Jump to content

28. ПРОПОВЕДНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ


Recommended Posts

28. ПРОПОВЕДНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ

Вергилий Кръстев: Как се развиха събитията след това? След заминаването на Учителя? Как се избра Братския съвет?

Димитър Кръстев: Вижте какво, първо направихме един съвет, който беше тъй наречен просветен, да се занимава със Словото. Действително в онова време, една от машините, печатарските, беше пренесена на Изгрева и ние имаме печатарски работници - Влад Пашов, Кирчо-лъвчето, които продължаваха да си издават беседите. Тогава България беше още брашнен чувал и хартия можеше да се намери и всичко. И това беше докато в Комитета по култура се водеше от Димо Казасов. Но тука искам да спомена един факт, който трябва да се знае. В 1945 г. първото Народно събрание след 9.IХ.1944 г. за депутат в нашия квартал трябваше да изберем Людмил Стоянов.

В: Това е писателя?

Д: Писателя да, поет. Това беше символист, много интересен човек беше той. И той каза: "Аз за пръв път ще се занимавам с политика. Никога не съм предполагал, че ще ме изберат за депутат. Мръсна работа, вместо да се занимавам с литература". И тогава се събраха нашите хора и кварталците и им представих писателя. Той каза едно кратко слово, беше един хубав човек като юпитерианец и след това взеха го и го заведоха при Боян Боев. Там са имали един разговор. Боян Боев му подарил някаква книжка от Учителя и това става 1945 г. Когато пада Димо Казасов, в културата влезе Вълко Червенков, шеф на Комитета по печата, първата му заповед беше да се презаверят всички разрешителни за печат. Нашите хора изтръпнаха. Знаеха, че Вълко Червенков няма да го презавери и докато се чудим ние какво да правим, Людмил дойде на Изгрева. "Дайте ми вашето писмо. Това Учение е полезно за българския народ." И отиде и го презавери.

В: При Вълко Червенков?

Д: Да.

В: И Вълко Червенков дава разрешението за печат.

Д: И това продължи докато 1947 г. започнаха събитията, дойдоха процесите. Нали дойде Трайчо Костовия процес и от тогава разбира се, след това дойдоха и другите събития през 1957 г., когато въпреки, че според Държавния вестник Словото на Учителя не е инкриминирано, дойдоха с камиони, опразниха целия Изгрев и складовете и на хората къщите и иззеха Словото.

В: Как се осъществи и се избра Братския съвет, в който влизаше и Антов и другите? Кой го предложи и го избра?

Д: Аз доколкото се отнася до Братския съвет не знам, защото аз участвах в Просветния съвет. Но знам само, че когато бил посочен Пеню Ганев, той се отказал и казал по-добре да бъде Антов.

В: Пеню Ганев е бил предложен?

Д: Предложен и той отстъпва своето място на Антов, от което дойдоха големите неприятности в Братството. Той беше един човек с малко култура и смяташе по онова време да играе някаква роля, която не беше положителна разбира се, но това е друг въпрос, по който аз с тези въпроси не се занимавах и по право що се отнася до Братския съвет не бях вътре в нещата.

В: А вашите отношения с Антов, имахте някаква случка?

Д: Ами от този случай, че аз бях посочен от Учителя, така нашите другари имаха един хъс към мене и Антов след като облече тежкия болярски кожух, тръгна към мене.

В: Овчи кожух.

Д: Разбира се и се разпищолил и каза, че щял да ме изселва и т.н.

В: Защо искаше да те изселва, защото си бил посочен от Учителя ли?

Д: Не за това, това е поводът, защото не съм с тях, странях от тях, аз не им вярвам на комунистите. Чисто интуитивно, вътрешно аз не им вярвам, защото според мене едни хора, които не разчитат на добродетелите, но на антидобродетелите и започваха с насилието, с лъжата и измамата ми се струва. Не мога да имам един контакт с тях и най-малко да не реагирам, но да имам едно неверие. Това си е мое право. Нали така. Изглежда, че и нататък отиват събитията, което доказва, че така е. Иначе те щяха да изградят една модерна социалистическа държава, социална държава, което не можаха да го направят нито у нас, нито в другите страни.

В: Да, днес е 12.I.1990 г. е правен тоя запис.

Д: Така.

В: Така и какво става с Антов?

