Jump to content

3. КАКВО МУ ТРЯБВА ЧОВЕКУ НА ИЗГРЕВА


Recommended Posts

3. КАКВО МУ ТРЯБВА ЧОВЕКУ НА ИЗГРЕВА

Вергилий Кръстев: Сега във връзка с тая опитност, друг път може да нямаме време да се спрем на нея, имаше ли други някои неща, разговори между Катя и Учителя?

Димитър Грива: Е, виж какво сега. Не, ще ти го кажа по-нататък. Нека да навлезем в Школата. То е вече в живота на Школата, нали така. Аз още не ги разбирам нещата съвсем, но както ти казах, аз се запознах в Пловдив още с някои теософски книги и специално Морфо. Този английски окултист голяма роля изигра за мене. Тази книжка беше непрекъснато в джоба ми. Тя повлия даже на целия клас. Ние ходехме в гората, дишахме, правехме движения. Даже когато се запознах с Учителя, Той първо ми подари пак английски окултист - Джеймс Ален "Под дверите на доброто". Идвам на Изгрева и Учителят ме пита: "Искаш ли да живееш тук?" А бях долу у Гръблашева на ул. "Кракра" гдето беше до турската легация. "Искам, но тук няма условия за мене." "Какво ти трябва?"

В: Той пита искате ли да живеете на Изгрева?

Д: Да, пита мене. Мен ми трябва една стая, едно пиано, един стол, една маса, едно легло, една печка. Той каза: "Донеси си пианото, останалото Аз ще го наредя". И както каза Катя после: "Ти това си искал, не си искал повече" и както виждаш до ден днешен аз имам само това. Имам една стая, едно пиано и един стол. Разбираш? Аз това си пожелах гдето се казва. Най-необходимото и аз нямам никакво отношение към други неща. Да робувам на материя? Материалното е до там докъдето ме обслужва. От там нататък аз не мога да мисля. Всички мои приятели се чудеха. Аз имах много добро материално положение, работил съм толкова много. Никога не съм мислил за къщи, за такива неща. Нямам никакво отношение. И даже във Франция като бях, имаше хора професори по наследство богати, а ме гледат аз под наем живеех и мебелите ми също са под наем. Не си товарят съзнанието тия научни работници с разни материални неща. Българинът не може. Той трябва да си направи къща, тогава се успокоява. Това нещо ми е чуждо. Веднъж Учителят ми каза, че в мене тече стара френска култура. Да ти кажа за франция. Там преживях нещо, което ми е толкова близко, много интересно. Французите ме посрещнаха много добре. Тука обаче, ще ти кажа и защо по-нататък.

Аз си донесох пианото от Пловдив. Изпратиха ми го. Тогава се строеше къщата на Стефова, която сега още е здрава и е в двора на Съветското посолство. И първата стая, в която аз влязох, това беше южната стая, донесоха ми от салона един стол и една маса ми вземаха от стенографите и една печка ми даде Учителя - Неговата печка и едно легло ми намериха и аз бях обзаведен вече. Нищо не ми трябва повече и аз започнах работа. И това беше влизането ми в Изгрева. Имай едно нещо предвид, че Той имаше голямо разположение към музикантите и много работеше. Тогава се раждаше Паневритмията. Аз като дойдох първите упражнения бяха вече записани. Аз не съм участвувал в Паневритмията при създаването й. Аз бях още малък тогава, а там бяха Асен Арнаудов, беше Ангел Янушев, после дойде Влади Симеонов, въобще дойдоха музиканти, също и Вапурджиев. Имаше и малък оркестър и много концерти се даваха както знаеш. Музиката в Школата на Учителя беше метод за духовна работа. Не само както с молитвите. Тя е единствената Школа, в която се роди музиката.

В: Кое беше първото ви впечатление, когато дойдохте на Изгрева? Кое най-много ви направи впечатление и на кое се учудвахте и кое одобрявахте?

Д: Аз първо когато видях Учителя, аз бях поразен. Така из един път спомените на всички такива образи като Тагоре, Леонардо, Толстой, такъв образ няма като че ли. Така нещо, което докосна душата ми. Той ме посрещна много добре и нареди, та отгоре от тавана свалиха Неговата палатка и я построиха срещу салона, там имаше едни маси гдето се храним. Зад тях я построиха и там аз имах първите опитности. Даже има една беседа тогава на другия ден, понеже тогава за пръв път Учителят пусна сестрите да се качат горе, тогава. И това ми е направило впечатление. И Той каза в беседата, че е дошъл един гост. "Е-е, знаете ли какъв път е минал, за да дойде до тука?" И в тази палатка бяха едни най-интересни преживявания така. Толкова интимни, дълбоки, за които не може да се говори. Това беше първото ми идване обаче, когато бях ранен и оздравях. Не когато дойдох да уча. Когато дойдох да уча аз направо си намерих квартира. Това беше една година след това. И така започна изгревския живот, който трая до 27.ХII.1944 г., когато съм стоял там, гдето се казва до 2 часа през нощта. Накрая казаха, иди да си поспиш и след два часа Учителят си замина. Та завърших музиката си. Разбира се имах много трудности, например аз имах едно пиано, един "Баумбах" с твърда клавиатура и започнаха да ми се развиват китките. Обаче аз криех от баща ми, защото баща ми нямаше възможност, но той се е научил и ми пише едно писмо така: "Когато едно време аз имах средства купих на чуждите музиканти пиано" и ми каза случая. Той се връща граничен офицер. Тогава граничните офицери нямало къде да харчат парите си и спестил пари и случил в кафенето на съседната маса маестро Атанасов, млад капелмайстор, който казал: "Абе нямам пиано, не мога да работя". Той отива на масата му, запитва - колко ти трябва? Дава му толкова златни лева и взима пиано за маестро Атанасов. Какво става сега. Този случай е много интересен. Пише ми едно писмо баща ми от Пловдив. Имаше една моя позната там, на Куцуглу далечна роднина, извика ме тя да отида, понеже се връща с "Ориент експрес" през София, минава Васил Куцуглу. Аз разправял ли съм ти този случай?

В: Не.

Д: Васил Куцуглу заминава за Германия, понеже нейният баща на познатата беше юрисконсулт на предприятието и бяха го наклеветили нещо неправилно и той получи удар и почина. И Куцуглу пое да се издържат децата му и бяхме станали така донякъде роднински докато завършат образованието си. И понеже правеха някои спънки да й се отнеме определена стипендия гдето се казва от касиерите на фирмата, трябваше да отида да му кажа да го уреди. Отивам аз при Куцуглу, казвам му за Радка Казанджиева, да оправи положението, а той имаше една къща, хубава, голяма на ул. "Мусала". Като влязох вътре видях един роял "Щайнер", най-хубавите прояви. Казах му, че уча музика, но му казах, че имам трудности, че пианото, което имам не ми позволява да се развивам по-нататък. "Я ми посвирете нещо!" Седнах аз на тоя роял, почнах едно анданте от Бетовен, една соната ре-минор и после като направих една импровизация, направих така да се отлея така на този хубав роял и той ме потупа по рамото и каза: "Слушай, музиката ти е дадена от Господа, останалото аз ще го наредя". Аз не можах да го разбера. Нали за Радка щеше да бъде! И след три дена ми обажда по телефона: "На ул. "Иван Вазов" 28 ви е взето в сем. Георгиеви едно пиано "Брюкнер". Идете си го вземете!" Отивам аз там, посреща ме жената Георгиева. Тя каза: "Г-н Грива, много се радвам, че пианото отива от един музикант в друг музикант, защото то е избрано пиано. Моят баща беше приятел с маестро Атанасов и маестро Атанасов преди да си отиде в Италия каза: "Ела бе, ела за спомен да ти взема едно пиано за децата, да има да свирят". И взема това пиано. Разбира се после баща ми го плати, но маестро го избра". Искаше от него да има един спомен за Митко. Беше много огорчен и обиден като напусна България. Него го уволниха от операта по скандален начин. Аз пък се просълзих като чух историята на това пиано. Едно време баща ми е купил пиано на маестро Атанасов, той сега избира едно пиано и го дава в една къща където никой не е свирил. "Ние се оженихме и никой не е свирил на това пиано." Но идва един момент когато той се връща на този, който навремето му е помогнал. Така и вземах двама студенти и двама цигани и помня, че беше на 22.декември и го докарахме на Изгрева. Хайде де.

В: Това ли е пианото?

Д: Не е това. Това е пианото, което аз смених после с "Баумбахен". На 9. IX. 1944 г. ме свари с две пиана. Хайде, рекох, да не ставам кулак на пиана. Едното го продадох и без това имах намерение да заминавам за Франция, обаче милицията ни отряза пътя с Васил Иванов, за там имахме покана и много добри условия, но може би беше за добре, защото бяхме още зелени за отиване в чужбина. Това беше не шега работа следването, трябваше да завърша образованието си, трябва да се готвя да се преборвам и съревновавам в такъв един голям център. Като отидох след време разбрах това нещо. Колко години след това.

В: И накрая пианото на баща ви дойде.

Д: Да, дойде и аз си продължих и можах да свърша, но така видях, че доброто се връща. Това беше един от хубавите случаи в живота ми, интересни.

В: Така и да продължим по-нататък. Какво ще ми разкажете, някои моменти от живота на Катя? Като девойка, като ученичка и по-късно когато отива да следва, някои по-интересни случки от нейния живот, които тя ви е разказвала впоследствие.

Д: Аз не мога да ви кажа, че много добре познавам някои неща. Тя беше доста затворена. Разликата в годините беше голяма все пак. Годините когато аз вече разбирах нещата, тя замина за Италия, обаче увлечението й към музиката беше голямо и влизането й в Школата беше за нея най-важно и най-удовлетворяващо нещо. Намери себе си. Тя беше много духовен човек, много интересна. Нещата като че ли й бяха познати. Тя беше станала там един център така на Изгрева между сестрите и бе с много интересни опитности както всяка една от тях.

В: Гледах я аз на снимки - много голяма красавица.

Д: Беше интересна, разбира се.

В: Но казват, че е била много хубава.

Д: Тя имаше един много характерен глас - лиричен. След това тя започна по настояване на Учителя да учи малко и при Морфова. Бяха се сприятелили много. Морфова й даде малко техника. Тя се върна с един лиричен сопран и имаше една техника малко колоратурна и най-важното беше контакта между двете певици, така нещо много сродно намериха тези двете жени. Тя беше много интересна Морфова. Даже Учителят изпрати много ученици при нея. Но имаше един момент стана една трагична случка и тя загина. Като че ли Учителят това нещо го разбра преди това, но да не говорим за тия неща. За Катя как да ти кажа.

В: Някоя опитност да си спомняте, с Учителя, която тя ви е разказвала? Или ще се върнем по-нататък за това?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...