Jump to content

52. НОВО СЕТИВО НА ЧОВЕКА И УД НА УЧЕНИКА


Recommended Posts

52. НОВО СЕТИВО НА ЧОВЕКА И УД НА УЧЕНИКА

Димитър Грива: Душата на човека какво е? Какво е Божественото? Трябва да имаме едно ново сетиво, да разберем какво е ученик и какво е човека даже. Затуй Учителят държи за пробуденото съзнание. Додето човека не получи шесто чувство ние ще си гадаем още нещата. И това става разбира се с една светлина от Божественото учение, както и Христовото учение именно създава условие за създаване на такива центрове в съзнанието на човека. Човек като мисли за Божествения свят се свързва с него полека-лека. Това е пътят. Затуй Христос казва: "Аз съм пътят", нещо подобно е с Учителя. "Хиляда години ще ви чакам да приложите Учението", каза Той. Така, че ако направим това нещо един ден, да можем да върнем Словото, конфискувано от комунистите, можем да намерим средства, имаме и хора и ако Той е казал, че ще дойде време за работа, да имаме сили да отпечатим, би бил доволен. Да можем да направим това нещо. Съвременната техника да се занимава с тия грамадни знания.

Вергилий Кръстев: Да. Най-важния проблем е съхранение на Словото и прехвърлянето му на едно друго следващо поколение.

Д: Ами разбира се, точно така.

В: А сега тези опити за връщане на традиции, за организация.

Д: Това са, как да ти кажа, това са приумици.

В: Това са много опасни неща.

Д: Опасни неща са разбира се, ние не знаем накъде водят, кой ще влезе вътре. Аз като гледам там има нови хора, после не го познавам този човек. Като гледам как говорят, той говори така както си е свикнал. Не може по начин да се говори както онези, създали едно социално учение или едно религиозно учение. А за една Школа както пише горе емблемата "Глава на твоето Слово е Истината". Затова трябва да го знаем. И затуй именно казва Учителят, че не може да има никакъв прогрес ако няма смирение. А когато човек се изправи пред Божественото, пред Великото, тогава може да разбере, да разбере какво значи смирение, а човешката душа, тя винаги си има стремеж към Божественото. Трябва да я освободим обаче от оковите.

В: Божественото не може да се вкара в салон!

Д: Точно така.

В: Нито в организация.

Д: Точно така. Това е личен въпрос за всяка една душа, тя си има свой път. И всеки човек си има своя ръководител. Затова и от друга страна даже и проблемите са ясни. Сега тук проблемите са исторически, всякой един исторически проблем си има свой исторически миг на разрешаването си. А не на сила. Ние не можем, а сега туй, което се прави днеска със социалистическите страни след 1990 г. ако бе тръгнало по пътя на насилието, така кръв щеше да се пролива, такова нещо щеше да бъде и нямаше да се случи така, че да докараш днеска един комунистически министър-председател да отиде в храма "Александър Невски" да се моли със свещ в ръката със софиянците, с богомолците. Ха, това беше немислимо преди няколко месеца да го помислиш само.

В: Затова вчера на 19 февруари...

Д: На 19 февруари.

В: Денят на Левски.

Д: Денят на Левски, един от най-чистите български духове ги събра там. Това е нашия светия. И въпреки това браво на българите. Не го канонизираха. Има сега повик в нашето православие да го канонизира. Няма що, той си е бил, бил си е, бил си е той дякон. И си е излязъл оттам, за да стане истински Святи дякон. Това е, нали?

В: Аз бях срещнал на едно място, че Учителят е казал, че Левски е бил от малцината, който си е свършил работата.

Д: Точно така. Това е казано в наряда, в мислите за всеки ден преди две години, който си е свършил работата. Виж какво сега, има един разказ, той не е разказ, то е преживяване от Николай Райнов. Не знам дали съм ти го казвал. Той като пътувал с експреса от София за Пловдив и в първа класа срещу него стои един така източен човек, с брада така. И влиза в разговор с него, онзи му казал, че бил историк и пътува от Хага за Ориента. "Аз, казва, познавам историята на всички народи." Нашият учен Николай Райнов си казал на ум, хайде де. И започва да го разпитва и действително онзи му говори много неща из нашата история, което показва, че я познава. Но важното, което му казва. Когато един народ има да преживее нещо велико, в него се раждат велики духове, за да го реализират. И сега се питам аз, сега си обясняваме възраждането. Когато вече Учителят се е родил и трябва да направи школа в България, тука се изсипаха какви светли духове. Възраждането например западната наука го нарича чудото на Европа, 19-тото столетие. Не е чудо. Чудо е, защото те са свързани по хронологически ред да се развият нещата. Нямало култура, няма 500 години из един път лумна

