68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

[RPX]

68. СЪЖИТЕЛСТВОТО

През първите години на Школата, когато можах да се откача от ухажванията на Иван Толев, който бе главен редактор на списание „Всемирна летопис" и когато не можах да свърша една задача, която ми даде Учителя, след което той стана най-заклетия враг на Учителя. По-късно Учителят ме извика и ми каза: „Има два братя - Борис и Жорж Радев, които ходят два пъти в планината на Витоша и ти ще ходиш с тях". Аз започнах да се опъвам, как така ще ходя с тях, та това беше нечувано тогава само момиче да върви с двама младежи горе в планината и то в шумака. Тогава имаше една песен, която се пееше от шопите „Ела моме у шумако, за да ти вдигна кушуляко" и тутакси си спомних за тази песен и не исках да ходя с тях. А кошулята е една дълга бяла, по тялото ушита роба, която виси една педя под официалната носия на момите. Мина така известно време и аз упорствах и не желаех да ходя с тях. Но веднъж той ми каза: „Кои братя най-много ти харесват тук в

 

Братството?" Отговорих му, че това са брат Боян Боев и Борис, понеже ги смятах за духовни братя така по мое външно наблюдение. По-късно Учителя отново ме насочи към Борис. Но аз пак се опъвах. Но накрая ми каза: „Но ако аз имам една приятелка, която много обичам и ти дам да й занесеш едно писмо, няма ли да го занесеш?" Казах му: „Щом вие ме изпращате, ще отида". По-късно разбрах, че с Борис имаме много стара връзка от миналото. А Савка разправяше, че Учителят споменал, че за нашата среща тук в Школата и за този астрологически аспект се е чакало 15 000 години. Може да е вярно, в думите на Учителя не се съмнявам. Но тази връзка бе от дълбока древност, аз я усещах и трябваше да се разплита сега. И дано съм се разплатила както подобава. И така прекарах с Борис 50 години в съжителство, преминахме много бури и много борби.

 

Имаше една шивачка - Райна Стефанова, която се занасяше по Борис. В образувалата се комуна от младежи на Изгрева тя казваше, че е майката на комуната, а пък Борис бил бащата на комуната, а всички останали са били децата на тези двама родители. Някой път хората си измислят чудновати преживелици, за да могат да запълнят онова, което не се е случило. А и нищо не се беше случило и това бяха само приказки и мераци, стари мераци от майката на комуната. И нищо повече. Та аз бях започнала да дружа с Борис и той дружеше с мен. Така на една екскурзия на Бивака на Витоша всички сме горе и всеки се занимаваше както беше намерил за най-добре. Аз бях останала настрана, бях се съсредоточила и бях в едно чудновато настроение, в един непознат и красив свят. Изведнъж пред мене застана Райна Стефанова и започва да ме гълчи и с всяко изречение да ме заплюва. Как така, ето така с човешка плюнка, плюе по земята. Знаете ли как се прави това по селата - това укорява. Селяните казват: „Направих я на бъзе и на коприва". Защото бъзето като го откъснеш миризмата му е много лоша, а копривата като я откъснеш направо те жили. Обикновено, когато някой трябваше да укори някоя друга пристъпваше и почваше да я гълчи и да казва: „Ти си такава, онакава, всякаква си. Пфу не те е срам" и я заплюва. Изпраща плюнката в нозете й. После продължава: „Ти си онакава, онакава, онакава. Пфу, не те е срам" и я заплюва. „Ти си всякаква си, дето те няма по света" и отново я заплюва. Това се прави по селата и особено тука при шопите в Софийско. Та нещо такова ми се случи на мен и аз бях в едно чудно състояние, а тя на всяко изречение ме заплюваше и заплашваше. Аз бях много чувствителна изобщо към мислите и чувствата на хората и реагирах точно и бързо. Но в случая всичко това не ме засегна, като че ли не се отнасяше за мен. Бях още в онова чудно състояние и не можех да излезна от него и то именно ме спаси, така че ако не бях в него не знам как бих реагирала и щеше да се получи голям скандал. Вероятно Небето ме бе подготвило предварително и за да ме защити от наближаващия ураган, беше ме вдигнало нависоко, на небето. Тя се наприказва, направи ме на „мат и маскара" и какво ли не още и като ме заплю окончателно и унижи завинаги с презрителен поглед си отиде. Аз стоях още дълго време в онова чудно състояние, после отидох и разказах всичко на Учителя. Той ме изслуша и каза: „Ти си постъпила правилно и си издържала изпита си по един Божествен начин". Слезнахме от Витоша, онази беше разказала на всички, че окончателно ме е разгромила като неин враг и че вече съм унищожена и не съм за нищо. Аз вървя отново в онова приповдигнато настроение, все едно че нищо не е станало с мен. Добре, че небето бе ме поставило в някаква магнетична обвивка, че ме съхрани, защото щях да отреагирам много бързо и много остро и направо се уплаших от себе си за реакцията, която би изкочила от мен.

 

На другия ден Учителят ме срещна и каза: „Аз й говорих и й се скарах, че така е постъпила с теб, но знаеш ли какво ми каза: „И Христос в храма вдигна камшика и би". След като Учителят ми предаде думите на Райна Стефанова той се засмя. И аз се засмях. Каква широта имаше Учителя. Той се смееше на духовете за техните обяснение, когато не искаха да се признаят за виновни. Та в случая тук беше същото - хем виновна, хем нахална и отгоре три пъти безочлива като цапа името на Христа с нейните дивотии. Какво стана после с тази Райна не зная, шивачка ли остана, къде се дяна не мога да ви кажа. Обикновено в Школата имаше един закон. Ако някой направи скандал и е виновен и после не се извини на Учителя за създалата се дисхармония, която става причина да се вреди на делото му, то тогава не след дълго време това създадено дисхармонично състояния от него направо го разрушаваше и го изгонваше от Школата. Имахме много такива случаи и много хора така изгоряха. Тук се случи същото с нея. Та откакто се свързах с Борис само ядове и неприятности от тогава та чак досега, не ме напуснаха дори и на стари години.

