Jump to content

74. МЯСТО ПО ДОСТОЙНСТВО


Recommended Posts

74. МЯСТО ПО ДОСТОЙНСТВО

На Рила сме. Вечер при запаленият огън. Приятелите се събират и започват песни. Обикновено се поставяше един стол, който бе за Учителя и понякога ние се стремяхме всеки от нас да се вреди до Него, за да бъдем близко до Учителя. Тази вечер Николина Балтова е седнала там, където е приготвен стол за Учителя. Учителят идва, но не сяда на приготвеното място, а на друго. Тя взима столчето си и отива пак до Него. Учителят става, Той е сериозен и идва до мене. Сяда точно отпред пред мен. Обръща се и ме поглежда. Не мога да проумея, аз ли съм достойна за тази привилегия? Добре ли съм? Аз не изпитвам радост както би трябвало. Разбирам, че този жест на Учителя означава друго. Това не е привилегия, а една бъдеща отговорност пред Учението и Школата на Учителя. Дано мога да си свърша работата. На следващата сутрин група ученици сме при "охлюва" на каменната спирала, която бе направена при второто езеро. Учителят се задава към нас, а ние Го посрещаме с песен "Добре дошъл, Учителю на Любовта". Когато песента завърши Учителят ни поглежда един по един. Той е тъжен и казва: "А сега изпейте песента със следните думи: "Добре дошли вий, ученици". Изпяхме я. Оглеждаме се и се питаме къде ли са учениците, за които изпяхме тази песен. Ние ли бяхме това или се пееше за онези, които от Невидимия свят бяха дошли при Учителя и които нашите очи не ги виждаха. Но усещахме тяхното присъствие, което създаваше необикновена обстановка. Душите ни се разширяваха и политаха нагоре към просторите.

Дойде време да се връщаме от Рила. Слезнахме долу при Вада до гората. Колите са дошли и Славчо Печеников разпределя хората кой къде да се качи. Всички вече са разпределени. Колите са пълни. Никой няма отвън. Само аз съм седнала на една тревичка и просто седя. Наблюдавам всичко и чакам да свърши натоварването, но никак не се тревожа, че няма за мене място. Изведнъж Славчо идва при мен и ми предава заръката на Учителя, че трябва да се настаня в колата при Учителя заедно с учителките. Аз ставам, носейки кошничката напълнена с кристали. Сестрите учителки ми се усмихват радостно, сетне ми протягат ръка и аз се качвам на тяхната кола. Заех мястото, което ми бе определено от Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...