58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

[RPX]

58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

През време на Школата състава на братята и сестрите беше такъв, че женският елемент бе повече. Защо бе така? Според мен учениците трябваше да дойдат в съотношение 1:1 - на всеки брат да съответства сестра, независимо в каква възрастова група. Отначало, като че ли дойдохме еднакво, може би мъжкия състав да бе повече, но той полека-лека се загуби и се разпиля. Загуби се по света - дойдоха, видяха, опитаха и си отидоха в света -ожениха се за света образно казано и буквално казано. Ожениха се за жени от света и се загубиха. Малцина останаха и се връщаха след години, чак тогава осъзнаха, че бяха много загубили. Сестрите влезнали в Школата възприеха Учителят отвътре със сърцето си много по-добре, отколкото братята с ума. Те умуваха за това и за онова. Ние, жените го възприехме направо и като умувахме, не умувахме дали това е Учителя - за нас този проблем бе решен един път завинаги. Думата ми е за онези верни, предани сестри, които останаха до края. Спомням си имаше един много смешен и забавен случай, който накрая стана трагичен. Един от младите братя се ожени за една красавица в града, отиде да живее в нейния дом, но понеже беше станал вегетарианец, беше дал ултиматум пред бъдещата си съпруга, че ще се ожени за нея ако тя му готви вегетарианска храна. Тя казала: „Ами това е най-лесното. Слагам зеленчука, варя и пека в тепсията и манджата е готова. Важното е да ме обичаш и да мога да живея с теб". Минали години. Как са се обичали не зная, но живяха сносно. По едно време този брат залиня. Всички се чудиме какво е станало с него. Обикновено в неделя прихождаше горе на Изгрева да чуе някоя беседа от Учителя и след време като видяхме, че той вече започна да се загубва, отидохме при Учителя и го помолихме да го приеме. Учителят го прие. Пита го: „Е, братът има ли нещо да каже или да попита?" Братът мълчи. „Е, рекох жена ти готви ли ти вегетариански гозби без месо?" „Готви ми, Учителю, удържа си на думата и ми готви." Учителят продължава: „Е, рибарят като отиде да лови риба сложи стръв на въдицата, па я хвърли в реката, рибата я захапе, той извади рибата, сложи я в торбата и после на тиганя да я пържи. Е, някой път и някои хора стават на риби, та ги пържат и от вътре и от вън. Брат, и ти си сега една такава риба дето я пържат с мазнина всеки ден." Братът излиза целият зашеметен и не може да разбере за какво става дума. А вътре са няколко човека с него и след това се опитват да тълкуват какво е искал да каже Учителят. Накрая една сестра се приближава при него, вторачва се и му казва: „Абе ти не разбра ли, че тебе те пържат отвътре и отвън. Че те пържат отвън е ясно. Като те види човек - заприличал си на живи мощи. Ами с какво те пържат отвътре. Я провери какво ти дават да ядеш?" „Как какво, готвят ми вегетарианска храна." „Готвят я, ама те пържат отвътре." Слиза брата в града, прибира се при жена си и жена му сложила да готви и излязла за малко на вън понеже някаква съседка я извикала. Той влиза в кухнята и какво да види. Тя в гозбата слага половината олио и половината свинска мас. Той се скрива и наблюдава как тя готви Сложила този път повече мас. Поднася храната на обед, той вече разбира каква е работата, вдига скандал и я пита: „Ти откога ми слагаш свинска мас храната?" Отговаря му: „Ами ти мен за каква ме смяташ, аз да не съм щура като теб. Аз още от самото начало ти слагам свинска мас в яденето". Брата излезнал, напуска дома и отново се качва горе на Изгрева и търси Учителя „Учителю, прав беше, те ме пържат не само отвънка, но и от вътре. Какво да направя, Учителю?" Учителят го погледнал строго и казал: „Теб отдавна те извадиха от морето и сега си в друг тиган и други те пържат, и други те учат, за да си научиш урока. Ако го научиш добре. Ако не го научиш пак добре Братът си тръгна, след няколко месеца видяхме неговият некролог, окачен по стените на някои сгради в града. Той наистина бе не само опържен, но опечен и изгорен. И изяден!

