Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1900_07_05 Седем разговора с Духа Господен - Разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ5 юли 1900 г., Извънредни беседи

Извънредни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Донка

Донка

    Отличен работник

  • Модератор
  • 122 Мнения:

Публикувано 13 март 2011 - 15:11

Аудио - чете Нели Недялкова

От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.
Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Седем разговора с Духа Господен

Разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ



Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли теб, твоя мощен Дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволят временните неща и облаги? Не, казвам, те са измама. В тях няма храна, няма това, което търсиш. Те само наглед се показват да имат благообразие и благородство. Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето? Не, в Небесния дом не могат да влезнат неща, в конто грехът е проникнал. Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е. Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време. Знаеш ли где са ония славни Същества, които някогаш запълнеха преддверията на славното Небе и конто само за един грях на непокорство, само за един порок на злословие, само за едно петно на нечистота бидоха изгонени на вечно заточение от Небесните жилища. В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание на едного пред другиго. Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки на Любовта. Там всички са синове, всички са свещеници, всички са царе и служители Богу – Род избран, семе царско.

Но изпитът е тук, долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на Живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. „Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм свят.“ Тия са важните неща на Живота – познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него.

Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господстват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господстват, Духът не може да прояви своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща съвсем в друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно.

Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна. Този е общ и неумолим закон на Живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.

Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла.

„И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух. Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“

Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода на познанието на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на Живота? Не, то беше невъзможно в границите на самите неща на самия живот, който беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание. Ето неизбежният момент на падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии. Лицето на Земята трябваше да се запали от огъня на пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления.

Но по невъзможността на Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на Възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равно-ангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на Словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото, казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. Но ще попиташ на какво основание. Ето на какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в Царството Божие, но който изпълня Волята на Отца Ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не, Небето и Земята ще преидат, но не и Моите думи.

Пази се, прочее, от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията Истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено.

Не може онзи да е роден от Духа на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господстват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие. Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен. Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действа сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди. Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден. Ако милостта Му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта Му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е Един чист и свят. За Него няма достойнства на различия. Във всичко Той върши преднамеренията на Своя Дух на Своята върховна Воля. Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен, и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото.

Но тия неща за теб не са най-важните – да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости, и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждане, твоето възобновление и усъвършенстване в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш, в него трябва да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу, делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото, ако струваш Волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него. А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае? Да, то е именно служението на Духа.

Ето осветлих те върху един предмет, толкова важен и потребен за твоя духовен живот. Това, което съм ти казал, не е за света, но за самаго теб. Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг на твоите усилия. Постоянното ти падане и ставане произведе милост и съжаление в Духа ми. Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака на невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение на този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като на застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото на спасението, за да се избавиш. Благоустроих пътя ти, приготвих всичките средства, теб нужни, за да идеш да се учиш и възпитаваш под моето ръководство. Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което душата ти желаеше за тоя свят да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща. Запазих те с всичките прийоми на знанието и дадох полет на ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено. И при все това, гледам с учудване, че и това те не благодари. Твоят вътрешен Дух е неспокоен. Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя свят, нито в тоя живот.

Днес е последният ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мен. И когато минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, теб непознат досега, и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш. Ако разбираш значението и духа на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога. И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш. И когато възприемеш, ще се ознамени денят на твоето раждане в Бога. И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия Живот, ще познаеш както си познат.



5 юли (18 юли нов стил) 1900 г.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Извънредни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни