Jump to content

44. ВЗАИМОПОМОЩА


Recommended Posts

44. ВЗАИМОПОМОЩТА

След гимнастическите упражнения, се бях спряла пред стълбите. Учителят изнесе чайничето и погледна. Аз изтичах, взех го и го напълних на чешмата. Като бях наново горе, Той отвори вратата, за да го вземе. От това, което го запитах и от това, което ми отговори разбрах, че не трябва да отсъствувам от беседа. Ученикът трябва да слуша, да поема Словото и после да го прилага.

8.Х. Днес получих от Учителя лекарство за кашлицата си. Паша му поиска и Той й дал и казал да го вземам на топчици, колкото царевичното зърно и да го смуча, а не да го гълтам. Много се зарадвах. Имам облекчение. И разправям на сестра Калудова: "Знаете ли? Аз имам радост. Имах кашлица... Не казах: имам, но имах. Сега я няма".

30.Х. Днес сутринта бях в ягодовата градина. Беше и Учителят. Исках да намеря момент, за да го запитам, как да се освободя от мисълта, която ме гнети. Той скубеше трева. И аз край Него. Но момента не ми се отдаде, защото Го повикаха. Осъзнах сама. Започнах са скубя и да плевя тревата от ягодите. Мисълта, която ме гнетеше изчезна. Някой я бе изскубал преди това от главата ми.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...