Jump to content

57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Обикновено, когато ходех при кака Гина Гумнерова на ул. „Опълченска" 66, правих-струвах така да тръгна, за да бъда там в девет часа сутринта. Предполагах, че вече всички са станали, закусили и са подредили къщата като са готови вече да посрещат посетители и гости както от града, така и от провинцията. Според моите предвиждания Учителят трябваше да бъде свободен, отпочинал и готов да ме приеме. Така се бях настроила вътрешно, че Учителят трябва да ме приеме като че ли само аз съществувах на земята и че Учителят е специално дошъл тук на земята, за да ме приема лично и то точно в този ден и час. Отворих и затворих вратника на малкия дом и таман запристьпвах леко-леко по плочника ето излиза кака Гина, пресреща ме и ми се скарва. Ама ми дръпна едно такова хокане, че аз онемях. Аз отивам при Учителя, където очаквам да намеря светлина, благост, а ме пресрещат с хули. Ама такива хули насочени срещу мен, че си нямам друга работа, че съм мома за женене и вместо да седна да работя като жена вкъщи някаква женска работа, а взела, че съм тръгнала да се шляя по улицата, че нямам ли друга работа сутринта, че каква е тази моя майка, която ме пуска сутрин рано-рано да се шляя по улицата вместо да ми даде да работя нещо, че нямам ли книги, че нямам ли училище и изобщо аз съм развей прах. Изобщо нареди всички възможни положения, с които трябва да се занимава една жена и домакиня от онова време. Говореше насечено, натъртено, сърдито и много-много грубо. И накрая ме нахока, че ходя за щяло и нещяло при Учителя и с моите посещения при него създавам главоболие както на нея, така и на него и че той не може да си гледа неговата работа. Та цялата караница бе насочена срещу мене, че посещавам така често Учителя и му отнемам от времето. Кака Гина изля целия този словесен поток срещу мен, не само го изля, но ме задави, нещо заседна на гърлото ми и имах усещането, че ще се удавя. Вече се задавях и разбирах, че се давя и реших да се отдръпна. Точно реших да си тръгвам обратно, ето Учителят излиза от вратата, с поглед подсеща, насочвайки го към кака Гина и я кара да се махне. Тя нещо смънка, нещо изскимтя като кученце, подви си опашката и се прибра. Учителят кимна с глава, посочи с жест, че мога да влезна при него. Влезнах, а той мълчи. Аз съм седнала на стола пред него, нещо ми се дави в гърлото, започват да ми текат сълзи както по лицето, така и вътре в гърлото. Само хлипам и реда сълзи ред по ред. Учителят мълчи и нищо не казва, не проговаря нито дума. Аз ридая, нещо вътре в мене плаче и ридае, а отвън само хлипа и рони сълзи. Постоях така известно време, Учителят седи, наблюдава ме и мълчи. Аз продължавам да седя и да хлипам, но по едно време реших да стана, станах, поклоних му се и леко-леко се измъкнах така както бях дошла при него неусетно и незабелязано. Отивам си у дома, па като му ударих един рев, голям рев беше, нещо се отприщи у мен като река изтече, обляна в плач и сълзи. По едно време както си плача чувам глас в ушите си като по телефонна слушалка. У дома ние нямахме още телефон, но бях говорила на телефонен апарат. Чувам, че някой ми говори през телефонната слушалка, чрез невидимата телефонна слушалка, която някой е сложил на ушите ми и която не виждам. Говори се и чувам глас: „Кака Гина е добра жена. Елате утре." Беше говорът на Учителя. И отново сякаш тази грамада и буца в гърлото ми се стопява олеква ми и аз се успокоявам. Седнах и започнах да се занимавам с онази задача, която Учителят ми беше дал при предишното мое посещение при него. Подготвих се. На следващият ден се запътих и бях точно в девет часа сутринта. Този път кака Гина ме посрещна все едно, че нищо не е било вчера и че вчерашния ден изобщо не е съществувал и че не е имало никаква среща между мен и нея. Аз стоя изумена, а тя ми казва да постоя малко, отиде, обади се на Учителя, върна се след малко и ме съобщи, че вече ме очакват и мога да влизам. Аз прекрачвам през прага, чукам на вратата, влизам, а вътре Учителят ме посреща с усмивка: „Е, днес каква е програмата?" Аз сядам на стола, ученикът седеше пред своят Учител.

