Jump to content

55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ


Recommended Posts

55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

През лятото на 1926 г. беше построена една малка стаичка на Изгрева. Впоследствие там Учителят нареди да се постави едно легло и когато се изкачваше на Изгрева понякога той почиваше на леглото. А есента пожела да живее в тази стаичка и прекара зимата на 1926-1927 г. През 1927 г. бе построен салона и на събора през август Учителят държа своето Слово при зейналите отвори на прозорците понеже още не бяха поставени самите прозорци. Те бяха сложени през следващата година. След като се направи салона за Учителя се направи горе една малка стаичка, като дървени стъпала извити водеха към нея. Учителят живееше там при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха много неща не подготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези дейни братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя. Това трябва да се запомни. Да не би да смятате, че поради липса на средства? Не, поради немарливост, поради неуважение, може би тези неща съвпадаха. А може би не се и досещаха. Ами как се досещаха за удобствата на семействата и на жените им? А може би пък жените да изискваха условия, при които да въртят дом и да отглеждат деца. А Учителят не изискваше нищо за себе си - от скромно по-скромно. Но иначе беше уютно. Сестрите се грижеха за бита на Учителя - едни му перяха бельото, други чистеха, трети се грижеха за храната, четвърти я поднасяха и всеки се стараеше да съдейства и да му бъде в услуга. Обикновено Учителят не се хранеше много, понякога оставяше храната, дори не я вкусваше. Но когато се хранеше правеше го с разположение. Беше приятно да се наблюдава как се храни Учителя. Имаше музика във всяко едно движение и необикновена хармония. Веднъж един брат фотограф, а това бе Васко Искренов реши да ни фотографира в столовата как се храним. Беше си поставил и разположил фотографския си апарат така, че да ни заснеме със залъци в уста или нещо подобно. Учителят влезна, поздрави насъбралите се братя, които се бяха почтително изправили на крака, хвърли поглед към фотоапарата и забеляза неодобрително: „Разберете, че има свещени неща и тези неща не се изнасят на показ. Едно от тези неща е яденето". Братът-фотограф се сконфузи, бързо прибра фотоапарата и друг път не посмя да ни снима как се храним. Може би да видите в снимките от онова време как сме застанали на масите за обяд, но това е преди самото хранене или след това, но някои фотографи не бяха чули мнението на Учителя по този въпрос и ни заснемаха по всякое време. Преди известно време видях една снимка как са седнали и братята и сестрите мляскат с уста, а това е вече грозно. Този случай го разказах понеже споменах, че имаше музикално съчетание и хармония, когато Учителят се хранеше. Как го правеше не зная, но го имаше и беше приятно да се наблюдава това.

 

Дрехите му шиеше един брат-шивач. Учителят само на него даваше да му вземе мярка на тялото. Тази мярка беше взета само веднъж и по тази мярка братът ушиваше костюмите на Учителя. Понякога някой брат купи някой хубав плат за костюм на Учителя, занесе ги на шивача и му каже: „Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го". А шивачът клати с глава: „Така не може. Отиди подари плата на Учителя, а той ще каже от кой плат да му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто му плат попадне и от всеки, който му подари плат за костюм. Такова нещо няма. Учителят подбира както плата, така и онзи с какво разположение го е дал. Това го знам лично от Учителя затова отиди при него и си направи своят подарък. А платът, който си купил не е лош, но думата има Учителя".

 