 

Учителят спомена в Младежкият окултен клас, че който се ожени или омъжи трябва да напусне класа и да отиде и да посещава Общият окултен клас. Той говори много за брака и това е записано. Разреши много лични съдби, които се бяха спрели пред брачната бариера, но онези, които го пита ха и които изпълниха думите му, то те успяха да се справят. За другите не се отнася. Изключения имаше много. Той знаеше, виждаше, можеше, познава ще нашите слабости, нашите недъзи и несъвършенства. Помагаше, но при условие, че ученикът отиваше да пита и да търси помощ. Другото за него беше насилие.

 

Имаше едно семейство, което дойде от провинцията. Тя се казва Тодорка Йорданова Станчева. Беше родена в град Лозенград през месец юни 1900 г. А мъжът й се казваше Тодор Петров Пецанов. Те имаха четири деца, три момичета - Мария, Стефка, Анка и син Димитър. Бяха дошли да живеят на Изгрева. Мъжът й - Тошо, беше дошъл от някаква далечна окултна школа и се занимаваше с хиромантия, гледаше на ръце и затова му казваха "Тошо-гледача". А жена му се казваше Тодора и не можеше да се справи нито с мъжа си, нито като домакиня, нито като майка на четири деца. Децата пораснаха и всеки тръгна по своя път. Тодора беше малко и повече медиумична и през устата й излизаха думи, които не бяха нейни и правеше доста поразии. Спомням си веднъж бе застанала на стъпалата, които водеха до горната стая на Учителя, Учителят не искаше да я приеме в това нейно състояние - имаше си съображения. Тя се бе вкопчила в перилата и не искаше да се откачи оттам. Учителят я помоли да си отиде: „Не искам. Не искам. Тук ще стоя." Тогава Учителят си взе шапката, слезна по стълбите и я остави да стои там. Тя стоя там няколко часа, вкопчила се за перилата, после като че ли някой отвътре я отключи и откачи и тя си отиде у дома. Имаше рождена сестра, която беше също много медиумична и която все говореше, че небето чрез нея говори. Та тук имаше много хора, които смятаха и бяха убедени, че Небето все им говори и говори. Слушаха разни духове, които ги разиграваха. А когато Учителят им говореше те не го слушаха или пък си правеха оглушки, така както казвахме по онова време. Правеха си оглушки, че уж не го чуват и не се отнася за тях. Ето това най-много ме дразнеше. И така тази сестра Тодора ден след ден имаше скандали с мъжа си и накрая го напусна и го остави с четирите деца.

 

Ето, че се яви един наш брат от младежкият клас, казваше се Ангел и как се случи и защо се случи не зная, но той се свърза с тази Тодора, тя се прилепи към него, остави мъжа си и децата си и заживяха заедно. Забъркаха се много каши с много неприятности и разправии, както на Тодора с мъжа й, -ака и на Тошо с Учителя. Започнаха разправии. Тошо беше дори подал молба до съда, че Учителят му откраднал жената и я дал на свой Ученик. Голям скандал, големи разправии и срам, голям срам. А в града чакаха най-малкото, което да се направи на Изгрева, за да се разтръби по вестниците. А това беше голям скандал. Спира ме веднъж Учителят и казва по този случай: "Не разбирам как така ученик от специалният клас да отнеме жената на един мъж с четири деца". Помълча малко и каза: „Това е престъпление". Аз стоя пред него и целият този казан с вряла вода се изсипва върху мен, гори ме отвътре, изгаря ме отвън. За пръв път чувам Учителя да казва такава остра присъда, че това е престъпление и то извършено от ученик от специалния младежки клас. Ами къде отиде тогава този Висок идеал на душите, къде отиде цялото това Слово, което непрекъснато се изливаше от устата на Учителя като непресъхващ извор? Къде отиде всичко това? Ами къде сме ние тогава? Аз съм попарена отвън и изгоряла отвътре и едвам се дотътрих у дома. Няколко дни не мога да се оправя от онова, което чух от Учителя. По-нататък този скандал се разрасна и мъжът й потърси отговорност пред държавните власти и се оплака, че му отнели жената. Беше написал писмо и до синода понеже имаше църковен брак с нея, беше направил молба и до съда. И всичко това се прехвърли върху Учителя и че всички негови последователи са развратници и отнемат жените на честните граждани. Това бе една такава атака срещу Учителя, която бе предизвикана не от някой друг, а от ученик от специалният младежки клас от Школата на Бялото Братство по време на Учителя Дънов. Ще кажете лесно ли му е било на Учителя за тези грехове, опущения и нарушения на учениците му? Накрая Тодора се раздели с Тошо-гледача, той си остана при децата, а Тодора се премести да живее при Ангел. Отива Тошо-гледача при Учителя и се кара с него: „Ти си виновен, чрез теб ми откраднаха жената и кой ще ми гледа децата?" Учителят му отговаря: „Отдавна тя е престанала да ти е жена. Но ние ще ти намерим жена, която да ти гледа децата. Остави я и се върни при децата си, за да дойде онази, която ще ти бъде изпратена да гледа както децата, така и тебе до стари години". Тошо-гледача няма какво да прави, отива си у дома. Скандала затихва. След няколко месеца се запознава с една жена, която решава да му гледа децата, отива да живее при него и тя живя с него толкова дълго, че му отгледа децата, че и накрая го гледа на стари години. Учителят си удържа на обещанието. Бяха му изпратили жена и душа, която да се жертва, за да реши този заплетен възел и по този начин да се освободи Учителя от обвиненията.

