19) Да съградим мост на Любовта

[Стефан Кирлашев]

ДА СЪГРАДИМ МОСТ НА ЛЮБОВТА

 

Учителя бе поканен на чай от стенографките. Тогава една от тях прочете списъка на беседите и лекциите, които Учителя бе говорил от 1900 г. насам, и изчисли, че са 7 000 на брой. След това се отвори общ разговор, в който Учителя каза следното:

 

На Земята половината са доволни и половината не са доволни.

 

Когато един човек на сцената стане цар, цар ли е? И когато двама души се карат на сцената, карат ли се? Това, което става сега в света, е на сцената и не е сериозна работа. Хората, които са дошли на Земята, не разбират какво хубаво училище е тя. Те търсят онзи свят, обаче той е тук и като се отворят очите им, ще го видят.

 

Да мислиш, че този или онзи те е обрал, това са все заблуждения. Образувал си едно понятие за света, което не е вярно. Оставил си реалните неща в света и се занимаваш със сенките, от онзи свят нищо не виждаш. Знаете ли колко е мъчно човек да се освободи от своите заблуждения? Като не знаеш как, други ще те освобождават, но щом знаеш, сам можеш да се освободиш. Човек става такъв, в каквото вярва: понеже си повярвал, че си стар, ставаш стар, а като повярваш, че си млад, ще се подмладиш. Остарееш ли, животът за теб става едно ограничение и го загърбваш като една забава, понеже вече не те интересува. Тогава ще влезеш в друг свят, по-реален. Почнеш ли да умираш, ще дойдат да те посрещнат роднини, приятели, които те обичат. Когато някой изгуби съзнание при умиране, то е за да не се мъчи. Между този и онзи свят трябва да съградим моста на Любовта, по който ще минаваме. А като липсва този любовен мост, трябва да дойде някой ангел, за да те преведе.

 

Някои искат да завладеят Земята и правят войни. Но кой ли може да я завладее? И хората никой не може да завладее, понеже са души, излезли от Бога.Човешките същества страдат и като се обикнат. Отначало силно се обичат, а после изменят на този закон – гледат да се завладеят. Ала завладеем ли един човек, Бог е вътре в него и Той расте там: и като се разгори този огън в него, ще го пуснеш и ще бягаш. После ни е страх, че могат да ни завладеят. Всички вие страдате от две неща: страхувате се да не ви завладеят и искате да завладеете. С тези две идеи – че могат да ни завладеят и че можем да завладеем – ние се самоунищожаваме както точилото и ножа.Трябва да се освободим от такива заблуждения. Сърцата на всички хора са в Божиите ръце и впоследствие всеки ще извърши Божията воля.

 

Бог обича света и светът ще ни обича, защото ние обичаме Бога, а който обича Бога, другите го обичат. Щом обичаш Цялото – Бога, ти можеш да обичаш и частите. Ето една аналогия: нали когато обичаш един човек, ти ще бъдеш внимателен и към пръстите, и към очите, и към лицето му. Всички народи си имат особена мисия и един ден техните придобивки ще бъдат общо достояние на човечеството. Човек трябва да повярва в онзи план, който съществува – той е един обширен план. Ние се отдалечаваме от известни слънчеви системи и се приближаваме към други. По време на ледената епоха цялата Слънчева система е минала през едно черно слънце, което е погълнало много енергии от нея.

 

Хората се заблуждават, като мислят, че ще бъдат щастливи в злото. Вечното благо, което хората търсят, е извън доброто и злото. Що е вечно благо? Да се научиш да обичаш хората, без да им заявяваш това. Вечното благо е в Любовта! Как ще познаете дали някой човек ви обича, или не? Все едно да не можете да познаете дали една печка гори, или не. Слънцето има милиони отражения, то се отразява в хиляди и хиляди извори, но това не са различни слънчица, а едно и също слънце. Когато забележиш, че някой те обича по-малко, ти се радвай, защото той обича някой друг. После ще те обича, но много повече. В Любовта човек се подмладява. Тя дава подтик и трябва да се влезе в Школата на Любовта. Любовта, Мъдростта и Истината не допущат противоречия, един ангел не знае какво нещо е страдание.

 

Някои питат какъв е езикът на Небето. Щом ми се налага да тръгна нанякъде и искам да знам дали имам отворен път, гледам към небето и виждам, че през него минават две светли, хубави линии. Това показва, че няма препятствия и пътят ми е отворен. Но ако между тези успоредни линии има една черна точка, то ще има препятствия. Природата има свой език. Всякога човек е предупреден за онова, което ще стане, и после си дава сметка: „Мен ми шепнеше нещо, ама аз...“ Има и тъмни духове, които турят препятствия, разколебават те и ти казват, че това или онова не е за теб; но не се връщай назад, трябва да преодолееш тези препятствия.

 

Една сестра попита: Какво печелят те от това?

 

Спрат ли те, тогава те ще използват благата.

 

Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза:

 

Някой път вземам четири октави, а някой път не мога да взема повече от една октава. Когато човек слезе в гъстата материя, не може да взема много високи тонове. А когато е в по-рядка материя, може да взема повече октави.