съзнание, по материални условия, животните са по-долу от човека, но и те, един ден, ще се повдигнат. Ако знае, как да влезе във връзка с тях, човек може да се разговаря и с коня, и с вола, и с кучето, даже и с по-низкостоящите животни. Овчарят, който живее в колиба, и царят, който живее в палат, се намират при различни физически и духовни условия, но вие можете да се разговаряте и с двамата. Има хора, които, по съзнание, не стоят по-високо от животните. Има и животни, които, по съзнание, са като хората. Ето защо, не трябва да се влияете от външната форма на нещата, но да обръщате внимание на съдържанието и на смисъла им. Истината разкрива произхода на човека. Един ден, когато влезете в духовния свят, вашите мисли и чувства ще станат обективни и като ги видите, ще се засрамите от себе си, ще разберете, че не сте готови за този свят и ще пожелаете, по-скоро да слезете на земята, да работите за съграждане на своето светло бъдеще. Затова, именно, човек се преражда. Работа се иска от него. В каквото положение да ви поставят, трябва да знаете, че това е вашата съдба. Работете върху себе си, да подобрите съдбата си. Това се постига само по един начин: като служите на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. С други думи казано: Да служим на Господа с всичките си мисли, чувства и действия. Да служим на ближния си като на себе си. Кой е твой ближен? – Който ти помага и работи за тебе. Значи, волът, конят, кравата са твои ближни. Бог знае езика на всички животни и се разговаря с тях, както с хората, а ти се срамуваш да разговаряш с твоя вол, който по цели дни оре на нивата ти. Понякога, Бог предпочита да се разговаря с един вол, отколкото с един надут грешник, който сам си причинява страдания и обвинява Бога, че му дава толкова страдания и мъчнотии. Волът, по цели дни, тегли хомота на своя господар, но никога не го обвинява, че му причинява страдания. Бог е дал на човека хиляди блага и продължава да му дава. Кой е виновен за страданията му? – Той сам. Като злоупотребява с благата и Божието благословение, страданията неизбежно го следват. Какво трябва да направи, за да се освободи от тях? – Да прегледа живота си и да го изправи.

Единствената сила, която може да изправи човешкия живот, е любовта. Приложете любовта и животът ви, сам по себе си, ще се изправи. – Коя любов? – За която вие сте готови. Любовта има 350 милиона форми. Задача на човека е да изучава формите на любовта и да ги различава. Тъй щото, когато някой каже, че ви обича, вие трябва да знаете, каква е неговата любов: като на червея, на паяка, на комара, на кокошката, на кучето, на мечката, на вълка, на вола, на коня, или като на майката, на светията, на ангела и т.н. Не е позволено на човека да си служи с любовта на паяка, да смучи кръвта на своята възлюбена или на своя възлюбен; не е позволено да си служи и с любовта на хищника, който разкъсва своята жертва. Бог слиза на земята, не да съди хората, но да ги поучава. Той разтваря книгата на живота пред всеки човек и го заставя да чете, сам да види своите погрешки. Къде греши човек най-много? – По отношение на любовта. Като види и съзнае погрешките си, той ще каже като блудния син: Прости ме, Отче, ида при Тебе окъсан и бос, гладен и сиромах. Всичко, което ми даде, изядох и изпих, съгреших пред Тебе и небето, но готов съм да Ти стана слуга и да Ти служа. Това е съдбата на света, която днес се прилага. Бог ще приеме блудния син с любов, ще заповяда да го окъпят и облекат в нова премяна, ще го прегърне и целуне и в негова чест, ще заколи най-угоеното си теле; но дяволът, т.е. по-големият брат ще бъде недоволен. Той ще каже на Господа: Толкова години работих за тебе, но ти нищо не ми даде. Дяволът не говори истината. Всичкото богатство на света е негово. За дявола е казано: „Не дойде да помага на ангелите, а на семето Аврамово".

И тъй, със слизането на Христа в света, хората ще се повдигнат, ще чуят гласа Му и ще възприемат новата мисъл. От който край на света да говори Христос, навсякъде ще чуват гласа Му. Праведните, едновременно, ще Го чуват и виждат. Той ще бъде навсякъде. Това значи, да бъде човек ясновидец, да е развил шестото чувство в себе си. Ако Христос слезе, втори път, на земята в плът, хората пак ще Го разпнат. Този път, Христос иде в такава форма, която нито от храна се нуждае, нито кръст я хваща. Той се нуждае от плодовете на вашето дърво. Като ви погледне, Той ще види, има ли плодове вашата душа и като намери плод, ще каже: „Да бъде благословена тази душа!" Казвам: Блажена е онази душа, на чието дърво има поне един узрял плод! Като дойде Христос при вас, ще Му предложите своя плод, да се нахрани. Така Той ще познае, че вие сте работили градината си с любов, добре сте разкопавали и поливали плодните си дръвчета. Много мъже, жени и деца поливат своите градини със сълзи, които идат от дълбочината на техните сърца. Един ден, от тези сълзи, ще се родят сладки, вкусни плодове. Не се плашете от сълзите си! Не казвайте, че плачете, но кажете, че поливате своята градина. Не казвайте, че сърцето ви се разкъсва от скръб и страдание, но кажете, че разоравате нивата си. Разоравайте и поливайте Божествената нива, да даде изобилно плод. Това е смисълът на живота. Затова иде Христос в света.