 

Бяхме на Рила на нашият лагер. Палатките бяха опънати, братството се бе разположило, бивакът бе организиран и ние започнахме нашият организиран в планината духовен живот на Школата. Една сутрин Учителят излиза от палатката си и строго пред няколко братя и сестри нарежда: „Ангел и Тодора да напуснат веднага лагера. Тук не се позволява да се мърсува. Тук е свещено място. Тук е място за душите дошли при Бога". Отива цялата група пред тяхната палатка, извикват ги и им предават нареждането на Учителя. Те примигват, сумтят, мълчат и нищо не казват. Ние стоим и чакаме да видим дали ще си приберат палатката. Натовариха я на един от конете, които слизаха надолу за продукти и отиваха за хижа „Вада". Как са се завърнали това си беше тяхна работа. След обяд дойде буря, изсипа се дъжд и цяла нощ дъждът и вятърът биеше по палатките ни. Осъмнахме сутринта при тихо време. Бурята отвя и дъждът изми мърсотията от изверженията на учениците.

 

Каква бе причината за това решение на Учителя. Вие се досещате вероятно защо, така и предполагам. Тук на Рила обстановката бе много възвишена и братята и сестрите бяха в едно повдигнато състояние на духа и тук външната чистота трябваше да съответства на вътрешната ни чистота, защото тук ни посещаваха светли същества от Невидимия свят. А за да ни посетят едно единствено условие бе - чистота отвън и чистота отвътре, и светлина в умовете ни. Това е единственото условие, за да може ученикът като душа да се добере до Словото на Учителя.

 

Аз съм пред Учителя на разговор.

 

„Лицето на небето е лицето на Бога. Когато няма облаци, значи Бог е доволен от живота на хората, а когато се намръщи аз считам, че Бог е недоволен от живота на хората. За пример. Ако аз съм се разсърдил и вятърът духа в лицето ми Господ казва: „Не ходи". Ако искаш да направиш добро и вятърът духа зад гърба ти, Господ казва: „То е хубаво. Иди". Когато се качвахме на Мусала вятърът духаше отзад и отстрани. Господ казваше: „Излезте нагоре.

 

Нормално състояние е като дойде радостта да се радваш и като дойде скръбта да скърбиш. Но като дойде скръбта да си радостен, че преминаваш през нея. Скръб и радост - те са неща, които ще дойдат. Увеличаването не скърбите, то е един добър признак. Скръб има: едно дете майка му излезе на пазара, то скърби. Върне се майката - то се радва. Причината е, че това дете няма вяра в майка си.

 

Има състояние, при което човек се чувствува сам, изоставен. Това милиони същества го изпитват. Има болен човек, изоставен. По някой път ние можем да преживеем тези състояния, които хората ги преживяват фактически и то да ги преживеем вътрешно, мислено.

 

Човек трябва да използва Божествените възможности. Човек трябва да се моли, да каже: „Господи, дай ми дълбочина, височина да живея добре, да използвам възможностите". И човек трябва да се моли всякога и навсякъде без да подозира това."