Jump to content

76. НЕКАНЕНИЯТ ГОСТ


Recommended Posts

76. НЕКАНЕНИЯТ ГОСТ

Село Буковец. Високо в планината. Едно малко семейство вечеря в малката бедна стаица. Зад прозорците е вече тъмно. По едно време вратата се отваря тихо. Съвсем тихо влиза един беден старец, затваря врата, оставя си тояжката там до врата и, без дума да каже, се приближава до софричката. Притегля трикрако столче и сяда, все така без дума да каже. Всички го гледат. Баба Радка, домакинята, придвижва към него лъжица и парче хляб. Гостът започва да яде. Чак тогава дядо Стоичко запитва: "Е, сега кажи кой си и от къде си". Старецът започна да разказва... И защо да е важно, какво е казал гостът. За този край е много просто и естествено: замръкнал човекът в планината, вижда светнало прозорче и влиза. Може би и друг път е влизал тука? Не, за първи път той виждаше тези хора и те за първи път го виждаха. След това баба Радка му постила на земята, за да преспи човекът. На другата заран след закуската старецът с тояжката и торбичката си тръгва на път.

Буковец, съборен ден. Всяка къща е празник. Хората са наготвили най-различни яденета, направили са и баници. Чакат гости. Те ще дойдат и от София, и от съседните села и от самото село. Вратите на къщата са отворени, всеки може да влезе, където иска. Вътре е празнично наредено, домакините са пременени. "Хайде, тука да влезем!" "Заповядайте! Заповядайте! Гости от София. Гостите сядат, без да се познават. Сега се запознават. "Приятно ми е." После на хорото. А след хорото на друго място... Съборен ден. В честа на светеца, всички са щастливи и близки. Усмивки и усмивки. Балканът ги е прегърнал. Балканът ги посреща, балканът ги изпраща. На добър час! Догодина пак! Носете поздрави на града! Дано и в града влезе тори обичай!

Изгревът. Съборен ден. Масите са препълнени. Гости много от близо и от далеко. Чиниите преливат. Кой е по-щастлив? Дали този, който е седнал на масата, или този, който яденето поднася?

Сега да отидем на друго място. На улица "Оборище" 14. Добро утро! Къде ще се празнува 27.ХII. Всеки у дома си! Всеки у дома си няма да бъде то! Хайде да отидем... ще ти кажа къде, хайде! Ех, нищо, после разбрахме, че тук не е като на Изгрева! А довечера? - Ти нали имаш "Петимата братя"? - Да, но тя не е при мене. А после наряда? Аз искам да чуя наряда. Тази заран го пропуснахме. И останах, значи тука, където отпосле разбрах, че това не е Изгрев, не е Учителя. Но останах. След обед. - Ами да беше пила едно чайче... - Че защо да пия едно чайче, то значи да си отивам. Но аз не искам да си отивам, аз искам да остана за наряда! - Ами да беше отишла у... тя всички приема. Как ще отида там в това студено време, тъмно, хлъзгаво и после, нали чакам сестра ми: тя ще ме върне вкъщи... Нищо! Преглътна ли го? Преглътнах го! Довечера тук ще дойдат хора, за които тази тази къща е Изгрев. Ето ги и хората! Поканените. Какво ще ти е мъчно? Ти не си от поканените! Ето че те пристигат. Един от тях с блестящо бяла риза застанал прав сред стаята, край наредената маса, смее се нещо и ни в клин, ни в ръкав: "Широта бе, широта! Широта бе, широта!" "Пък какво ли означава това "широта". Много просто: Тези защо ли са тука? Ами те не са от поканените?" Ех, човече! Човече! Ами ти нямаш ли сърце, че да се трогнеш? Или не се ли сещаш, че тука не е твой дом, за да пъдиш хората? Ами как е писано: "Докато не станете като децата, няма да влезете в царството небесно". Като това момиченце, което дърпа една жена на улицата: "Лельо, лельо, ела у нас! Имаме хляб!" Ами да напомня ли примера за блудницата и светията? Живяла в Александрия една блудница, това било в ранната християнска епоха. Добре, но прочела тя евангелието, разкаяла се и поискала да се кръсти, но никой от служителите на коя да е църква не искал да я кръсти. Пъдели я. "Махни се, ти си блудница." И тя като плакала, плакала, явил й се Христос и й казал да отиде в пустинята, където се подвизавал един светия. Тя отива. Но той като я видял да се задава, изпаднал в ужас: "Господи, аз Ти се молих да ми пратиш една душа, но ти тази ли грешница намери да ми пратиш, загубен съм!" Но Господ отвътре му казал: "Кръсти я!" Той я кръщава, като си казва: "Ще я кръстя, че каквото ще да става!" И какво? Когато я погребвали той вижда, че от тялото на блудницата излиза един ангел. И когато той наскоро след това умира, погребали го в същия гроб. Така поискал той. Хората се чудели: "Как може един светия при една блудница!" Но после това място станало свято. Всичката околност се стичала там. Хората започнали да проучват учението на този светия.

Неканеният гост ще дойде пред вратата на вашето сърце и ще захлопа. Готови ли сте да ви бъде дългоочакван гост?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...