Какво е състоянието на сегашното човечество? То се намира в положението на движещия се параход. Преди да тръгне, параходът се разтърсва, полюлява се и когато движението се предаде по всичките му части, той започва спокойно и плавно да се движи по повърхността на водата. Христос иде на земята, да раздвижи спрелия в пътя си параход. Той ще му даде голям тласък, ще го разтърси, ще го залюлее, но ще го застави да тръгне, да поеме правата посока на своето движение. Следователно, идването на Христа ще се ознаменува с движение на човечеството в права посока. Всички хора ще започнат да мислят, да чувстват и да действат право, както параходът се движи в права посока и върви към строго определена цел. Мъчно е да си представиш, как ще стане това, но когато парата разтърси твоя параход; когато мислите ти станат ясни, определени; когато съзнаеш целта на твоя живот, ти ще видиш Христа, пред себе си, така ясно, както машинистът вижда и знае, че трябва да тури въглища в огнището, за да тръгне параходът. Мнозина са виждали и виждат Христа - весел, засмян, с ореол на главата, че отива към Ерусалим - като символ на свято място. Христос е във всички светове, а не само на земята. Които са по-чувствителни, съзнават това, възприемат го и с ума, и със сърцето си. Няма човек, който да не чувства, поне най-малкото, раздвижване в себе си. Който чувства това раздвижване по-силно, той се страхува, безпокои се, да не стане нещо страшно с него. – Нищо страшно няма да стане. Вашият параход се движи напред, върви в определена посока, към Божественото пристанище. Аз не ви говоря за гроба. Напротив, щом параходът ви се подвижи, вие ще излезете вън от гроба и ще възкръснете. Това означава стихът, който Павел е казал: „Ние няма да умрем, но ще се изменим”.

Какво ще стане с нас? – Ще си легнете като буба и на сутринта ще станете като какавида. Втората вечер ще си легнете като какавида и на сутринта ще бъдете пеперуда, която свободно ще кацва, от цвят на цвят, да събира сладкия нектар на цветята. Какво стана с нас? – Преобразихте се. Бог отне вашите стари, корави сърца и ви даде нови, меки, от фина материя, на които, днес, пише своя закон. Той отне изопачените ви умове и ви даде нови, светли, които да разбират Неговите мисли и да ги прилагат. Душата ви ще бъде храм Божи, а сърцето ви – Негов олтар, на който ще принасяте жертвите си. Духът ще бъде Божият служител. Това значи, да служиш на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила. Това значи, съдбата на света. Да съдиш, това значи, да намериш истинския път, по който, като човек в обществото, като народ в човечеството, да научиш задълженията си към Бога и да ги изпълниш. – Тогава ще се познаваме ли? – Повече, отколкото днес се познавате. – Ще се обичаме ли? – Повече, отколкото днес се обичате. Тогава ще бъдете радостни и весели, със засмени лица и отворени сърца. Днес лицата на хората са замрежени, облаци има върху тях. Кой е виновен за това?

Едно дете видяло изгрева на слънцето, скрито под мъгли и облаци; неговият червен облик едва се прозирал. – Защо ме гледаш така навъсено и гневно? – запитало детето? Слънцето отговорило: Вината не е в мене. Облаци ме засенчват, мъгли пречат на лъчите ми, но минат ли те, аз пак ще ти покажа моят весел и засмян образ. Сега и на вас казвам : Не питайте, защо образът на Христа е мрачен и сърдит. Облаци и мъгли го засенчват. Когато те се разсеят, вие ще видите светлия и засмян образ на Христа, от Който лъха любов и светлина, радост и веселие. Любовта на Христа, отчасти, може да се уподоби на красивия и светъл слънчев образ. Когато почувствате Неговата любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава ще разберете, защо се раждате и умирате, защо сте жени и мъже, защо раждате и отглеждате деца. Не само ще разберете тези неща, но те ще се осмислят за вас.

„Тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано". Страшен е този стих. Който не разбира дълбокия му смисъл, ще ви прати в ада. Който го разбира и тълкува правилно, казва: Христос иде в света със своята разумност и любов. Той казва, на всички хора, по лицето на земята: „Мир вам!" Чрез разумността и любовта на Христа, всекиму ще се даде заслуженото. Кой за каквато работа е готов, такава ще му се даде. Има ли нещо страшно в това? Пригответе се, всеки на своето време, да посрещнете Христа. Облечете се в нови дрехи. За едни, Христос ще дойде още днес, за други – утре, а за трети – след години. Кой когато е готов, тогава ще Го посрещне.

Очаквайте всеки ден Христа, все ще Го видите – от вас зависи това. Кога ще Го видите, не мога точно да определя. Вие трябва да бъдете на местата си, както астрономът стои на мястото със своята тръба и наблюдава. Астрономът може да наблюдава една планета, която е много далеч от земята, но той я вижда; когато, обикновените хора не подозират нищо за нейното съществуване. Когато планетата се приближи до слънцето, тогава всички хора могат да я видят. Защо да не бъдете и вие такива астрономи, да виждате Христа отдалеч, когато обикновените хора още не Го виждат. Значи, има хора, които и днес виждат Христа, други ще Го видят по-късно, когато се приближи до тях; трети и тогава няма да Го видят, те ще продължават спокойно и блажено да спят.

Желая ви да бъдете будни, да видите Христа отдалеч. Ако не Го видите отдалеч, поне отблизо, но непременно да Го видите. Той ще ви говори и ще Го чувате така, както днес, чувате мене.

Беседа от Учителя, държана на 28 януари 1917 г. София.






Теми съдържащи: Неделни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни