Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1908_08_09 ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА, Варна, 1908 г.9 август 1908,Съборни беседи, Варна

Варна Съборни Беседи

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Донка

Донка

    Отличен работник

  • Модератор
  • 122 Мнения:

Публикувано 13 март 2011 - 16:18

Аудио - чете Калоян Христов

От книгата "Веригата на Божествената Любов  1903 –1915",
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007
Книгата за теглене PDF
Съдържание



ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА, Варна, 1908 г.



9 август, събота

На събора са повикани и дошли: Анастас Бойнов, Гина Гумнерова, Димитър Голов, Илия Стойчев, Елена Иларионова, Константин Иларионов, Мария Казакова, Михалаки Георгиев, Пеню Киров, Петко Ив. Гумнеров, Тодор Бъчваров, Тодор Стоянов и Анастасия д-р Железкова.

Преди обед бяхме свободни. От 4 ч. г-н Дънов почна да приготовлява горната стая, а в 9,30 ч. се събрахме всички в заседателния салон, когато ни се съобщи, че това събрание било едно от подготвителните.

След „Добрата молитва“, четена от всички, г н Дънов ни съобщи, че от 10 ч. вечерта ще се започне бдение. Всякой един от нас по азбучен ред ще се изкачва в горната стая, над заседателния салон, и ще има бдение по един час, което бдение ще се състои в размишление, изповедание, моление и хваление – кой както чувства ръководството на Духа. „Тази година – каза г-н Дънов – ще присъства само Господ Христос, който е ръководител на Веригата.“

Бдението започна от 10 ч. вечерта на 9 август, събота, и се свърши на 10 август, неделя, в 11 ч. през деня, преди обед. За бдение се изкачвахме по следния ред: Ан. Бойнов – от 10–11 ч., Гина Гумнерова – от 11–12 ч., Дим. Голов – от 12–1 ч., Елена Иларионова – от 1–2 ч., Илия Стойчев – от 2–3 ч., Конст. Иларионов – от 3–4 ч., Мария Казакова – от 4–5 ч., Михалаки Георгиев – от 5–6 ч., Пеню Киров – от 6–7 ч., Петко Гумнеров – от 7–8 ч., Тодор Бъчваров – от 8–9 ч., Анастасия д-р Железкова – от 9–10 ч., Тодор Стоянов – от 10–11 ч. преди обед на 10–ий август, неделя.

Докато се изреждахме по горния ред, на тези, които бяха долу, г-н Дънов, между другите важни мисли, каза следните:

От тази изповед, която правите сега, зависи и благословението, което ще дойде.

Тази година ще ви се даде една емблема и ще започнете всички с бялата краска. И тази година каквото ще се даде, няма да дойде друг път. И затова винаги, когато усетите противоположна мисъл, тя е от пъкъла и я отхвърлете.

Какво нещо е Любовта? Любовта не е Животът, нито съзнанието. Любовта е следствие на Живота. Животът е, който се покварява, а душата не се покварява. Плътта, с която е облечен човек, тя се покварява.

Една от главните погрешки на Веригата е, че всякой един от вас иска да бъде господар на другите и тогава се поражда борба между вас. У вас Любовта не се е още зародила. Всякой, който се опита да лиши други от Божествената му свобода, ще бъде бит. Господ винаги говори чрез Добро, а подир това, ако се не взема от Доброто, последва наказание. Аз ще ви накарам всинца или да любите, или ще приложим закона на Любовта. Тази година искам да научите този закон, щото лошите елементи да се обръщат във ваша полза. Ерихонските стени ще паднат. „Не бой се, мало стадо, Отец ще ви даде Царство.“ Тази година трябва добре да живеете, да работите, а догодина Веригата ще се увеличи.

Един от нашите Приятели, които присъстваха лани, сега присъства в Русия и Англия, вторият – в Турция, а третият, Христос, който е и ръководител на Веригата, присъства тук.

В 12,10 ч. през нощта, тъкмо когато на бдение горе беше Дим. Голов, се дадоха: Псалом 135:6, 75:4 и Евреем 10:7. А пък в 1 ч. след полунощ Мих. Георгиев по свое внушение отвори Библията и му се падна Втора на Летовниците 22:17.

Продължавахме един по един да се изкачваме горе за бдение. Но като дойде 4 ч. сутринта, 10 август, неделя, тъкмо когато отиде горе за бдение Мария Казакова, се започна от нас славословие, като се прочетоха Псалом 105 и От Йоанна 3-та глава. Всички прочетохме на крака „Отче наш“ и се разотидохме. Обаче бдението остана да продължава до 11 ч. подир пладне.



10 август, неделя

В 4 ч. подир обед, наредени около масата в заседа¬тел¬ния салон, след тайна молитва всякой в себе си, г-н Дънов прочете 17-а глава от Йоанна и между другото каза:

Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот.

Вечният Живот има тясна връзка с всякой един дух, защото духовете, вън от Вечния Живот, са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са единосъщи с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие. Затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият Неговото съзнание; и в това позна¬ние е Животът. Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него.

Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя.

И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си. А щом остава в самия център, няма условия за развитие, защото развитието е в периферията. Тия центрове образуват целокупното съзнание, което не е нищо друго, освен целокупен организъм. И някои от тези духове съдържат повече от Божествената есенция, а някои – по-малко, и така отива, докато се слезе до материята.

Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори една вселена, и човек може вечно да почива в това спокойствие на тъмнина, гдето е непроницаем мрак. Вие ще попитате как може това. Известни лъчи ще минат по права линия. Бог е съвършен в Себе Си и всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във Вечния живот първо се заражда желание да [се] живее, да [се] съществува, да [се] създава. Ще забележите децата например: вземат нещо, строшават го и после се мъчат да го направят. Значи те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека при сътворението му – да твори. Тази материя, която ние ще изработим, ще я изпратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове – в по-висока вселена. И вие сте хората, които копаете от Божествената рудница, а тези, които дойдат в бъдещите светове, ще се ползват. Вие сега живеете и се ползвате, докато другите духове са работили.

Така щото, в този смисъл всякой един човек и един дух са толкова важни, колкото всичките светове – такъв е законът. Ако един дух се изгуби, то тези духове, които са до него, цялата хармония ще се развали и ще изчезне. Което Господ един път е създал, не може да изчезне, но ако изчезне, тогава Бог няма да бъде съвършен. Като факт това не съществува, но трябва да го знаете. В съзнанието един дух може да регресира, но като зародиш никога не е възможно да се унищожи. Всичките духове, които сега работят, съзнават това и работят, за да повдигнат човечеството, защото ако не сторят това, и те самите не могат да прогресират. Така и вие не можете да повдигнете себе си, ако не повдигнете другите. Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли.

„И това е Животът“ – как трябва да живеете? Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия Живот. Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте й господари.

Ако известни хора се поставят срещу вас, то е, защото сте в кръга на тяхната деятелност. А щом излезете от него и дойдете в собствената ваша сфера, това е вече Христос изпратен – собствената сфера е Христос, когато е пратен. Значи трябва да има Учител, който да ви учи. По тази причина, когато духовете заблуждават, Господ изпраща наказание, операция, та да могат да прогресират.

В тазгодишното събрание ви казвам (па и в миналогодишното ви загатнах), че когато искате да се избавите от едно препятствие, не бива да мислите, че това препятствие Бог ви го е изпратил за ваше нещастие – никога не бива да туряте такава мисъл в ума си. Когато например имате едно домашно нещастие, Бог го изпраща да се отрезвите. И като стане това, хипнозата, която е била в ума ви, тутакси изчезва. Ами че изпитанията вие сами си ги създавате, защото се оплитате в други чужди кръгове и тогава страдате. Например във вашия ум се е зародило желание да управлявате други хора, да заповядвате – това значи, че сте вече в чужд кръг. Добрите духове стоят на кръстопътя ви. И само когато се заблуди човек, явяват се при него духовете-екзекутори, за да протълкуват положението на блуждаещия и да го вкарат в сферата му.

Християнството дойде на времето си, за да избави хората и да ги научи как трябва да изкупят греховете си. Главната мисъл на християнството беше да уясни местата на хората и затова то въведе закона на Любовта. Та сега вече, ако знаеш, може да си изплатиш кармата си за десет години, докато, ако не знаеш, може да отнеме това изплащане и хиляди години.

Това, което вас ви смущава, не бързайте с него – то ще ви се изясни. Ако някои неща са ви тъмни, не бързайте, те ще ви се разяснят. В една епоха няма условия за всичките духове да се развиват.

Който пресилва работите, учи своите уроци. Един човек, който живее един ден в Любовта Божия, се счита в Небето, че е живял много повече от друг човек, който е живял милиарди години без Любовта Божия.

Аз вземах този стих затова, защото трябва да се въдвори между вас равновесието. Всякой един от вас трябва да желае Доброто на другите хора. Понеже тези, които желаят Доброто на другите, връща се върху тях. Търговецът, който преде платовете, ако няма на кой да ги продаде, как ще ги продаде? „Не хвърляйте бисерите на свинете“ значи: не давай оръжие в ръцете на противника си, защото ще се обърне и със същото оръжие ще те съсипе.

В миналогодишното събрание казах да искате. И вие искахте, но освен че нищо не сте получили, но се влошиха работите ви. Вашата несполука ето где се дължи: мнозина от вас не сте включили вашите токове, гдето трябва – вместо да ги включите в Божествените токове, включили сте ги там, гдето не трябва. Вие сте искали от човеци, а не от Бога. Ако молитвите ви не отидат най-малко десет километра над Земята, то ги възприемат хората и те чувстват, че някой е искал нещо. Молитвата, която получава отговор, трябва да бъде от всичкото желание и отговорът тогава е моментален. На вас ви трябва да имате Абсолютна вяра в Бога – вяра, която няма нито сянка от съмнение. И тогава ще видите как действа законът. И когато се молим, отговорът се дава не за наше достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможността удовлетворява всякога. Но разни теории има за молитвата и затова се разколебавате и не знаете как да се молите. Истинска молитва е онази молитва, в която душата и умът се сливат заедно – на такава именно молитва се отговаря.

Господ казва: „Опитайте ме в ден скръбен.“ Но как ще Го опитаме? Не само да Го призовем, а да Го развържем и събудим в себе си, защото Той спи. Ами че ние сме затворили Господа и викаме: „Господи, Господи!“, но Той не ни чува. На всякой от вас остава да развърже Господа, защото сте Го завързали. Камъкът трябва да се отмахне от гроба – това можете да го направите. Господ не е далеч, Той е с вас заедно и да видим как ще Го разберете. А че имате карма, оставете това. Под думата карма се разбира нужда. Индийската карма казва: „Искаш, не искаш, трябва да работиш, а после иди където искаш“ – а това вече е неволя.

За тази година направете следующия опит. По два начина можете да се молите. Едни искат: „Дай ми, Господи, това и това“, а пък други думат: „Дай ми, Господи, това, което Ти намериш за добре.“ Но когато Господ им даде това, което Той иска, те започват да казват: „Ха, аз това не съм искал!“ Ето защо вие трябва да имате един център – средоточие, към което да се движите, и искайте това нещо от Бога. Например аз съм един земеделец; искам от Бога да се благословят всичките земеделци и тогава и аз ще бъда благословен. Вие трябва да почитате Бога в себе си и в другите хора. Вие сте в българския народ и трябва да се постараете да повдигнете акциите на българския народ.

В нашата Верига обаче няма равновесие, защото повечето от вас имате желания, които не могат да хващат корени. И затова не може да се въдвори равновесие.

