Jump to content

17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

Една хубава слънчева сутрин в учителската стая където бях подранила, влезе една от моите добри колежки, преподавателка в пансиона по български език и литература. Тя се казваше Тотка Баева Урумова, съвсем неочаквано за мене, тя отправи молбата си с много тих и доверителен тон, а именно да замоля Учителят да й препоръча метод за лекуване на артрита й в колената. Малко сдържана, тъй като бях изненадана, че тя знае моята принадлежност към Братството на Изгрева в София, аз й обещах да сторя това, но нито продължих, нито се постарах да се задълбоча в разговор с нея по този въпрос. Веднага написах писмо до Учителя и понеже наближаваше Коледната ваканция, когато отпътувах за София, срещнах се с Учителя и Той ми даде наставление да я придружавам в разходки при изкачване на хълма, на който беше построен пансиона, да пие топли води, за да пречисти организма си от наслояванията на разни утайки в него. Завръщайки се в Ловеч предадох на г-жа Тотка Урумова препоръката на Учителя и започнахме разходките. Но, както вече споменах, България през този период на II. Световна война или на 1943/44 г. вече попадаше под угрозата на съдбоносни събития и нашата страна България. Хранителните продукти бяха оскъдни, хлябът много безвкусен и месен от някакви отпадъци на житни растения. Ставаха убийства на полицейски органи на властта. Самата аз не можех да си обясня тези вътрешни смущения. А те се дължаха на върлуващи партизански отреди, врагове на правителството на цар Борис III, които се бореха за освобождението на България от така нареченото фашистко иго. Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език. Аз се отнесох доверчиво и направих за него необходимото. Впоследствие разбрах, че той е напуснал училище, за да бъде в помощ на тези партизански чети. Независимо от това животът в пансиона все още спокойно си течеше. Ето писмото от Учителя:

„Любезна Веска,

Двете ви добри писма получих. Добрите ви желания съм ги взел предвид, радва ме твоята готовност да услужите с каквото можете.

Доброто в живота е основа върху която се градят великите неща, които носят Божиите блага, в тях е скрито бъдещето на човешката душа, в която Бог работи.

Земята е велико училище где душата учи своите уроци и постижения. Желае ви светлия път на живота где Любовта води всички и Истината дарява свободата им.

Да цари любовта в сърцето ви, мъдростта в ума ви и истината в душата ви. Да служи човек за славата на името Божие, за идването на царството Божие и неговата правда, на земята и да се изпълни Неговата воля това е смисъл на живота. Моя добър привет."

12.I.1943 г., Изгрев, София (Свещения подпис).

Ето моето благодарствено писмо до Учителя:

16.I.1943 г., София.

Учителю Благи,

Вашето така благодатно писмо ме изпълни с възторжена радост и красиви импулси за живота.

Мариолчето беше така изпълнителна и ми го донесе още същата сутрин, когато Вие сте го предали. Това писмо е светиня за мене, защото ми сочи пътя в истинския живот, чиято основа е Любовта, чиято светлина е Мъдростта, чиято върховна цел е Истината.

Моята съкровена молитва е, щото съдържанието на това Ваше писмо да бъде съдържание на моя живот.

Нека ми бъде позволено да ви изкажа моята дълбока благодарност и признателност относно Вашата добра грижа към една от моите колежки в Ловеч, а именно госпожа Тотка Урумова, учителка по български език. Интересно е, че още в първия момент, когато я видях, се изпълних с едно красиво чувство към нея. Нещо светло и чисто, благородно лъха от нейното чело и откровения й поглед. В многото хубави разговори с нея тя сподели с болката си и аз така дълбоко пожелах да отправя погледа й и вярата й към Вас. И ето, вчера в един разговор, който водих със сестра Савка, на която разказвайки за впечатленията си от Ловеч споменах името на тази колежка, веднага ми каза, че относно едно запитване до Вас за лекуването на нейната болест Вие сте дали съвет. Така много се зарадвах, че още днес написах едно писмо до Госпожа Урумова, в което й съобщавам и вашите указания за нейното лекуване. Вярвам, че и тя с радост ще изпълни Вашия съвет. Благословено да е Словото Ви в нашите души и нека нашият живот бъде светла радост за Вас!

Като Ви благодаря, целувам десницата Ви с Любов:

Ваша смирена ученичка: Веска Величкова.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...