Jump to content

3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА


Recommended Posts

3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Аз завърших вече учебната година и той ми каза в началото на месец юли 1932 г. "Искаш ли да те заведа при едни много добри хора? Там да прекараме десет дни." Аз понеже имах в него пълно доверие и не обичам да задавам въпроси, нито го попитах какви са тия хора, кои са, той започна да стяга багажа и тръгваме за Рила. Казва: "Отиваме на Рила при едни много добри хора". Стигнахме в Говедарци, пренощувахме там, взехме си хубаво мляко, закусихме по-скоро, вземахме един коняр, на чийто коне натоварихме раниците. Беше един прекрасен юлски ден, топъл, хубав и се отправихме към Говедарската гора. Там малинка, там капинка, така с една малка манерка вода, просто само със закуската си се задоволихме. По едно време загубихме пътеката, но коняря я намери и като стигаме горе, на второто езеро, аз вече капнала, пребледняла, едвам се качих. Притекоха се много мили хора, постлаха ми да легна. Наблизо в момента строяха заслона, който беше кухнята на лагера и видях един хубав стар човек, с изящен гълъбов сив костюм, с панамена шапка, как така сновеше между строителите на кухнята и Гради, един много висок човек, това беше Гради и другите хора там. Сега построиха палатката в дясно от подножието на Молитвения връх. Спомням си имаше едно салонче много красиво, зелено където в 10 часа, доста на височко построиха палатката и аз влязох вътре да си почивам, а в това време една сестра се обади: "Сестричко, нося ви супица!"Това беше супа картофена, а сестрата е била майката на Филип Стоицев, сестра Стоицева. Така ми поднесе супата и на сутринта, аз си спя сутринта, ама нищо не питам Гали. Нищо не го питам и той нищо не ми казва. Виждам че той се измъква и излиза някъде, пак се връща, вечерта той отива някъде, аз си седя в палатката. Седя си, ама в едно много особено състояние, просто нямам желание да общувам, някакси едно пасивно състояние. Нищо не предприемам. Но една поезия като ме награби, съжалявам, че не ги пазя тези стихове за Рила и започнах да пиша за Рила като за обиталище на светли духове. Аз не зная кой е Учителят даже. Това беше първите три дни. Четвъртъка сутринта някъде към 10 часа излизам от палатката и виждам, че този стария човек се задава и отива може би към салончето. Минава така покрай палатката. Никой няма. Хубав ден, едни на екскурзии, други се качват по върховете, трети в кухнята ангажирани, Гали не знам къде беше и като излизам се задава този стария човек. Казвам, ами сега как да го поздравя? Не ми върви да му кажа добро утро. Не ми върви. Той каза: "Само Божията Любов" и аз пристъпих и му целунах ръка. Това беше първата среща с Учителя, ама пак не си задавам въпроса кой е Той. Просто много интересно състояние и се обръщам и гледам, ама то беше такава красота, една стройна музикална стъпка, хубава изправена фигура. Ама тогава съзнанието ми спеше, на нищо не реагираше и нищо не възприемаше. Много интересно. И на сутринта, беше петък сутринта ставам, обличам се и заедно с Гали тръгвам към върха. Ама не си давам сметка какво правя. Отивам на върха и беше красива сутрин, много красиво утро, чисто, безоблачно небе, когато първите трепети на слънчевите лъчи се показаха на хоризонта, Учителят така красиво стана. Така благоговейно си свали шапката, и това благоговение мина като че ли през съзнанието на всички ни. След това седна Учителят, почна да чете нещо от Библията. Аз не помня какво е чел. Само една мисъл запомних тогава, именно: че трябва да има хармония между мисълта, чувствата и постъпките на човека" и понеже аз тогава бях започнала да чета Гьоте. И у него ми беше харесало това, че той е бил много хармонично развита личност понеже беше за мене авторитет, идеал и една светла личност, чийто характер, добродетели много са ме очаровали и просто тази мисъл ми остана да звучи в главата. Но с Учителят не направих връзка веднага. Помня, че по едно време Гали беше дежурен в кухнята и той ентусиазиран разбира се, аз все още затворена, не разговарям с никого. Учтива съм, поздравявам, но в едно особено състояние. Гали, като пренасят казана от кухнята към поляната където се хранехме, чукна си крака в една скала и тука си разцепи надкостницата. В това време веднага се спуснаха сестри със зехтин и кантарион и го превързаха, но той слезе от планината на кон. Ние бяхме само 10 дни, това беше неговата отпуска. Тогава нямаше голяма отпуска както сега. Но това не го разочарова, не го спря. На следващия ден бяхме в Сапарева баня откъдето вземахме кола. В колата бяхме: брат Бертоли, сестра Мария Тодорова, съпругата на Борис, Гали и аз, четиримата в колата. И вървим от Сапарева баня през село Студена и т.н. и на Красно село на шосето трябваше да спрем. Но междувременно сестра Мария ме пита: "Е, как ви хареса?" Казвам: "Сестра, много ми хареса". Връщаме се вкъщи, рано беше към 5 часа след обед, летен ден, имахме гости някакви. Леля ми имаха голяма градина, голям двор, красиво беше, гостите насядали така и аз: "Бяхме на едно място където Христовото Учение се прилага!" Ама така съм го казала, и аз не знам как и след това започнах да идвам на Изгрева и да се запознавам с обществото. Но аз когато идвах на беседа, просто гледах Учителя, да вярвам ли на очите си, като че виждам някого за когото съм мечтала векове може би, защото душата си търси покровителя. А кой знае къде съм бродила, кой знае какви гори и блатища, кой знае какъв е бил животът ми. Такъв копнеж, както когато се радвате на нещо, което сте получили, но като че ли ви е сън, толкова сте го желали, като някаква несбъдната мечта. Гледам сега и викам, ама сънувам ли или наистина виждам Учителя. Нямаше нужда да ми казват кой е Той, нямаше нужда. Христовият Дух така го почувствах, преживях го, и даже когато сестри ме питат знаете ли кой е Учителят, това казвах: "Знам, няма какво да ми казвате". Беше много трогателен момент. Обикновено след беседа се събирахме и целия ден прекарвахме на Изгрева. А Гали редовно от работа, тичаше на Изгрева при Учителя и после се връщаше вкъщи. Това беше неговото ежедневие. В: Вие живеехте там? Веска: В Красно село. В: А как се движеше, с велосипед? Веска: С велосипед. А имаше и трамвай. Трамвая беше до някъде. Но много често, да кажем за съборите вкъщи като се събудим към 3 часа и от Красно село през полето, така, така, Гали знаеше едни пътища през Лозенец и се озовавахме на Изгрева. Но имахме сили, млади хора.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...