През зимните месеци Учителят се отопляваше с печка. Братята нарязваха дърва, качваха ги горе, зареждаха печката и я запалваха ако беше много студено. Друг път Учителят пожелаваше само да бъде заредена и той си я палеше сам с кибрит. През нощта ставаше понякога и си слагаше по някое дърво в печката. По този начин се отопляваше малката му стая горе и другата долу в приемната. Но дойдоха години, когато гражданите започнаха да се отопляват с каменни въглища. Понякога за кухнята на Изгрева дървата не достигаха и започнаха да се докарват каменни въглища за огрев и за печката на кухнята. Тогава някой от братята решиха вместо с дърва да заредят печката на Учителя с каменни въглища, да я напълнят догоре и да я запалят с горно горене, така че огъня да върви отгоре надолу и да гори поне най-малко 12 часа. Така решиха, че ще бъде по-удобно не само за онези, които палят печката, но и за Учителя да не слага непрекъснато дърва в печката. Речено-сторено. Запалиха печката, Учителят влиза в стаята и се спира пред нея и я наблюдава. Обръща се към сестрата, която почиства в този момент и я пита; "С какво я запалиха печката?" „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея". Учителят мълчи малко време и след това нарежда: „Кажи на братята друг път да не палят печката ми с въглища. Не искам да освобождавам тези лемурийски духове тук, защото те действуват разрушително върху Изгрева". Сестрата веднага се затичва, казва на братята, а онзи, който е заредил печката идва при Учителя. Но той беше вече слезнал в приемната. А братът отвори прозорците на стаята, за да излезнат по-бързо тези лемурийски духове навън. Учителят не се качи този ден горе, а спа долу в приемната. А приятелите се шегуваха с брата и го задяваха: „Ами защо отвори прозорците?" „Да излязат тези духове по-бързо." „Ами, знаеш ли какво означават лемурийските духове?" „Знам, че са духове, а щом са духове не искам да имам нищо общо с тях." А той беше се опарил от такива духове при разни сеанси спиритически и от разни ясновидци и беше категоричен. Не искаше да има нищо общо с тях. А това беше дедо Ради. Онзи дедо Ради, чийто образ се намира на паметника на патриарх Евтимий, онзи дедо Ради, който беше неук, неграмотен, неписмен, но беше верен и предан на Учителя. Това е същият дедо Ради, за когото Учителят беше казал, че той е прероденият патриарх Евтимий. Какво търсеше той тук на Изгрева неук и неграмотен. Учителят беше казал за него, че е дошъл тук с празна стомничка при първоизвора да си наточи и напълни душата с Божието Слово, за да може при следващото прераждане да работи и проповядва Словото Божие. Ето така дедо Ради отвори прозорците и взе метлата, с която се ме-беше и няколко пъти с нея замаха в стаята на Учителя, така че като че ли ще измете и ще изгони духовете от стаята. За останалите бе забавно и смешно, Но поучителното остана за нас, че в спящата материя, дори и в едни каменни въглища има изостанали същества и духове от милиони години и те там са вързани и при освобождаването им те могат да въздействат разрушително. А един от методите за тяхното освобождаване е да се изгорят каменните въглища, при тях се отделя топлина, но онова, чрез което те въздействат на околните това е онова, което те носят като разрушителна сила от времето на Лемурийската епоха. На следващият ден брата изчисти печката, цъкаше с език и казваше: „Останаха им кокалите на тези лемурийци". После сложи сгурта в една кофа и отиде навън далеч от Изгрева, изкопа една дупка и там зарови „кокалите" на лемурийците, т.е. сгурта от изгорелите каменни въглища. Срещат го и го питат: „Брат Ради, къде беше?" Отговаря им: „Бях на погребение и погребах „кокалите" на лемурийците. Онези, които знаят този случай се усмихват, а други път питат и разпитват един другиго за какво става въпрос. След като научаваха случая се усмихваха и отиваха да го поздравят, че е вече и гробокопач на лемурийци. Спомням си, че той беше този, който зареждаше кухнята с продукти. Той се грижеше за градината, беше домакин и почти цялата работа на Изгрева минаваше през ръцете му. Но когато ставаха недоразумения, а понякога път някой скандал тогава той се спираше и казваше: „Това го правят онези духове от Лемурия. Аз им закопах кокалите, но духовете останаха тука. А за тех трябва голяма метла, за да бъдат изметени". Не знам как се случи, но тази голяма метла, за която говореше дедо Ради се яви много, много по-късно, десетилетия и дойде онова време през 1972 г. когато тази метла се яви и измете целият Изгрев. По такъв начин той бе разрушен от една такава метла.

 

Много по-късно разбрахме от Учителя, че Материята е кондензирана Енергия, че енергията е кондензирана Мисъл, че мисълта е кондензирана Любов, а пък Любовта е изява на Божествения Дух. Това беше вече една стълбица на Духовната еволюция. Това бе знание и това бяха скрижали дадени от Духът Беинса Дуно.

 

Във връзка с този случай отивам при Учителя и споделям за метлата на дедо Ради. Учителят каза: „Трябва да знаете, че целият космически мир материята, от която сегашният космос е създаден, това е изостанала енергия, неоползотворена енергия от хиляди, милиони космоси, които са съществували в миналото. Материята, която е изоставена е от съществата,които са работили тогава и вие сега влизате в тази материя, за да я използвате, но понеже в тия хиляди, милиони космоси всичките същества, които са минали са изоставили своите желания, мисли и действия вътре в тази материя, то затова като строите вашите къщи по някой път се появяват остатъците и влиянията на хилядите, милионите векове. Затова сегашната материя това са заспали духове, които трябва да се събудят. Спящи духове са те, които трябва да се пробудят, но ако ги отключим има опасност те да си послужат с разрушителните сили. Затова е необходимо знание. Пример. Ако сложиш едно дърво в една печка - то те отоплява. Но с това дърво можеш да причиниш пожар и да се запали цяло село, затова са необходими знания, а знанията ги даваме днес в Школата". Ето това бе един урок за Лемурия и за материята, в която сме потопени.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...