 

Навремето през нашите млади години аз непрекъснато минавах през изпити, бях много чувствителна и често плачех. Борис ми казваше по-късно, че когато и да ме е срещал все съм плачела. Другите мислеха, че съм много разглезена и неуравновесена. Но вътре в мен ставаха процеси и аз ги отразявах вътрешно и външно къде с плач, къде с потиснато настроение. По-късно след като преминах през тези етапи аз се стабилизирах и всички се убедиха, че не само не съм разглезена, не само, че съм устойчива, но имам и здрав дух. Е, щом не можаха да ме смажат и отвътре и отвън, това все пак значи нещо. И когато заговорват за мен целите настръхваха, духът ми ги респектираше, защото нямаше хлабаво у мен, когато се захващах за него, но трябваше само да се захвана, а това не беше лесно от моя страна. Но сега съм накрая на своят път и още държа фронта, но да видим докога и как ще го издържа. А бих искала да си приключа работата и достойно да се оттегля без да падна на колене. Не желая да си отида малодушна и неуравновесена.

 

Спомням си идва една сестра и разказва онова, което Учителят споделил пред нея за Борис. Учителят показвал с пръст към Борис, който по това време преминавал през полянката и сестрите стояли встрани и разговаряли с него. Учителят казал: „Неговият път трябва да бъде за пример и да се стараете да го следвате". Какъв беше неговият път това малко хора видяха и разбраха. А да бъде нещо за пример това означава, че трябва да си реши основната задача на живота си. А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н. Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място: духовното в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят. А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени.

 

Аз съм пред Учителя на разговор.

 

„Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа. Той да не свързва душата с тялото, а с идеалното в света. Като душа, която не се опетнява, а тялото може да се опетни. Ти очакваш неща от там, от дето нищо няма да дойде. При слънцето, когато си можеш да мислиш само за топлината и светлината, но можеш да мислиш и за окръжаващите предмети. Туй, което търсиш на земята хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертвува за тебе? Докато не намериш някой да се жертвува за тебе, то може да мине цяла вечност. Защо ти трябва да играеш на криеница? Всички хора от единия край до другия край на света все лъжат. Целият свят мяза на болница, дето хората постоянно се лъжат - някои съзнателно, някои несъзнателно. Има частни болници, те са по-добре уредени, от тях хората по-скоро излизат, но излизат с лъжи.

 

Ще си туриш на ума да живееш по Бога - най-възвишеният и чист живот, който е възможен на хората в плътта - живот на земята. Дойде някое настроение, не се занимавай с него. Настроението не е твое - незаконородено дете, който го е родил, той да се занимава с него. Ако чуеш църкането на птиченца в полозите трябва ли да отидеш ти да ги храниш? Не се меси в работи, които не ти принадлежат. Ще трябва любовта ти да стане непреодолима.

 

Човек трябва да добие свещената Любов - да остане само един свещен образ. Като отидеш при един човек може да го слушаш, да говориш, но пред теб да остане само един Образ.

 

Човек на земята е като една сянка. От сянката ти топлина не можеш да извадиш, а хладина - можеш. Представи си, че изпращаш куче да занесе хляба на болен човек: може да го занесе, а може да го изяде. Ако направиш механична кола и я изпратиш - няма да го изяде. Само Разумното същество може да не направи погрешка.

 

Има плодове, които трябва по-скоро да ги продадеш. Всяко нещо, което Бог ти е дал трябва да го туриш на работа, за да има обмена на Божественото. Божественото е реалното, на което човек седи и е превързан към него.

 

Когато почне да става мрачно ти изгубваш смисъла на живота. Ти имаш много нечисти мисли, които ако не вземеш мерки ще ти създадат излишни страдания. Човек трябва да има идея към Великото. Ще кажеш: „Защо аз трябва да се влияя?" Кажи си: „Аз трябва да се влияя от хубавото -Божественото". Положението ти е сериозно, трябва много да внимаваш. Ти или трябва да се издигнеш във въздуха високо, или трябва да слезеш надолу и да минеш през големи страдания. Само така можеш да придобиеш чистота. Водата как се пречиства? Като дойде в твърдо или въздухообразно състояние? През твърдото преминава, пречиства се и излиза на извор, а през въздухообразното състояние качва се горе, става на облаци и после вали дъжд. Когато изпаднеш в такова състояние потърси причините му къде се крият и защо се е появило. Сега човек трябва да бъде герой. Трябва да развиеш волята си и любовта си.

 

Ти си препълнена с желания. Че се развиват в човека такива енергии, не е лошо. Те са капитал за разработване. Но той трябва да знае как да ги трансформира. Ти понеже много ядеш естествено в организма ти се образуват отрови, които трябва да се изхвърлят по естествен път. От главата до началото на гърдите човек е пълен с мисли. А до кръста е пълен с чувства. А от там надолу до коленете са физическите енергии. Нима е хубаво човек да не е схватлив в известна област? Но трябва тези енергии да се регулират. То е цяла наука. Ще пазиш мълчание. Човек трябва да компресира енергиите си та като дойде страдание да може да издържа."