Jump to content

65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА


Recommended Posts

65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Бяхме започнали да дружим двамата с Борис Николов. Но това се посрещна на нож от целият Изгрев. Всички бяха против нашето съжителство. Едни не ме одобряваха и бяха срещу мен и дори не ми позволяваха да се доближа до Борис, защото смятаха, че той е изгодна партия за някои други, а пък аз недостойната щяла съм да се осигуря, да спечеля и да се ощастливя. А други пък искаха да привлекат Борис и да го направят жених на дъщерите си. Това бе един голям проблем както на младежта на Изгрева, така и на техните родители. Всеки искаше да осигури за дъщеря си подходящ жених и все си правеха сметки, които бяха без кръчмар. Но вместо за разрешение на този много важен въпрос да се отнасят до Учителя и да го запитат, то те по човешки съгласно своите си разбирания предприемаха стъпки, които бяха кобни за себе си и за другите, за онези които искрено желаеха да бъдат щастливи в брака. Така една комисия от три сестри, включително и старата Анка Динова, майка на Сийка Динова се събират, за да осъдят мен и Борис, защото сме се събрали, за да живеем заедно. Взимат решение - или да ни разделят и всеки да си отиде по своят път, или да ни накарат да напуснем Изгрева ако откажем да се разделим. Аз научавам за тяхното решение което бе ми връчено ултимативно и отивам при Учителя и му разказвам всичко. Учителят ме изслуша внимателно и рече: „Канят го Борис, канят го на гости, черпят го с това и онова, докато го годят за дъщеря си". Разбрах, че това се отнася за старата Динова, която бе от възрастните сестри, една от сериозните, с много опитности и добро отношение към Школата на Учителя Беше много стриктна към своите неща, имаше тетрадки, които бяха за пример със своята изрядност и написани неща в тях. Така че тя имаше и някои много добри качества. И аз я уважавах за тези нейни качества, и сега я уважавам. Но тогава какво заговори у нея, майчинския ли инстинкт да сгоди дъщеря си за някого или беше си наумила това непременно да бъде Борис Аз употребих доста усилия докато се преборя с нея да не примами Борис при тях та да му турят оглавник. Вие да не смятате, че нещата ми бяха така дадени на готово? Напротив, всичко беше заслужено и то след големи борби и изпитания. Та по-късно същата сестра Динова се насочи към Георги Радев за да ожени дъщеря си за него. Но и там нищо не стана. Та старата Анка Динова си замина от този свят с отворени очи, не можа да види дъщеря си задомена. Така че нейната дъщеря също изкара живота си до края сама самичка. Та майчинския инстинкт не бе лъжовен, но жалко, че не можа да се намери жених за дъщерята приживе. Може би причината бе на друго място.

 

Учителят извиква тези три сестри и им казва: „Ако Мария и Борис ги разделиме един от тях ще си замине. Готови ли сте да понесете последиците от тяхната смърт?" Онези, които бяха взели решение да ни изгонят от Изгрева или да ни разделят изведнъж онемяват, но едновременно с това се • уплашват, защото разбират, че тук нещата са по-иначе и че има непозволени неща, а за позволените пък неща трябва някой да носи отговорност и да пла ти за тях. А Учителят продължил: „Ако един от тях си замине, след шест месеца ще си замине и другия. Трябва да се отговаря и за втората смърт". И трите уплашени извикват: „Учителю, да бъде така както вие сте решили". Но до края на Школата, а и след това носеха в себе си неодобрението за нашата връзка и по най-различен начин го показваха, когато имаха такава възможност.

 

Когато Учителят ме изпрати при Борис Николов за съвместен живот, аз усещах в дълбочината на цялото си същество, че тук ще се развие нещо страшно около мен и изпитвах едно неспокойство и вътрешно напрежение и страх от неизвестното. А иначе харесвах Борис. Едно нещо са чувствата и симпатията, а друго е когато цялата ти вътрешна природа се въздига в теб от дълбочината на вековете. А това предвещаваше една неизвестност и още по-драматична развръзка. Ето защо аз се смущавах и се страхувах. Учителят ме извика и каза: „Ако аз имам една приятелка и те изпращам да й занесеш едно писмо, няма ли да го занесеш?" Така Учителят разреши този кардинален въпрос за нас двамата. Аз се съгласих да занеса това писмо. Какво ли пишеш в него? Какво ли смятате, че е имало в това невидимо писмо, което му занесох? Това бе вероятно програмата на живота ми с него в разстояние на 50 години съвместен живот от 1922 година до 1972 г., когато диктувам тази моя изповед.

 

Родът на Борис Николов бяха много горди духове - без изключение. Той имаше двама братя - Стефан и Николай и една сестра - Цанка. Всички бяха от горди, по-горди. Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата. Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря. Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди? Има горди хора и непристъпни. А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие. Станаха щестлавни с личните си качества, с постиженията си и с присъствието си в Школата. Това щестлавие им донесе много беди и на тримата. Донесе беди и страдание на онези, които се бяха свързали с тях и бяха около тях. Но и други опитаха щестлавието им. Разбира се в Школата на Учителя всяко Нещо се заплаща скъпо и прескъпо и те си платиха за щестлавието и за погрешките, които то им донесе. Но с тях плащаха и другите, които бяха свързани с тях и които носеха големия товар. Ето за онези, които носеха големия товар описвам всичко туй. Та рода им беше горд, горди духове и трудно можеше да им се говори и да им се издържи на тази сила. Гордостта предполага една сила и сила, която протича като по жици на високо напрежение. Допреш ли се до нея - ще изгориш. И много от Изгрева като се допираха с голи ръце до тях - изгоряха. Но само аз се осмелявах да говоря направо истината в очите им. И само аз можех да говоря с този горд родов дух независимо в кого обитаваше - дали в Борис, в братята или в сестра им. Когато споделих с Учителя за този родов дух, облякъл се в сила на гордост, той ми каза: „Ти си много смела". А аз отговорих: „Учителю, у мен има една истина и което го видя, то аз го казвам". Учителят се усмихна със съчувствие и искаше да каже с усмивката си, че макар да съм смела, то трябва да се пазя и от високото напрежение, и да не пипам жиците с голи ръце. Тогава си заработих метод да бъда смела, да казвам истината такава, каквато я виждах, но не пипах жиците с високото напрежение с голи ръце. Родът им много се учудваше, че аз се боря и че не се отстранявам от пътя им. А аз бях изпратена на работа при Борис и онзи, който ме бе изпратил бе ми дал освен тази задача, но и методите да се пазя от това високо напрежение. И аз се пазех и успях да изпълнявам донякъде задача, която бях поела пред Учителя. Онова, което не можах да изпълня не беше по моя вина, но успях да занеса неговото невидимо писмо до неговата приятелка. А това означаваше, че само онези, които са в дух родени могат да работят по дух за Бога.

 

Аз съм пред Учителя по време на урок за чистотата.

 

„Любовта отвьн не може да се предаде. Вие се радвате на вашите дрехи, с които сте облечени, а те ви са най-голямата спънка. Кожата, даже и по-навътре в тялото е мъртва материя, през която Божественото не може да проникне. Ти живееш в чужда къща, защото това тяло като умреш ще ти го вземат. Ти сега ще си градиш къща - духовна къща. В тебе има излишък на енергия. Ти имаш преизобилие на чувства, които трябва да трансформираш. Да урегулираш чувствата си - това е цяла наука. И затова трябва да почнеш да я изучаваш. Сега на този урок, който ти предавам присъствуват душите на всичките ученици. Този урок трябва, на който съм го предал да го предаде и на другите ученици. Аз не мога на всички поотделно да го предам. Каква е същността на урока? Да разберете, че физическите допирания на тялото не са опасни. Важно е вътрешното побуждение на човека. Всяко нещо може да се изтълкува по два начина. Когато някой седи безкористно - печели ли нещо? Нищо. Има някои хора като видят отворена каса не могат да не бръкнат вътре." „Учителю, аз съм от тези хора." „Хубаво. Трябва по-често да идваш при касата, за да се научиш да не бъркаш в нея. Хората имат объркани понятия. Това не е полова енергия, енергия на пола, това са динамически. творчески сили в човека. Това е място на добро и зло, на разрушение. През там всичко минава и се разтопява. Силите, които са по-нагоре вършат само добро.

 

Какво е това мъж и жена? Жената, това е лявата ти половина. Мъжът е дясната. В тебе има мъж и жена. И във всеки човек има тези две половини, различно застъпени у тях. Мустаците ли са характерни за мъжа? Мъжът, това е мисловната сила у човека. Къде е Марийка, можеш ли да посочиш? В ръцете или в краката?" „Вътре е Марийка в мен." „Да, така е. Духовно си добре сформирана, физическото ти пречи. Някой човек си хваща тялото - то е Божествено. То урегулира енергиите си в него. Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда.

 

Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си. Всеки човек трябва да урегулира силите в тялото. Тялото е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в тялото си.

 

Ще си поставиш за задача чистота. Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина. Всеки ден ще правите размишление ще туряте ума си, ще прилагате волята си. Човек няма да се остави да стане кашкав и мекушав.

 

Турете чистотата за Идеал, на който всичко трябва да се подчини Всички сили в тялото трябва да се подчинят на един идеал. Всяка мисъл нечиста като дойде да я диференцирате и да я препратите на мястото й, откъдето е дошла. Каквото човек мисли, то това става."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...