Jump to content

65. ПОЗДРАВ ЗА РОЖДЕННИЯТ БАЩА


Recommended Posts

65. ПОЗДРАВ ЗА РОЖДЕНИЯТ БАЩА

Влизам веднъж в стаята при Учителя. Той ми посочва стола и аз сядам. После Той отива при масата си и отключва чекмеджето си, изважда нещо и го турга в устата си. Виждам, че това е бонбон. В същия момент Той ме поглежда и много хубаво се усмихва. Аз също се усмихвам. Знам, че това бонбонче означава нещо, но още не мога да разбера какво точно. Той продължава да смуче бонбончето и след като си казахме няколко думи, Той ме отпрати да си вървя. След няколко дни ние сме в трапезарията на обед. Аз черпя за имения ден на баща си. След като се нахрани, Учителят взе също едно бонбонче от тези, които бяха поставени пред Него и ме погледна. Аз изтръпнах, защото познах погледа. Обръщам се към Паша, която седеше до мен и прошепнах: "Тати ме погледна!" Баща ми предния месец си беше заминал от този свят. Учителят с погледа си беше изпратил погледа на баща ми. Как ставаше това аз не знаех. Но знаех, че това беше поздрав от заминалият ми баща.

Ние сме в салона при пианото. Идва Асен Арнаудов, който помагаше на Учителя при записването на песните Му. Учителят го посреща с чудна усмивка и разположение. После се обръща към мене: "А вие как бихте писали за скръбта?" "Аз, Учителю, когато замина баща ми, бях потопена в скръб." "Че за какво ще скърбиш за баща си, когато той от тесния апартамент, в който е бил е влязъл да живее в апартамент широк, голям колкото Вселената." Аз оставам учудена по начина, по който Учителят ме освободи от скръбта и отвори очите ми за един нов свят.

Изкачвам се по стълбите водещи до стаята на Учителя. Той е на вратата. Но не гледа мене, а гледа някого зад мене усмихнат. И тогава аз разбрах, че Той посрещаше баща ми, който е бил зад гърба ми и е вървял подире ми. Той за мен беше невидим, но за Учителя беше видим и го посрещна с усмивка.

Друг път аз Го запитах: "Учителю, какво да отговоря на Райка, когато ме пита: "Къде отиде дядо?" Получих следния отговор: "Кажете й, рекох, че той е житно зърно посадено в земята. Затова го няма. Ще се чака докато порасте." Друг път бях Му показала една снимка, на която беше сестра ми Милка с децата Гошо, Санка и Райна. Той каза: "Тя, сестра ти върви по майчина линия. А вие по бащина линия." Наистина, баща ми беше висок, със сини очи. И аз често сравнявах моят портрет с неговия и можех да открия приликата, че наистина вървя по негова родова линия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...