Jump to content

23. ДЕЦА НА ИЗГРЕВА


Recommended Posts

23. ДЕЦА НА ИЗГРЕВА

Петровден е. Денят на Учителя. Взимам със себе си моята племенничка Райка. "Хайде, Райке, да вземем бисквитки и да поднесем на Учителя!" Отиваме и купуваме пет бисквити. Излизаме навънка. А Райка ме пита: "Защо пет, лельо. Нека да са седем, дванайсет, ще си хапне човекът". Връщаме се в магазина и взимаме още. Отидохме на Изгрева, изкачваме дървената стълба, чукаме на вратата, Учителят отваря и Райка поднася бисквитите. Учителят ги поема с двете си ръце и я погалва по главата.

По време на бомбардировките, в една неделя отиваме при Учителя с другата ми племенничка Санка, която бе на пет години. Санка Му целува ръка и докато устницата е на ръката Му, то очите й са вдигнати нагоре към лицето Му. Бузичките й са пламнали от вълнение. След това тя веднага заговори: "Отрязаха ми косите леля Ганка и леля Здравка. Премахнаха ми плитките, една само остана, ето тук". И тя посочи, струва ми се, някъде към врата. А пък другата ми племенничка Санка изтича и каза: "Боли я ръката, боли я ръката". Тя дойде до мене и посочва на Учителя дясната ми ръка. Учителят ме поглежда. Усмихнат е. Даде на децата по една бонбона. А когато бяхме на последните стъпала, Санка запя песента "Изгрява слънцето". А когато Санка беше на около две години, бях я завела при Учителя и Той тогава каза: "Тя е на сърцето дете. Чиста храна".

Беше съборен ден през 1938 г. и бяха дошли и чужденци. С мене е и племенницата Райка. Играем гимнастика и след това Паневритмия. Райка за първи път влизаше в колелото на Паневритмията. По едно време гледам, че Учителят я наблюдава. "Райке, Учителят те гледа." И наистина, когато отидохме да Му целунем ръка, Той каза: "Рекох, детето много хубаво играе Паневритмия".

Все около същата възраст Той каза за нея веднъж на стълбите горе: "Тя да свири!" Друг път аз бях Му казала: "Учителю, ами тя много обича да рисува". А Той допълни: "Че тя може да стане художничка". Все нещо, като малки семенца бяха посадени в тях. Много приятели си водеха децата при Учителя. Минаха десетки години след това, те израснаха, станаха възрастни хора и понякога виждахме да пораства и да излиза на яве от тях в живота им някое хубаво цвете, което ухаеше на красота и живот. Тогава знаех, че е поникнало някое от семенцата, посети от Учителя в душите на онези деца, които приятелите водеха при Него.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...