Jump to content

1906_08_11 ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА, Варна, 1906 г.


Recommended Posts

Аудио - чете Калоян Христов

От книгата "Веригата на Божествената Любов 1903 –1915",

Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007

Книгата за теглене PDF

Съдържание

ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Варна, 1906 г.

Варна, 1906 г.

На 11-ий август 1906 г. стана събор в гр. Варна под председателството на г-н П. Дънов. Съборът стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Железкова11, трая пет дни.

При старите членове на събора – Пеню Киров, Тодор Стоянов, Петко Гумнеров12, Димитър Голов13, Илия Стойчев14, Тодор Бъчваров15, Гина Гумнерова16, Мария Казакова и д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) – тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Железкова и Михалаки Георгиев17.

Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч. и следобед от 2 до 5 ч., и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня.

Първо събрание, 11 август

Г-н Дънов прочете 7-а глава от Евангелието от Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.“18 След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното.

За да получим нещо – продължи той, – трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си.

Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и Мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина – тя е Божествена. Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски.

Човек има пет лица – четири човечески и едно Божествено. Човеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата.

Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки.

Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.нар. ореол, виден за ясновидците. Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и характерът му. Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният – червен, мъдрият – син, и прочее. Ореолът на светията е лъчезарен, светложълт.

В ума и сърцето има по два центъра – положителен и отрицателен. Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония.

Второ събрание, 13 август

Прочете се от Евангелие от Йоанна 14:1-14.

Говори се върху пространството и времето, които съществуват в Духовния мир. Ние тук, на Земята, сме в отрицателен полюс, а положителният полюс е горе, в Небето – към него трябва да се стремим.

Говори се за Бога и Неговите атрибути. Бог е върховната Сила, корона, която почива върху неизменна Мъдрост и интелигентност. В Него е всичкото благоволение и Справедливост, които са образ на Красотата. В Него е Добродетелта и предвечното спокойствие. Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка наука; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие.

Трето събрание, 14 август

Прочете се от Даниила 10:13-21.

Прочете се от Йоанна 11:5-16.

На това събрание присъства духът на д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата. Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно на българския народ и изобщо – на славянството. Тия трима Приятели носят и името „Все“. За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни. При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше на стола си поред.

Все значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи – Той е Великият Учител и Спасител. А Михаил е военачалникът, Гавраил – вестителят. Вероятно тия са тримата Ангели, които се явиха на Авраама при маврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.

Прочете се Псалом 41:3, Изход 7:16, Деяния 18 и 22:14, 15.

Духът на д-р Миркович говори чрез П. К. Дънов. Духът на д-р Миркович поздрави всички ни и изказа съжаление, че не е работил както би трябвало да работи, когато бил между нас на Земята: „Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като малко дете.“ Той каза, че в Астралния мир духовете работят и почиват. Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем.

Приживе д-р Миркович обещал да се яви на г-жа Анастасия д-р Железкова. Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си на 13-ий август, неделя. „Аз дойдох у вас и вие ми дадохте цвете“ – каза духът. И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли на горния етаж у г-жа Железкова, дойде на гости д р Рашев. Тя му подала едно цвете; това никой от нас не видя. Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си. Духът на Миркович почти на всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „На мъдрия ум не давай, на силния мост не ставай, за хляб не се продавай.“

Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал на медиумите в Сливен и Търново. По повод на този въпрос стана спречкване между присъстващите. Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов – бел. ред.) се обидих и казах, че думата има не той, а г-н П. К. Дънов, който мълчеше. Лицето на г н Дънов взе друг израз, той избухна и каза:

Тук няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, който се проявявам чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е свято. Засрамете се!

Всички замръзнахме на местата си.

Четвърто събрание, 15 август

След молитва и четене на Светото Писание Господ чрез г-н Дънов ни отправи последните свои съвети и напътствания. През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали на дървото пред прозореца, сладко чуруликаха. Г-н Дънов, като слушаше птичето пеене, каза следното:

Както Господ весели тия птички отвън, така ще развесели и вас. Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в познанието на Божествената Мъдрост. Те са мрачните облаци, които държат Небето винаги мрачно за вас и не можете да виждате. Светът е създаден за вас и вие ще бъдете негови наследници. Всички тия жилища и светове очакват вас. Те са ваши братя. Научете се да бъдете подобни на тях, да живеете в Радост, Мир и Веселие. Никога не се обезсърчавайте, защото няма за Отец ви нещо невъзможно. Ще имате големи благословения тая година. Всичко, каквото ви се случи, Бог ще го обърне за ваше добро.

Аз Съм, който ще обърна и смекча сърцата на тоя народ. Вие ще имате Моето присъствие през тая година и ще благословя всичките ви работи.

Приемете благословенията на Отец Мой сега и всякога. Амин.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

11 В дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Железкова – сградата се намира на ул. „Стефан Караджа“; първоначално е завещана за сиропиталище, по- късно става училище за деца с нарушено зрение, а днес в нея се помещава варненското кметство Одесос.

12 Петко Гумнеров(1864–1922)–един от първитеученици на Учителя Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата. Роден в Церово, Пазарджишко, завършва земния си път в Арбанаси, Великотърновско. Работи като секретар във Върховния касационен съд. В софийския му дом на ул. Опълченска 66 Учителя живее и проповядва в периода между 1905 и 1926 г.

13 Димитър Голов (1863–1917) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно и автор на протоколи от годишните срещи на Веригата. Роден в Котел, завършва земния си път в София. Завършва католическо богословие в Рим, работи като мисионер в Африка, учител в Солун и издател в София. Стопанин на литературното списание Летописи, в което публикуват Иван Вазов, Константин Величков, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов и др. Ръководи издаването на Завета на цветните лъчи на Светлината през 1912 г. През 1905 г. Учителя Беинса Дуно живее в софийския му дом.

14 Илия Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Угърчин, Ловешко, живee в Русе, по- късно – в София, работи като чиновник.

15 Тодор Бъчваров – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в Сливен, живял в София, редактор и издател на софийските списания Родина и Виделина, автор на книгата Заветници на свободата ни (1922), посветена на делото на свещеник Константин Дъновски (виж Учителя във Варна, ИК Бяло Братство, София, 1999).

16 Гина (Ангелина) Гумнерова – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, родена в Меричлери, съпруга на Петко Гумнеров.

17 Михалаки Георгиев (1854–1916) – именит български белетрист и общественик, един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден във Видин, завършва земния си път в София. Завършва земеделско-индустриална академия в Чехия, работи като учител в Лом, чиновник в София и дипломат в Белград, редактор на вестник Балканска трибуна. Автор на разказите Меракът на чичо Денчо, С тебешир и въглен, Шарен свят, Бае Митар пророкът и др. Негов е текстът на братската песен Страдна душо.

18 Тук и по-нататък в протоколите всички цитати от Библията са приведени към Виенското й издание от 1885 г., с което си е служил Учителя Беинса Дуно. Представлява осъвременена езикова версия на т.нар. Цариградска Библия – първият новобългарски превод на Библията

  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...