Д: И заплашва, на мен не лично и хората от квартала, които ме обичат и уважават ме предупредиха. Тогава отивам аз в къщата на Антов то пък го нямаше у дома. "Като се върне Антов, моля да дойде при мене." И Антов идва към 9 часа вечерта и като влезе в стаята ми и заключих стаята и вземах ключа. Казвам: "Виж какво, Антов, да се разберем, аз не съм така тилов задкулисен герой, аз искам да те предупредя, всички заплахи, всичко това, което говориш срещу мене, хората, които ме уважават ми го казват. Не си дошъл тука да те моля, но да те предупредя, че и в мене така доброто и новото е ашладисано върху див дрян. Внимавай, от сега нататък всяко нещо лошо, което ми се случи, ще смятам, че е дошло от тебе и ще го върна на тебе, да го знаеш. Сега вече можеш да си отиваш." Антов: "Ама чакай бе, ще се разберем", омекна веднага. От там нататък той тръгна да ме пази, защото да не би ако ми се случи нещо него да набедя. Но както да кажа, нямаше в тях идейност. Да вземеш да защитаваш едно духовно учение с принципите на материализма и комунизма, това са абсурдни неща по начало и затуй нашите хора се така дистанцираха. От друга страна Школата навлезе в една нова фаза. В края на краищата като се свърши едно действие пада завесата и има нов декор, този на комунизма. Сега, което го нямаше отвънка да се продължи отвътре. Всякой, който разбираше, знаеше, че Учителят не беше дошъл на земята да прави салони. Ако беше така, Той щеше да вдигне салон като Ватикана, с мрамори, с гранити и т.н. Направи салон, който да се амортизира след няколко години от само себе си. Това беше голямо изпитание за нашите хора, този преход в онова време такова, противоположно на нашите идеи, но трябваше да си издържим изпита. Защото мога да кажа обаче Учителят остави на всяко едно място посеяни семена, които някак си ще възрастат. От друга страна Той каза, това, че ний не можем да кажем, че сме ученици на Учителя. Това съм съвсем наясно. Ние бяхме едни работници в Школата, това ни е Той казал, че след хиляда години Учението ще го приложим. И Той не каза да го проповядваме, а каза да го прилагаме. От друга страна човек е така построен, че ако с усилията на един живот той може да реализира Учението да кажем на един учен да кажем да усвои целият Бетовен или Гьоте, или Тойлстой, но да приложиш една такава идея, каквато е например християнството, е невъзможно. Те не можаха да го приложат християните, не можаха. От друга страна що се отнася до учениците, аз давам пример от Евангелието, че в последната вечер в Гетсиманската градина, бяха доста жалки хората около Христос. Единият го предаде за 30 сребърника, като смяташе да прибере сребърниците, а Христос няма да позволи да бъде разпънат. Един Петър, който си извади ножа и отряза ухото на един от войниците, въпреки че беше предупреден, че за една нощ се отказа при пъти от Христос. А в края на краищата всички тези светии ги създаде църквата след векове, щото бяха необходими не на Христовото Учение, а на църквата. От туй съм малко антиклерикален по отношение на това, както и ние сега ако някой се сочи за ученик, значи той не разбира още нещата. Ний сме вземали само една посока, ний сме посели едни семена, но самият Той ще ни чака хиляда години, каза ни дава срок, за да го приложим. Щото Учението на Учителя, ние можем сега да живеем в тази фаза, Учителят каза така, Учителят казва така, но ние чакаме онази фаза, в която ще кажем: От Учителя приложих това, приложих един кое си. От този момент нататък ние можем да кажем, че сме в преддверието на това да бъдем ученици. Иначе досега ние сме свидетели на едно голямо явление, което историята един ден ще каже, ще разбере, може би ще дойде една генерация друга. Той самия каза, че ще дойдат по-подготвени хора от нас, които ще свършат работа. Това е най-оптимистичното, както и още едно нещо Учителят е казал на Буча Бехар, което най-много ме радва мене, това е: "Взети са всички мерки да се запази чистотата на Учението". Това е най-хубавата мисъл, най-радостната мисъл, която чух аз в онези години след заминаването на Учителя. Да. Също тъй е било, историята го знае и Учителят го казва, че всички школи са развалени от учениците. Ако са били сигурни ученици, както го виждаме не е лесна работа, това е един дълъг път, но сумата инкарнации от прераждания трябва да мине човек в една посока, за да може да изгради нещо в себе си. Аз помня, когато Учителят ме викаше да поправям рояла долу с един ключ, аз тогава бях млад и нищо не разбирах. Той, като Го видиш, че слизаше по стълбите с ключа, аз изтръпвах. А Той стоеше до мене и аз оправях един роял, който беше №128 виенска фирма, който колкото и да го оправя след десет дена той пак се разстройваше, но Той стоеше до мене и казваше така: "Сега светлината блъска, блъска в съзнанието да всади нови центрове, за да разберете новото". Всъщност тя е дълга еволюция. Трябва да има едни нови центрове, ново сетиво, за да разберем едно Божествено учение. И досега, ние с тия петте сетива ние можем да кажем, че имаме любовта и възторгът към Учителя. Но да кажем, че сме Го разбрали, това е още съвсем рано.

В: На този етап ние не сме готови да възприемем Учителя.

Д: Не, не сме готови.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...