едно възраждане с едни души, те сигурно тези души още когато е тръгнал Учителят от Невидимия свят, с Него още са дали обещанието, че ще дойдат в България да работят. Щото не може, тоя народ, който е неук, из един път да възрасте. И да ти кажа ли едно нещо от биографията на Учителя, което не ми е ясно, защото Учителят като се връща от Америка десет години обикаля България. По онова време, при тая беднотия, при тоя въшлясал и беден народ, при тоя неук народ, обикаля десет години. Е, той оставил някаква следа, да им изучавал черепите. Той черепите можеше да ги изучи за една година. Какво е правил и защо, ние още не знаем. И въобще най-големите тънкости така около биографията на Учителя ние не ги знаем, защото по този обективен път ние не можем да я разкрием. Един ден може учените да я разкрият по друг път. Трябва да имаме шесто чувство, тогава ще разберем първо какво е Учител, какво е ученик, какво е било Школа и каква е ролята на Учителя тука. И защо е тръгнал и какво е вършил? От наше човешко гледище можем да си ги обясняваме някак си. Разграничаването на човешкия свят от Божествения свят, това е една така важна тема.

В: Той е обикалял и е показвал ония души, кой къде да се прероди.

Д: Кой знае, може.

В: Защото аз си спомням, например Галилей Величков ми разправяше, че Учителят е посещавал неговия дядо и там е отсядал. А дядо му, баща му нямат нищо общо с Школата на Учителя, обаче ето на Галилей идва, идва и сестра му.

В: Той посочва тия души къде трябва да се родят. Може да е едно предположение.

Д: Може. Не е било за нищо. Имай предвид, че една дума на Учителя, която е казал, не е казал така без нищо или една Негова постъпка. Всяко нещо си имаше причина. Сигурно, но не можем нали ти казвам, нас ни е тясно вече с този сетивен опит при тия пет сетива и чувства. Затова гледам, че много ясновидци се явяват, много екстрасенси и т.н. събуждат се едни други сили. Създават се едни нови центрове следователно. Това е едно поколение предшества шеста раса, шестата раса ще има шесто чувство. Това значи коренна промяна на човечеството и на социалния живот даже. И въобще, действително човечеството го очаква едно голямо бъдеще, но ние ще минем големи изпитания, ще се преживее трагедията. Защото едно време защо фарисеите и книжниците не разбраха Христос. Защото те искаха точно да бъде така в обективния свят, както в техните книги. Той им наруши някои закони.

В: Той ги обърка, направо ги обърка. Вместо да се роди еди къде си в Юдея, Той се ражда в Назарет, в Галилея.

Д: Тъй е тяхната представа за Цар в човешкия свят.

В: От Галилея има ли пророк, няма, а Той фактически е от Юдея. А Невидимия свят прави точно тази завеса нали. От Галилея има ли пророк, изследвай и виж, че няма.

Д: Тя стана дето казал Наполеон когато бил на заточение: "Ние пълководци с армии искахме да завладеем света, не можахме, а Той с Неговата кротост владее сега целия свят". Наполеон говори за Христос. "С нашите армии не можахме да завладеем света, но Той с Неговата кротост превзе целия свят, владее целия свят." Да, но трябва да го турнат на св. Елена та да му дойде акъла и на него. Защото той е изпратен с друга задача, да обедини Европа. И той имал едно очарование, защото един Бетховен да запише третата симфония на Наполеон и като вижда накъде тръгва скъсал първия лист и написал: Не е тоя. Той можеше да обедини една Европа, да, към това, което сега се стремят. Сега западния свят иска да направят една обща Европа. Това ще бъде една хубава идея. Това е Божествена идея, това е Божествен подтик.

В: Когато един ученик не може да реализира една идея, идва осмия, деветия, десетия, трябва да я реализира.

Д: Трябва да я реализира.

В: Кой ще бъде десетия, не се знае.

Д: И аз не съм учил във Франция, защото във Франция са най-добри. А добротата е едно Божествено качество. Французите са много добри. И моя опит с тях е много така очевиден.

В: През времето на Учителя кои бяха най-добрите вокални изпълнители на песните на Учителя?

Д: Певци имахме, но най-хубаво беше когато запеем всички заедно. Най-сериозно. Сестра ми Катя Грива ги пееше много хубаво. Сестра ми въобще изцяло посвети цялата си подготовка, музикална и т.н. посвети на делото на Учителя и на музиката на Учителя. Тя е присъствала на раждането на песни, Той й е показал даже как да пее с движение "Запали се огъня" и т.н.

В: Не се ли намери някой, който да й запише гласа?

Д: Нямаше тогава! Нямаше, пък и ние не мислехме. Виж какво, ние като бяхме около Учителя смятахме, че така ще живеем векове наред, разбираш ли? Че никога Той няма да ни остави сами, всякога ще бъде с нас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...