 

Друг път отивам в девет часа сутринта и там са се събрали ръководителите на братските кръжоци от провинцията. Това нещо не го знаех, откъде можех да го зная? В онзи период аз знаех само себе си, какво правя, къде ходя и най-важните за мен неща се свеждаха единствено да си подготвя урока и да отида при Учителя. Всички останали неща за мен бяха странични и незначителни. Е, аз имах и свой бит, аз бях девойка, бях хубавичка и трябваше да се обличам така както отговаря на общественото положение на родителите ми. А майка ми беше светска дама от обществото и много държеше единствената им дъщеря да бъде в тон с модата. И ходех прилично облечена така както всички млади момичета бяха облечени от същото общество. А че се занимавах с музика, свирех на пиано и учех в университета това бяха моите задължения и които ми поглъщаха часовете през деня. Изобщо ежедневието ми бе запълнено с неща и събития, следващи едно след друго. Животът около мен и в мен бе невероятно интензивен и се движеше с голяма скорост. Ако се спреше някъде по някакъв начин този интензивен поток вътре или вън от мене то се развихряше буря както около мен, а в мен всичко се заприщваше като в бент и имах усещането, че ще се пръсна и ще разруша не само себе си, но и останалите около мен. Този вътрешен бент бе толкова голям, че едвам издържах и се чудех как не се отприщи тогава. Ако се беше отприщил нямаше да мога да издържа и щеше да ме разруши вътрешно и външно . щях да си замина от този свят в ония млади години. И в този период аз станах частна ученичка на Учителя, който ме въвеждаше бавно и постепенно отприщваше този вътрешен бент и тази вода се разливаше и отиваше натам където бе нужно и задвижваше моята деятелност вътре и вън от мене. По друг начин не мога да ви го обясня. Та в този ден, в девет часа сутринта аз отново преминавам вратника и отивам при кака Гина. „Днес при Учителя са ръководителите на Братството от провинцията, Учителят е зает и не може да те приеме." Аз кимвам с глава и разбирам какво ми казва. Естествено е, че Учителят трябва да говори с ръководителите, та нали затова те са дошли Какви ли не въпроси имат да споделят с него за разрешаване. По-късно Учителят държеше специални беседи само за ръководителите на братските кръжоци в провинцията, които бяха стенографирани. Отначало смятахме, че онова, което той говори пред тях е нещо по-специално, те също смятаха така и може би изискваха това. Когато прочетохме по-късно дешифрираните разговори видяхме, че Словото на Учителя беше еднакво за всички ученици и нямаше и не можеше да има привилегии. Словото е едно, а учениците са различни, защото имат различни задачи за разрешаване. Словото влиза в тях и излиза от тях само ако изпълнят волята на Бога и то излиза от тях чрез праведни постъпки, което е път на ученика. Точно в този момент още звучаха думите на кака Гина, че Учителят е зает и не може да ме приеме. И в този момент Учителят излиза пред вратата, обръща се към мен и ми казва „Почакайте ме един час". Аз се сепвам, схващам веднага, че наистина Учителят е зает, но схващам също, че кака Гина лично в себе си е определила, че щом Учителят е зает значи няма да ме приеме и аз нямам работа днес тук. Значи тя се бе осмелила да определи в себе си кой кога може да отива при Учителя. И затова той излезна, остави за минута ръководителите да го чакат и обърна внимание на мен, на една частна ученичка. Разбирате ли какво означава това? Урок за ръководителите, че при Бога всяка една душа е приета, а за кака Гина бе друг урок, че ученика независимо какъв пост заема и в каква близост физическа е до Учителя, никога не е по-горен от Учителя. А за мен бе също един урок, че Учителят винаги при всички случаи посреща ученика, който иска да учи. Схванах всичко това и казах: „Учителю, може ли утре да дойда?" Отговори ми: „Може". Аз си тръгнах към дома, постепенно крачките ми зачестиха, забързаха и започнах да тичам, а в мен нещо летеше, носеше ме, душата ми ликуваше, тя се бе докоснала до Бога, понеже бях правилно разрешила задачата си като една обикновена частна ученичка.

 

Аз съм пред Учителя на разговор.

 

„Искаш да се качиш на трамвая, не се блъскай, почакай, качи се последна. Ако се напълни трамвая, тръгни си пеша. Това е смирение. Аз виждам, че тези, които се качват първи все са със скъсани палта и смачкани шапки. Няма нищо от това, че като си тръгнеш пеша десет минути ще закъснееш. Може би да не си се качил, защото е трябвало да срещнеш някого. Друг път ще ти се нареди да се качиш, то е защото в трамвая ще срещнеш някого. Не ти ли дават нещо - не насилвай, защото тогава ще те тласкат насам-нататък, ще те избутат и ще те изхвърлят на улицата. Като си готов да отстъпиш всякога, няма кой да те преследва. Някой ще ти каже: „Защо не се качиш на трамвая и защо не се буташ?" Казвам: „Защо да е пръв човек? Не е ли по-хубаво да е последен?" Човек все е недоволен. Даже и да те направят цар, всичко да ти е дадено, пак ще се роди едно вътрешно недоволство. И това състояние на вътрешно недоволство е нещо много по-ужасно. Ще се роди скука, която е нещо страшно.

 

Искаш да ти даде Господ служба. Та ти си имаш служба. Та ти още ли не си научила тази истина? Трябва отдавна да знаеш, че в Бога няма никаква промяна."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...