9. ЖЪЛТИТЕ СЛИВИ

[valiamaria]

9. ЖЪЛТИТЕ СЛИВИ

Летен ден на Изгрева. Жълтите сливи са вече узрели и сестрите ги берат и ги цепят на две, за да ги сушат. Пред трапезарията на столове са наслагани дъски, на които сестри нареждат разцепените за сушене сливи. Учителят е там и наблюдава работата на сестрите. Аз съм до Него и Той поглежда ръката ми и вижда пъпките, които са излезнали върху ръката ми. Запитва ме: "Това от комари ли е?" "Не, Учителю, така излезнаха от само себе си." "Не, тези пъпки са от притеснение." И Учителят посяга с ръка и взема една слива от джобчето на коприненото ми жакетче. Там бях сложила няколко сливи, които ги бях набрала в градината от земята. Учителят изяжда сливата и поставя костилката настрана. Но защо аз не взех костилката и да я запазя, а после и да я посея? Ето една груба грешка.

А когато бяхме в градината пред дървото, Учителят каза: "Да има сега едно дете, че да събере тия паднали сливи по земята!" Чух всичко, но нищо не направих. Защо не се наведох, че да ги събера тия сливи? Друга грешка. Когато по-късно разправях това нещо на брат Боян Боев, той ми поясни: "Учителят е искал да каже, че всички хора са деца в едно или друго отношение!" На следващия ден пъпките от ръката ми бяха изчезнали.