Jump to content

25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА


Recommended Posts

 

 

 

25. ОСНОВНАТА ПОСОКА В ЖИВОТА

Вергилий Кръстев: Значи вие идвате на Изгрева 1936 г.?

Димитър Кръстев: По-рано.

В: По-рано.

Д: Защото ние дойдохме на Изгрева 1936 г., значи по-рано.

Д: По-рано, 1934 г. ли, защото аз знам, че на рождения си ден на 20-годишна възраст, когато ме поканиха в салона, аз исках да бъда сам и си отидох, значи 1934 г.

В: какво казахте на 20-годишнината?

Д: На рождения ден на 20-годишната ми възраст аз бях на Изгрева.

В: Да, така че е било 1934 г. Кой е рождения ви ден?

Д: 30 ноември 1914 г.

В: А в колко часа сте роден?

Д: Сутринта в 2 ч. и половина.

В: Имате ли си хороскоп?

Д: Разбира се.

В: Трябва някой път да седнем и да го разгледаме.

Д: Виж какво, около този хороскоп има някои неща, не знам дали ви го е казал Методи. Вие срещали ли сте се с Методи Константинов? Имаш ли запис на Методи?

В: Имам, но за този хороскоп не.

Д: Виж какво, аз тогава минах голяма криза, която всеки може да я мине разбира се и Учителят каза на Методи да ми направи хороскоп и го разгледаха. Те така седяха срещу мене, хороскопа стоеше пред Методи, а Учителят говореше. И Методи остана като смаян как тълкува. Каза: "Да намерим първо темата на живота. Защо е дошъл?" Така започна Той, по съвсем друг начин. Една душа е нещо друго, защото личността е едно, а индивидуалността е друго.

Личността е фирмата Димитър Грива да кажем, а индивидуалността е която идва през вековете и си отива. Значи човек има една посока. Дошъл с известна тема. Трябва да го видиш накъде отива, защо е дошъл, това е най-важното, а не коя година какво ще му се случи. Това е гледаческа работа. И Той не гледаше обаче хороскопа. Понеже аз имам в 9-тия дом, дома на философията, че се срещат две планети - Плутон и Сатурн. Стария философ и новия философ и чист, има само един тригон към 5. дом където е главата на Дракона. И затова сигурно стария философ и новия философ се срещат сега, затова всъщност на Сатурн и Плутон там е мястото - в 9-и дом.

Мирогледната система се изгражда на човек от там. Аз например, с Георги Томалевски тук се допълвахме. Георги има в 9.дом там Юпитер. Георги е малко традиционалист. Когато аз направих вечерта на есето в Сатиричния театър и го направих, за да го измъкна. Георги, по едно време, понеже както казах той блести в обществото, като дойдоха тия събития никой не му печати книгите, той минаваше за остарял. И Георги се беше поотчаял. никой не се интересува от него, започна да ходи по църкви, да пали свещи. Викам: "Георги, какво правиш бе?" Тогава направих тази вечер на есето с Арабов в Сатиричния театър. То беше ни дадено от Небето. Един шанс имах, защото аз бях тогава секретар на секция композитори из кооператорски съюз на кинодейците. В това време имаше заседание Народното събрание и Тодор Димов, който беше председател на Народното събрание. Той съдейства. Аз искам да направим вечер на есето. А аз съм един от секретарите. Подписвам аз, пускаме афишите и отиваме в писателския съюз и на кинодейците обявяваме вечер на есето в Сатиричния театър, заангажирам салона и то в понеделник, когато не работят. "Георге, ето разрешението, бягай в писателския съюз и от там да получиш разрешение." Отива, Джагаров беше тогава там. Носи есетата Георги да му ги покаже. "Ах, аз не съм ревизия, моля ти се." И той подписва. Така че програмата излезе ама афиша беше написан вече. Първо се бях обърнал към артиста Кондов. Кондов каза: "Слушай, моята актьорска интуиция показва, взимай Арабов. Аз когато съм сам на сцената губя, а Арабов пробива. Аз ако усетя, че не ме слушат на последния ред ще загубя самочувствието. Арабов има един пробивен глас". Спряхме се на Арабов. Арабов го направи много хубаво, а пък аз го направих за друго. Георги написа едно есе за моя филм, аз имам един авторски филм. Сценарий, режисура и музика, който взема наградата в Триест.

В: Как се казва?

Д: "Пътят на Плеадите." Те са на 29 градуса в Телеца - най-далечните съзвездия и Георги написа едно есе. Аз който ми е направил нещо не мога да не му благодаря и на тази вечер на есето той чете накрая това есе. И както завършва есето от горе прожекцията спуска на екрана златната завеса, тя се разтваря и минава филма. И така завършва. Беше много хубаво. "Каква беше тая публика, муха да бръмне, салона пълен", се чуди Арабов. И много хубава вечер беше, не можа да се повтори, защото те са го обвинили после, че си бил направил клуб в центъра на София, но нали мина, те ме знаят мене какъв съм.

В: Мина и замина.

Д: Мина и замина, да. Та аз ти казвам за Георги, той има един Юпитер именно в 9-и дом, малко е традиционалист. И тук се допълвахме ние. Аз мога да кажа, че имах едно неудобство, че Георги имаше по-спонтанни, по-хубаво чувство към мене отколкото аз към него. Туй ми създаваше известно неудобство и аз гледах винаги каквото мога да направя за него, да го направя, защото аз ги усещах тия неща. После Георги е една поетична натура. Георги знае да обича, знае да цени, носи една хубава култура, имаше нещо. И беше много слаб, беше до някъде, защото в неговите среди в писателския съюз, тук-таме се разбираше с някои. В тия години тогава бяха едни направления, които взима нашата култура, за която сега си плащаме данъците. Има една свещена интимност в ученика, която не може да се споделя с когото и да е. Мога да ти кажа, че най-същественото е, когато ти говорих одеве, че развитието на ученика не може да се наблюдава отвънка. В една наука може. Усвоил това, усвоил онова, но в Школата, истинските постижения, за това тая свещена интимност не може да я споделиш с всякого. После не е редно, като че ли не може да го каже някой от нас.

В: Сега в миналото Катя Грива е била игуменка, й казал Учителят.

Д: Да, била е игуменка.

В: Учителят й казал така.

Д: Да. Тя имаше една хубава глава, но пръстите й бяха малко къси. Учителят бе казал за нея: "Ако бяха с два милиметра по-дълги." Защото виж какво, главата може да ражда, а ръката е която съгражда, която реализира и природата когато е изработила главата, тъй като интелигентността се вижда в главата, след това се спира на ръката. Георги Томалевски има едно есе за ръката. Ръката на един пианист и ръката на един месар са две различни неща, много хубаво есе има. Така че ако пръстите й бяха по-дълги с два милиметра само, щеше да реализира себе си, макар тя да нямаше тая амбиция. Тя не искаше да прави занаят от пеенето си, разбираш ли? И чувстваше, че щеше да постигне нещо за сметка на нещо друго, което е по-съществено. Това Катя много хубаво го осъзнаваше. Макар че й струва много, тя социално не беше добре. Но това пък от което тя получи беше другото. Щото не може, да ти кажа правото, без концентрация максимална, да направиш някакво развитие в духовния свят. Или ако си някакъв творец, да кажем един художник, един писател, един композитор, нали, без максимална концентрация не може. А пък пеенето, артиста, то е изява навън, нали повече, може би не е така, но Катя пожертвува едното заради другото. Него е пожертвала. Тя не съжаляваше. Обичаше музиката, обичаше да пее и плюс това тя много се радваше, че може да пее песните на Учителя.

В: Разказвали са ми, че нейното изпълнение било едно от най-добрите.

Д: Да. Много добро.

В: Жалко, че не записахме нищо и не остана време.

Д: Тя имаше един такъв особен матов тембър и много хубава дикция имаше тя. Тя имаше, в пеенето си имаше разказът. Много певци нямат дикция и чувстваш, че говорят, но те тук-таме изгубват от текста, а това е един важен компонент. Щото този компонент текста е накарал композитора да напише музиката.

Тя имаше една много хубава дикция. Самата й постановка беше такава и затова въздействието е много силно, защото друго е да чуеш мелодията, а пък да потъва някъде в нея текста, друго е когато чуе. И целият израз, който имаше нали на лицето си идваше от текста. А пък текста на Учителювите песни всякой един знаеш носи една съдържателност, която завладява, нали?

В: Да. Смееше се от сърце, така ли?

Д: Да, хубаво се смееше, заразително се смееше. Тя чувстваше Катя имаше хубавия израз на това, което се нарича радостта. Тя умееше да се радва, макар че преживя много страдания, тя умееше и да страда обаче. Макар че Учителят каза нещо когато стана въпрос един път на майка ми. А майка ми имаше тука една хубава линия, тука отгоре короната на главата.

В: Това е рождената ви майка.

Д: Да. И Учителят каза за нея, че може да бъде мъченица. А Катя попита: "Ами аз?" "Ти, каза, ще окрякаш ортаклъка. Ще окрякаш орталъка." Защото майка ми, аз не мога да си представя, че може да изпадне в паника. Много силен човек беше тя. Много хубави качества. Ние, децата й, нямахме нейните качества. Аз имам качествата на баща ми. Тая неговата дисциплина. Той беше роден за учен. Например, той знаеше "Илиадата" наизуст.

В: "Илиадата" на гръцки?

Д: На гръцки, на гръцки. Защото той е завършил класическа гимназия и когато вече беше болен накрая, тъй като рецитира "Илиада"-та и тоя стих: "Всяко нещо има край, идва и моя край". И ние се спогледаме със сестра ми и разбираме, че той си отива. На разсъмване си замина. Но си замина с този израз на "Илиада"-та.

В: Сега, другата ви сестра Стефанка, така по коса прилича на вас.

Д: На мен.

В: А Катя прилича, по майчина линия ли върви?

Д: Не мога да ти кажа.

В: Вие вървите по бащина линия. Така ли?

Д: Учителят само ни каза, че ние двамата с Катя идваме от различни родове.

В: Кой казва? Учителят?

Д: От различни родове идваме.- Мога да ти кажа едно нещо още. Както съм се разбирал с Катя по проблемите на Учителя и по Изгрева, с никого не съм се разбирал така добре. Ние бяхме винаги в едно единомислие, в едно общо усещане за нещата. Щото Учителят някога разбутваше нещата. Нямаше затишие. Най-после създаваха едни конфликти на Изгрева. Но не беше така спокойно всичко. И аз се чудя как тъй разбутваше някой път нещата. Винаги се поставяха разни становища, но винаги сме били с нея на едно мнение. Много хубаво. Най-голямата ми връзка с мен беше в проблеми въобще в Школата. Но Школата много ни свързва.

В: Една опитност от Рила, от 7-те езера, било между 4-тото и 5-тото езеро на Рила и Катя Грива седи на някаква скала и плаче, а Учителят е спрял срещу нея и запял "Да имаш вяра". Знаеш ли тоя случай?

Д: Не, не го знам.

В: Вероятно са ми го разказали други. И след това Катя запява. Тогава се е дала една от песните "Да имаш вяра". Значи това не го знаеш ти?

Д: Не, не го знам. За ученика много нещо е дадено, защото виж какво, в Школата имаше неща абсурдни някой път и въобще в пътя на човека. И ако нямаш вяра, загубен си. Както и днес е така. Днеска защо компетентния човек е на преден план, защото компетентния човек ще може, като види нещо, което съвременно като го гледаш да е абсурдно, но той знае накъде отиват нещата. Не съм го казал аз. Да.

В: Това не си го казал. На кои места е била учителка Катя?

Д: Започна от Трън, всъщност.

В: От Трън?

Д: Аз помня, че когато замина за Трън получих една телеграма: "Духова музика, пристигай веднага". Понеже в гимназията има духова музика, която трябва да я води. Аз съм свирил духова музика и съм завършил в академията всички специалности и отидох. И написах там как да се справя, поне за три марша как да ги научат, нали като написах точно пръстите на всякой тон, който трябва да се вземе и действително тя се справи. От Трън започна, то е, помня, че живееше в една къща където самата гора влиза в двора. Че хубав въздух, хубаво нещо имаше в този Трън, след това мисля отиде в Харманли и в Ловеч.

В: Аз съм записал тук, тя не е искала да работи, Учителят не е говорил с нея шест месеца докато я накара да отиде да работи.

Д: Не, това нещо не го знам.

В: И накрая разбра, тя отиде да работи и след това имаше пенсия до края на живота си. Това са ми го разказвали други.

Д: Да, добре. Да, разбира се, тя не искаше да се откъсне от Школата. Аз тука като изтърва това Божественото, то човешкото ли да търся.

В: Само в Трън ли е имала духова музика. Тук аз съм го записал и се е справила добре с духовите оркестри. В няколко града е имала духови оркестри, но Митко й е написал маршовете. Това й било много трудно. Става въпрос за теб, да. Какъв сопран беше тя?

Д: Спинтов.

В: Какво значи? Пеела в "Аида".

Д: "Аида", да.

В: Имаше метален глас, това ми го е казвала Мария Славова.

Д: Може. Затуй искам да я видя тая снимка, дано да я имаш.

В: Като млада аз съм я виждал на някои снимки, тя е много изящно облечена, модерна.

Д: Виж какво сега, човек трябва да знае, според обстановката например, Учителят беше винаги спретнато облечен. Държеше се на това нещо, нали така. Защото някой път има една поза на духовните хора да ходят небрежно така. Това небрежие има нещо, което не е редно. Може би обвинение в поза.

В:Да, аз съм я виждал в тези снимки, тя е много елегантно облечена.

Д: Разбира се.

В: Но после са ми казвали, когато влезна в Братството, тя отиде в другата крайност.

Д: Е, може да се приеме така.

В: Неглиже се обличаше.

Д: Виж какво, тя имаше един самостоятелен характер. Тя не се влияеше от общественото мнение. Най-хубавото й качество според мене е, че тя не се влияеше.

В: Тя контактуваше много, но единствено беше близка с Паша, с духовна близост.

Д: Да, и Паша, и Елена, Боян Боев. На общественото мнение Учителят много не държеше. В Питагоровата школа нали знаеш как са ги поставяли, за да се освободят от това нещо. Гледай сега, има две обществени мнения. Едното е онова, което има една култура, едно изискване, което респектира хората на изкуството, защото има изискване, нали? Даже там има един творчески снобизъм. Другото мнение, обществено мнение как да ти го формулирам, онова, което с еднаква сила гледа да те отклони, както гибелните последици на порока, така и опасните рискове на добродетелта. И ги тика така по средата към нищо. Такъв човек като има контакт с такова обществено мнение, той действително вече робува на нещо. Катя не робуваше на това. Катя можеше да се изправи срещу цяло едно обществено мнение когато е уверена в каузата си, което много ми харесваше в нея това. Обаче ходела нехайно облечена.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...