Т. Бъчваров: Кои желания са с корени и кои – без корени?

Как мислите? Ако ви дам едно сравнение [с] човек, който е гладувал три деня и иска да яде, това негово желание с корен ли е, или без корен? А да кажем, че друг човек, когото са гощавали на две-три места, и той иска да яде; това желание с корен ли е, или без корен? Ако един момък иска да се жени, това негово желание с корен ли е? С корен. Но ако един човек се е женил вече три пъти и иска и друга жена, това негово желание е без корен. То е равносилно да искаме българският народ да стане веднага като английския – това наше желание ще е без корен. Но ако желаем народът ни да върви така из пътя на своя прогрес, щото един ден да стане като английския, то вече е друг въпрос – такова наше желание е с корен.

Вие се побъркахте, защото някои от черните адепти са ви изкушили и чрез това са искали да разхлабят Веригата. И аз даже ще ви посоча лицата от вас, към които огънят на неприятеля тази година е бил най-много отправен, за да бъде Веригата отслабена. Те са Георгиев, Бъчваров, Голов, Анастасия Железкова, Каза¬кова, Петко, Илия, Елена. Но дръжте се, тази бор¬ба ние сме я подкачили и трябва да я завършим. Тази година Христос, ръководителят на Веригата, ще присъства цяла година с нея и няма да я остави.

Утре, 11-того, в 4 ч. сутринта ще имаме събрание.



11 август, понеделник

В 4,30 ч. сутринта се събрахме за молитва.

Всички подред се изкачвахме горе, гдето масата беше в четвероъгълник, с четири ленти – розова, жълта, бяла и синя, та всякой от нас бе длъжен да държи една от тия ленти и да се моли. Така по следния ред се качвахме и слизахме: М. Георгиев, Т. Бъчваров, П. Гумнеров, Гина Гумнерова, Д. Голов, Елена Иларионова, Илия Стойчев, Ан. Бойнов, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеню Киров, Кон. Иларионов и Ан. Железкова, като първите четирима държаха синята лента, вторите четирима – бялата, третите трима – жълтата, а последните двама – розовата.

Г-н Дънов ни обясни, че четирите ленти означават четирите годишни времена. А пък дванадесетте бели ленти на стената над масата означавали дванадесет¬те месеца в годината. Понеже всички ленти са бели, означавало чистота. Тези дванадесет ленти означавали същевременно дванадесетте зодии, в които сме всякой един от нас.

Обясни ни се още, че вчера, когато бяхме на бдение, пред нас горе на масата се образувал с три ленти триъгълник, което означавало, че Божественото дохожда, за да ни повдигне, докато пък днес имало пред нас четвероъгълник, квадрат, което пък означавало, че това Божествено вече туря основа за нашето повдигане.

– Защо дохождате в годишното събрание? – запита ни г-н Дънов.

– Защото ни викат – отговори П. Гумнеров.

– Не, но за да ви накараме в контакт, допиране с Господа. И вие ще разберете как да любите. И Любовта никога не може да се ограничава.

В 5 ч. днес подир обед ще имаме пак събрание.

В 5 ч. вечерта се събрахме всички. По покана на г н Дънов Петко прочете част от бележките си от миналогодишното събрание.

След това г-н Дънов прочете глава 10-а от Евангелието от Йоанна и между другото каза:

Ще обърна вниманието ви върху 12-и стих (прочете го). Тези Христови думи имат общо значение спрямо човечеството и частично – спрямо всякой един човек. Овцата е взета като символ на Добродетелта. Тя е едно същество без защитник, но под ръководството на един пастир, добър овчар, във всяко отношение породата на тази овца ще се подобри. Но ако падне в ръцете на един наемник, той всякога ще има предвид да вземе нейното мляко и нейната кожа. Тук Христос е Пастирът на душата, а това, което наричаме дявол, това е наемникът.

Христос е един Дух, а Сатаната е друг дух, които се борят за човешките души. Христос беше, който вдъхна Дух в устата на човека, на Адама. И затова жилището на душата, това са белите дробове. Между тия дробове е сърцето, гдето е седалището на душата. А понеже дробовете имат за цел пречистване на кръвта, то кръвта съответства на Живота.

Когато душата е на мястото си, никаква болест не може да съществува, но когато душата напусне своето жилище – сърцето и белите дробове, тя се поддава на наемник, става обсебване. И когато един човек се обсебва, ще забележите, че най-напред започва да намалява дишането му, а с намаляване на дишането душата постоянно се излъчва. Когато един човек се обсебва, винаги ще видите сгърчване на дробовете. По тази причина вие тогава трябва да дишате дълбоко, защото чрез дълбокото дишане вие можете да изгоните един дух из вас. А щом го изгоните из физическото поле, то в по-висшите полета по-удачно можете да се справите. Един лош дух никога не може да влезе чрез носа, а винаги ще влезе чрез устата. И като отиде в стомаха ви по течението на кръвта, връща се в сърцето чрез вените, а не чрез артериите. А ако настъпи кихане, то не е нищо друго, освен изхвърляне на духа из устата. Аз ви говоря това, за да ви покажа отгде е вратата на лошите духове. Ето защо в това отношение индуските Учители винаги препоръчват на своите ученици да дишат дълбоко. И забележително е, че човек, когато е здрав, винаги диша дълбоко, а когато почне да се разболява, намалява се дишането. Аз искам да направите изпитание в себе си, за да видите дали имате някой загнезден дух някъде във вас. Аз зная, че има някои лоши духове във вас, които не са се просто загнездили, и ако вие не ги изпъдите, аз ще ги намеря. И знайте добре, че болестите, това са барометри, които показват известен недъг в душата.

Има един паралел на това, че когато дойде един вълк да краде, ще дойде в най-тъмната нощ и когато псетата на овчаря са заспали. Тогава, когато е ясно и има месечина, вълкът не дохожда. Духовете постъпват по същия начин: за да могат да ви обсебят, създават ви материални мъчнотии, нанасят, предизвикват суматоха и тогава именно прескачат кошарата. А сега, понеже Господ е с вас, Той ви посочва начините, по които можете да избегнете нашествието на лошите духове във вас: дишайте дълбоко и през време на дълбокото дишане представяйте си, че синята светла краска прониква през вас, идеща Отгоре. По този начин ще се освобождавате. Когато ви обсеби някой лош дух, той ви демагнетизира и тогава изгубвате благословението, което ви предстои. В такива случаи трябва да се обърнете към Господа: дишайте дълбоко, съсредоточавайте се нагоре и към Господа и ще ви се помогне.

Във Веригата има хванати три духа от лошите. Тия духове трябваше да се хванат и да се турят на работа. Тогава това, което са яли и пили, трябва да го платят – това е Волята Господня.

От прочетения сега стих (Йоанна 10:12) искам да вземете следующия урок: всяка мисъл, която ви разполага да гледате мрачно, да се колебаете, да се намирате между две мъдрувания, да се опасявате за бъдещето си и за домашните си, трябва да я изпъждате. Защото такава мисъл не е Божествена, а такива мисли са на тези духове, които са хванати и които са наемници, и следва да се провождат на своето си място. Защото благословението ще дойде само тогава, когато победите в себе си тия мисли.

Вие трябва да повярвате, че Господ е господарят на Земята и че Той е в сила всичко да стори – Той и възкресява, и телата дава. Затова трябва да действаме чрез Господа, за да изпълним Неговата воля. Нашата работа тая година трябва да бъде активна: не само да вярваме, а и да приложим нашата вяра в действителния живот. А когато имате изпитание, радвайте се, защото толкова по-добре Господ ще изпълни работата Си. Когато отвсякъде настъпи отчаяние, тогава именно Господ изпълнява своята работа. Тогава именно ще разберем, че само Той може да изпълни всичко.

Когато се случи да не можете да хванете един дух, който иде в стомаха ви, тогава той ще обсеби гръбнака ви, ще обсеби ушите ви, което докторите наричат шумене. Дяволът като влезе в един човек, прави си бентове и с това шумоли. Щом веднъж се обсебят ушите, един дух много по-мъчно се изпъжда, отколкото да се изпъди из белите дробове. Но вътрешният смисъл е в това, че човек трябва да предаде сърцето си на Бога, защото, когато Духът постоянно пребивава и живее в белите дробове, то никакъв дух не може да влезе в човека, да засегне неговите висши проявления и да се докосне до мозъка.

И. Стойчев: В стиха се говори за вълци, които разграбват и разпръскват овцете. Пита се кои са вълците.

По този въпрос станаха разни разисквания и се изказаха разни мнения. След това г-н Дънов продължи:

Когато един лош дух влезе в стомаха, очите стават мътни, а пък когато влезе в задния мозък, очите стават змийски, с един парлив поглед. В семействата не бива да стават скарвания, защото връзките им са чрез задния мозък – долната част на малкия мозък – и затова лесно може да се обсеби някой.

В ада всякой ще се изтезава, защото там правото е на силния.

Когато някой мъж или жена са неразположени и ядосани, трябва да се молят един за друг, за да ги изцери Господ, защото не са те, които струват това, а неприятелите им.

Когато някой мисли лошо за някого, с когото се е скарал, той отваря вратата на лошите духове да го обсебят. Вие даже можете да отворите вратата на лошите духове да навлязат във вас чрез съмнението. Обаче можете да се опитате да се избавите от съмнението.

П. Гумнеров: Добре, но ние сме разбрали, че трябва да искаме помощ не от Дънов по плът, а от Дънов по Дух.

Дънов е един и същ. Тази е една важна мисъл, която трябва да турите в действие, защото в следващите годишни събирания ще дойдем до други закони и ще отидем по-нататък.

Когато вече се свърши събранието и си отидете, тези три духа, които са били във Веригата, ще са вече впрегнати и няма вече да бъдат между вас.

Сега ще ви изпратя с пълни торби. Тази година искам да бъдете благодарни от всичко и да кажете: „Благодарим ти, Господи, за всичко, каквото си направил за нас.“ Аз искам товара си да го оставите тук. Там, гдето има Виделина, не може да дойде и да се скрие лош дух.

Утре, 12-того, ще имаме събрание в 4 ч. сутринта.




12 август, вторник

В 4,20 ч. сутринта рано се събрахме и по трима поред се изкачвахме горе пред престола, гдето всякой от нас улавяше по една лента, помолваше се и заставаше настрана, докато се събрахме всинца горе около котела с вода и босилек.

Най-напред се изкачиха Ан. Железкова, Тодор Бъчваров и Пеню Киров, първата от които се докосна до синята лента, вторият – до бялата, а последният – до жълтата. Подир това се изкачиха Елена Иларионова, която улови бялата лента, Петко Гумнеров – синята лента, и М. Георгиев – жълтата. След тях: Илия Стойчев – синята, Мария Казакова – бялата, и Тодор Стоянов – жълтата. После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана бялата лента, Константин Иларионов – синята, и Дим. Голов – жълтата. Най-подир дойде Ан. Бойнов, който улови бялата лента.

Като се събрахме всичките горе, освети се водата по начин, за който ни се каза, че трябва да остане велика тайна на нашите сърца, без ни най-малко да се разказва на хората.

Дадоха се, като слязохме долу, следующите двадесет и четири места от Книгата Господня: Битие 5:6, Битие 12:10, Изход 7:10, Второзаконие 20:5, Псалом 105:6, Притчи 20:12, Еклисиаст 7:7, Исаия 63:3, Даниил 7:6, Матея 12:20, Лука 9:3, Йоанна 7:7, Марка 5:14, Песен на песните 3:4.

Г-н Дънов обясни, че тия стихове се дават за всинца ни, но за да узнаем кой за кого е, трябва да хвърлим жребий, като всякой от нас си вземе жребия по реда, по който тази сутрин се изкачвахме горе, пред осветяването на водата. Най-напред тегли жребий Ан. Железкова и й се падна Песен на песните 3:4, на Т. Бъчваров се падна от Марка 5:14, на Елена Иларионова – Даниил 7:6, на Пеню Киров – Лука 9:3, на Петко Гумнеров – Изход 7:10, на Мих. Георгиев – Притчи 20:12, на Илия Стойчев – Йоанна 7:7, на М. Казакова – Матея 12:20, на Т. Стоянов – Битие 5:6, на Гина Гумнерова – Еклисиаст 7:7, на Константин Иларионов – Псалом 105:5, на Дим. Голов – Исаия 63:3, на Бойнов – Битие 12:10, и последния жребий взе П. Дънов, комуто се падна от Второзаконие 20:5.

Под горния ред се прочетоха всичките стихове. Обясни се от г-н Дънов, че всички тия стихове съставляват едно цяло и се отнасяли за всеки едного от нас. А за да може да разбере всякой своя стих, трябва да разбере всички изобщо.

Довечера в 5 ч. пак ще се съберем.

В 5 ч. се събрахме всички. Г-н Дънов прочете От Йоанна 6:1-21 и каза:

Сега аз ще говоря върху седмия стих: „За двеста динарии хляб не им достига, за да вземе всякой от тях по малко нещо.“

Може би във вашите умове ще се подигне въпросът какво отношение и каква връзка има между вчерашния стих и днешния. Но първият стих обяснява кой е наемникът, а пък днешният стих казва кой е Пастирът. Филип казва, че двеста динарии хляб нямало да достигне на народа, обаче законът е такъв, че който има овце, ще има и храна за тях. В Природата Господ всичко е приготвил. Няма мъчнотия в извършването на каквато и да била работа – мъчнотията е в незнанието за извършването на работата.

Тук например мъчнотията е как ще се нахрани толкоз народ само с пет хляба и две риби. Обаче вземете предвид как се галванизират предметите и лесно ще си обясните, че посредством известно допиране от пространството може да се достави толкоз храна, щото да се нахрани целият свят. Човек може да изяде само един хляб, за да си набави елементите, които са му необходими за живота. От това, което ядем, едва ли една стотна част се асимилира. Аз повдигам този въпрос, защото вие често се питате как ще се прехраните, откъде ще ви дойдат парите, от които имате нужда, и прочее. И най-вече ви смущава това: когато дойде един дух и ви казва, че празна работа е човек да се осланя да живее с вяра, а той ще ви научи как да живеете. Но лошите духове когато навлязат в душата, изхарчва се всичко, а те се пренасят на друго място и душата остава сама да изкупува своите грехове и своята карма.

Прочее, как вие трябва да действате? Как постъпи Христос? Взе хляб и го благослови. Той обърна ума си към Небето и небесната житница дойде на мястото си. Но ще кажете: „Ние като Христос ли сме?“ Да, вие трябва да имате Неговата непоколебима вяра и ако сте така, ще направите същото нещо. Достатъчно е да знаете закона и ако го изпълните, ще сполучите. Тук тъкмо не бива да се смущавате дали сте достойни. Какво трябва да бъде вашето достойнство? Аз ще ви кажа как трябва да постъпвате, но ако веднъж злоупотребите, няма вече да сполучвате, защото вашата душа ще се съедини с долните сфери. Какво трябва да направите? През миналата година например вие имахте добър случай, но се усъмнихте, та затова вашата работа заприлича на Петровата, който потъваше само защото се усъмни. Причината за вашето потъване и несполука е вашето маловерие и съмнение.

При образуването на Слънчевата система трябваше да се образува един център, около който да се въртят всичките вещества, т.е. всичко да се върти около Слънцето. Така, ако при вашите желания вие не можете да се съсредоточите в един център, то не може да сполучвате. Имате нужда например от пари – добре, Господ има своите посланици, чрез които ще ви се донесат парите. Виждате, че Христос искаше хляб за народа, и забележете, че едно дете му донесе такъв. Така и вие сторете – съсредоточете вашето желание и Господ ще го изпълни. Бог разпределя всичко и Той е, който всички обича еднакво. Обаче виждаме, че всички блага не са еднакво разпределени – защо? Защото желанията не са едни и същи. Има ли човек, който да не е желал нещо, а да му се даде? Да не е желал лозя, нива, пари, учение, а да му са дадени? Причината на вашата спънка се дължи на вашия живот – минал и настоящ. Затова, за да сполучвате, трябва да разрушите вашата карма. Вие имате мъчнотии наистина, но Бог е, който се явява в тях, и вие трябва да уповавате на Него. И този закон, който говоря сега, няма да го приложите всички еднакво в един смисъл, а всякой ще го прилага за това, от което има нужда. Запомнете, че при желанието ви да бъдат удовлетворени вашите нужди, вие трябва да дадете формата, а Бог ще даде съдържанието. Вие трябва да дадете гърнето, а маслото ще ви се даде, защото в ръцете на Бога има в изобилие масло.

Тия хора, които Христос нахрани, бяха гладни, но като се посочи от Христос хляба, гладът се усили. Ще ви спомена една от главните мисли на древните Учители, при все че не е изяснение на самия закон. Те поддържат, че когато се иска нещо от Бога, трябва да централизирате силно своята мисъл. Например искате две хиляди лева; отстрани се дотолкоз от света и дотолкоз се вдай в тях, щото тия две хиляди лева да се материализират в теб и тогава те ще дойдат по магнетическото течение, каквото в този случай образувате. Па и знайте, че и сам Христос казва: „Всичко, каквото попросите, ако не се усъмните, ще ви бъде.“

Има и друго нещо: някой от вас има нужда – аз ще отпратя моите мисли към вас и те ще ви помогнат. Но ако между мен и вас няма хармония, не ще може да асимилирате мислите ми и ползата не се извлича. Но това е само един пример за пояснение.

Вие искате да научите закона, нали? И не само да го научите, но и да го приложите. Законът е такъв, че вашият Дух трябва да поиска нещо от Небето и тогава непременно ще му се даде това, което искате. Не бива чрез вас да иска друг дух, та да го иждиви за себе си. И ако искате да познаете дали собственият ваш Дух иска нещо, трябва да следите дали се не раздвоявате. Раздвоявате ли се, знайте, че вие не искате, а иска друг дух чрез вас.

Тук по повод на горните мисли се изказаха от мно¬зина някои изповеди за начините на техните искания през годината и разяснения върху уместността на нашите желания във връзка с предназначението на Веригата от точка зрение на нашите разбирания.

Утре, 13-того, сряда, в 10 ч. ще има пак събрание.




13 август, сряда

Като се събрахме в 10 ч. сутринта, г-н Дънов ни каза да съсредоточим умовете си един по един на няколко места по главата и тялото си, което и сторихме.

Подир тайната молитва всякой в себе си г-н Дънов прочете От Матея 18:20.

„Защото, дето са двама или трима събрани в мое име, там съм аз посред тях.“ Забележете, че Христос не казва „дето е събран един“, защото едно не може да се събере. Единицата е извор и тя представлява Безконечния Бог, който твори и създава всичко. Числото 2 представлява всичките ваши Духове, които са излезли от Бога първоначално – това е излизането на човечеството.

Затова казва Христос: „Дето са двама или трима събрани, т.е. дето са събрани духовете и човеците заедно, там съм и Аз посред тях.“ Защото, за да се изяви Божията сила, човеците винаги трябва да се събират с духовете, т.е. с Ангелите. И само в това си събиране Господ се проявява. Ако хората сами се събират – без духовете, то няма проявление на Бога. Защото в този случай първият са духовете, вторият са човеците, а третият е Бог, т.е. Синът. В това отношение духовете представляват Принципа на Бащата, а човешките души – Принципа на Майката. Синът представлява Бога, който се ограничава да живее между тях, и затова Той предизвиква Любовта. И без Сина не може да съществува Любов. Те в себе си носят Божествения смисъл на Любовта.

Ето ние се приближаваме към основата на закона, за който ви говорих. Вие не можете да приложите един духовен закон във физическия свят, ако Духовният свят не е във вас и ако не сте свързани с всички души. Само тогава Господ ще оплодотвори и създаде всичко във вас. Затова и Христос казва: „Невъзможното за човека, за Бога е възможно“, т.е. това, което е невъзможно за човеците, ако те се съединяват с Бога, Той всичко ще извърши. Всякога, когато не сте съединени с Духовния живот, вие ще се усещате обременени, изтощени, ще бъдете обезсърчени, животът ви ще се вижда обезсмислен, глупав. И вие, като се мислите глупави, всичките човеци за вас ще са глупави и затова никой човек няма да има добър за вас.

В света има две положения за човека. Той може да бъде активен, да възприема. Вие не можете да бъдете в пасивно състояние, а да очаквате резултати на активен, или напротив – да бъдете в активно състояние, а да очаквате резултати на пасивен. Всяко едно положение, било активно, било пасивно, си има своите блага. Пасивният принцип произвежда Любовта, а активният я проявява. Значи, за да може да се произведе Любовта, трябва да сте пасивни – в положението на Майката, а за да проявите Любовта, трябва да влезете в положението на Бащата. Тези два принципа Бог като ги съвкупи, Той ще възпроизведе Живота, съзнанието вътре във вас.

Аз ще поясня тези мисли с органическия свят. У вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната. Но щом се нахраните, вие трябва да преминете в пасивно положение, като се удоволствате само с мисълта, че сте се нахранили, иначе ще приемате храната като отрова. И духовният закон е, че вие трябва да очаквате резултат от Бога, а не от себе си. Така вие само трябва да се удоволствате, че сте се нахранили, а не да се грижите за смилането на храната.

Да допуснем, че някой от вас е търговец на дребно – продава сапуни, та от това да може да прехрани дома си. Щом той се моли, изведнъж Провидението ще го изпрати и заведе на мястото, на което трябва да продаде. Но ако той започне да се съмнява дали някой ще го приеме, или не, то той ще прилича на онзи, който размишлява дали храната ще се смели в стомаха му, където я е положил. Вие, като сте се помолили и пожелали от Бога, изпълнили сте вече своята длъжност, а по-нататък остава Господ да изпълни Своята работа. Може у вас да се зароди желание, щото Господ да изпрати хората при вас, т.е. казвате си: „Нека Господ сдъвче храната.“ Това е една от грешките, които трябва да се избягват, защото водят неприятности в живота и много християни в света тук са чупили своята глава и гръбнак. Господ върши всичко от Любов, но Той не е наш слуга, нито пък имаме право да му се караме.

Христос казва: „Гдето са двама или трима събрани в мое име.“ При всички стари Учители и кабалисти думата име е Сила и значи, че да се съберем в Името Божие, то ще рече, да се съберем във и със Неговата Сила. Името Божие е Сила, а не само понятие, и който призовава Името Божие като активна Сила, той всякога ще има отговор. Да призоваваш Името Божие като понятие, то е да имаш книжен кон, а впрегнато като книжен кон, то ще ви разочарова с последствията. Всякога, когато се призовава Името Божие, трябва да се приеме, че се призовава Сила. За да се произведе растителността на Земята, трябваше да има земя и Слънце, а не да се произведе само във въздух.

Вие често усещате, че сте изолирани от света – защо? Защото искате да живеете така, че и човеците, и духовете да мислят само за вас, т.е. да работят за вас, а вие да не работите за никого. В такъв един принцип Господ не работи, защото такъв един принцип е нито активен, нито пасивен. Искате да създадете от нищо нещо, а от нищо нещо само Господ може да създава. Ами че и аз мога да срещна най-лошия човек и ако туря в ума си, че той може да ми услужи, ще събудя у него Божествените принципи и той ще ми услужи. Ще отивам при него с пълно убеждение, че е добър, тъй като всякой един човек е добър в Божествен смисъл. В своята опитност аз проверявам един закон: някоя мисъл през мен минава; и когато я върна, то отиването и връщането на мисълта е, което ме спира. Този същият Божествен закон е и за вас: ако през вас е минала някоя чужда мисъл, то вие ще плащате за нея. Ако например дойде при вас един човек и почне да говори против другиго, то вие, за да не сте отговорен, като възприемате неговите мисли, трябва да слушате така, както юрдечката възприема водата, когато я поливат върху нея. За ума не всяка мисъл е храна. Като приложите закона, ще видите, че няма никакви мъчнотии.

И ако, като спиритисти, знаете, че всички духове са ви приятели, то за какво има да се грижите? Там, гдето има страх, няма Бог и всякога има несполука. Затова казва Христос: „Ако не се родите изново от Духа“, т.е. да се зачене у вас. Когато вие в себе си дълбоко страдате, как мислите, дали другите човеци и духовете, както и Бог, който е във вас, чувстват вашите страдания? Две майки, на които децата боледуват, и две моми, които деца не са имали, чувстват ли еднакво болестта?

Тези хора, които нямат принципи, те са грешните хора. Забележете, че Христос казва „двама или трима“. Съберете тези числа и ще получите числото 5. И тогава излиза, че там, гдето са петте основни принципа (Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината), там е и Господ. Затова и Христос казва: „Думите, които Аз казвам, не са Мои, а са думи на Отца.“ В деня, в който настъпи съзнанието у вас, ще възкръснете.

Аз често съм забелязвал у хората каква ревност се явява. Някои ревнуват например друг, че е оратор, но това е все едно да ревнуваш друг, че е орал нивата си, а ти не си орал своята. Всякога, когато се обезсърчите, в душата си казвайте първом: „Господи, Ти си казал: Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз посред тях“ – и тогава Господ ще влезе във вас и ще ви научи как да работите. В такива случаи вие ще бъдете кюмюрджиите, а Господ ще бъде управителят или капитанът на кораба – вие ще туряте кюмюр, а Господ ще управлява кораба. Добродетелта, Правдата, Любовта, Мъдростта и Истината са пет – пет Велики творчески сили, които се съдържат в тези числа – 2 и 3.

Няма сега какво да плачете, защото думите, които ви се дават – „Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз посред тях“, са един много важен пропуск, с който навсякъде ще могат да ви пускат. И този пропуск се дава не за философски размишления, а за практическо приложение. Искаме да градим – нека турим основа и ще дойде време и за по-дълбоки работи.

Съобщи се от г-н Дънов, че утре, четвъртък, 14-того, в 10,30 ч. ще има събрание. Вечерта ще имаме Господня вечеря, за която се задължава всякой един от нас да купи и донесе по нещо, а именно: Пеню Киров ще заръча, купи и донесе хляба, Дим. Голов – виното, А. Бойнов ще купи пет лимона и три кила захар, Т. Стоянов – три кила праскови, М. Георгиев – лешници и бадеми, Т. Бъчваров – крушите, Ил. Стойчев – гроздето, Петко Гумнеров – три кила маслини, Гина Гумнерова – три кила сухо грозде, Елена Иларионова – три кила ябълки, Мария Казакова – едно кило смокини, Пеню Киров, Дим. Голов и К. Иларионов ще купят и донесат рибата, която ще занесат в дома на Ан. Железкова, за да я сготви за ядене; само да се внимава, щото рибата да бъде точно дванадесет риби – ни повече, ни по-малко.


14 август, четвъртък

Събрахме се в 10,30 ч., когато събранието се подкачи и г-н Дънов каза:

Ще говоря върху следующия стих, който го няма в Библията: „Вяра непоколебима – това искам, Любов непрестанна – това желая. От оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго.“

Тези думи са пояснение на 63-ти стих от 6-а глава на Йоанна. Духът е онова, което дава Живота. Вярата е едно качество на децата – чрез тази вяра се развива техният слаб живот, чрез тази вяра те заставят своите бащи и майки да се грижат за тях, за да ги отхранят, отгледат и обличат. Любовта е едно качество на бащата и майката – чрез нея те задоволяват всичките нужди на своите деца. Тя е силата и вдъхновението на техния Живот. Покаянието, това е качество на роба, който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника – той всякога е заставен да се оправдава за своите грехове, да търси извинение и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението, това е качество на свободния, който минава от положение на ограничението в рамките на Свободата, гдето Духът влага Живот в неговата душа, за да работи и да се развива.

Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира, да имате в ума си, че ние можем да изменим Неговите възгледи за наше оправдание. Онзи, който има вяра и Любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на Живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на един слуга и на един грешник? Няма. Следователно тия две качества – на покаяние и оправдание – са само един начин на грешника да възстанови Вярата и Любовта. Те са два показалеца, които му показват Пътя, към който той трябва да се отправя.

Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към висшия Дух, за да станете сънаследници на висшите блага. Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете Живота, ще ви се разкрият тайните на Живота и пътищата на Небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, в областта на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите човеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора – те са и ваши грешки; радвайте се за добродетелите и благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да сгрешиш; ако брат ти се подвизава в Любовта и Вярата, това е възможността, че можеш и ти да се подвизаваш с него заедно. Затова греховете и добродетелите поравно се разпределят. Ако брат ти греши, гледай да го изправиш – с това на себе си ще помогнеш; ако брат ти се подвизава във Вярата, Любовта и Живота, радвай се с него заедно, защото и заедно с него богатееш. Тази е вечната наредба на Този, който е създал всичко и ползва всичко за Добро.

Когато Ме търсите, не Ме търсете в своите погрешки и в своето оправдание – търсете Ме чрез Вяра, чрез Любов и чрез Възраждането на вашия Дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за Добро и да изведа душата ви в безопасно пристанище на Живота. Каквито и блага да притежавате на Земята, тия блага са временни – те са ваше упражнение, за ваше назидание, те са подготовка за бъдещето; тия блага ще останат в училището, след като излезете, защото те са принадлежност на това училище. Но Любовта, това е благото на Живота, което единствено можете да вземете със себе си и да влезете в Царството Божие. И ако искате да бъдете любени, трябва да се поставяте в положението на дете, което има вяра; защото не можете едновременно да бъдете и деца, и бащи, и майки, и слуги, и господари – едно само от тия звания можете да изпълните в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника; ако искате да почувствате Любовта, вземете положението на дете, което има вяра към баща си и майка си, и тази Любов ще ви се изяви. Ако искате да имате Вяра, проявете Любовта спрямо другите и ще придобиете Вярата.

Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година Аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам Сила и Благост, Знание и Мъдрост, да се подвизавате и работите в Моето лозе. Всякой един от вас да гледа таланта, който ви давам сега – да го не зарови в земята. Защото който сее, жъне; който спи, гладува. Прочее, не можете да живеете в тези две състояния – или будни, или спящи, едно от двете. Защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, както земеделецът очаква изобилие от онова, което е сял и жънал, така и Небето очаква същото от вашия Живот.

Който има уши да слуша, нека слуша; който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, нека да говори. Грешките са за глухите и падането – за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава.

Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре – той извършва своята прекрасна служба, той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас.

Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието. Ако се мени къщата във вида и формата си, това не показва, че се мени и нейният господар. Промяната на вашите желания и мисли, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При граденето на къщата при основата турят камъни, над камъните – печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре – керемидите. Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли – на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време, когато пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? Не може да бъде настроението ви еднакво – в пустинята ще усещате унилост, в зелените гори – радост, а в подножието на планинските върхове – повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява, това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща.

Това е едно Слово, което ви се дава, за да престанат между вас разните недоразумения – хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие. Защото, ако не разберете реда на нещата, вие мислите, че това нещо, за което се карате, е естествено, и затова се стараете да го изправите. Но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и погрешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са и ваши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в същите грешки, за които осъждате, можете да попаднете и вие.

Аз зная как в едно село една мома се намерила в слабост и заченала. Всичките селяни начело с кмета отишли да я изтезават и убият. Свещеникът на селото излязъл да я защитава, като думал: „Бре стойте, какво ще сторите, всички сме със слабости и погрешки!“ А кметът на това отговорил: „Как, ако имах такава дъщеря, аз сам бих я убил!“ Десет години след тая случка дъщерята на този кмет направила същата погрешка.

Редът на нещата за днес е: най-първо ще излезем горе пред престола, един по един; после ще излизаме втори път по трима, а третия път ще излезем всичките заедно. Като излизаме един по един, ще стоим на молитва по пет минути; също по толкоз ще стоим, когато излезем по трима. Само че трябва да сме много внимателни при второто ни излизане пред престола трима по трима, защото това излизане ще бъде съдбо¬носно. Затова никакви недоразумения и чувства не бива да има във вас.

Един по един ще се изкачвате горе по следния ред: Анастасия Железкова, Илия Стойчев, Димитър Голов, Мария Казакова, Константин Иларионов, Тодор Стоянов, Михалаки Георгиев, Тодор Бъчваров, Пеню Киров, Елена Иларионова, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова и Анастас Бойнов.

При второто изкачване, което е съдбоносно, ще се изкачвате трима по трима под този ред: първата група – Анастас Бойнов, Тодор Бъчваров и Гина Гумнерова; втората група ще са Петко Гумнеров, Димитър Голов и Мария Казакова; третата група – Михалаки Георгиев, Константин Иларионов и Елена Иларионова; четвъртата група – Тодор Стоянов, Илия Стойчев и Анастасия Железкова; а петата група ще бъде само Пеню Киров.

Парите, които ще пожертвате тая година, да внесете в злато и сребро. Банкнотите да се избягнат.

В 5,30 ч. се събрахме всички и стана въпрос кой от нас иска нещо и какво, иска ли някой почивка. Желание за почивка изявиха Петко Гумнеров, Илия Стойчев, Пеню Киров и Елена Иларионова, след което се разисква и прие, че не почивка, в смисъл на бездействие, но в смисъл на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир.

Подир горните разисквания какво трябва да разбираме под думата „почивка“ г-н Дънов каза:

Внимавайте, защото желанието да искате почивка е голямо изкушение. Въпросът, който разисквате, е разрешен Отгоре. Господ е обещал тази година да имаме Неговото подкрепление и като работите в съгласие с Него, Той ще ви изведе в безопасност. Светът е един мъж и Господ знае всичките тънкости на този мъж.

Излизахме пред престола горе един по един, после – по трима, по реда, изложен по-горе. Когато отивахме по трима горе, улавяхме по трите ленти, слагахме ги върху главата, след което г-н Дънов си слагаше десницата върху главата и казваше: „Мирът Ми да пребъде с тебе.“

Най-подир всички се изкачихме горе пред престола, като на Т. Стоянов, П. Киров, Т. Бъчваров и Ел. Иларионова се дадоха от г-н Дънов, та изнесоха по един хляб, а г-н Дънов взе средния хляб и пред престола горе се извърши Господнята вечеря. Взехме по малко хляб, вино, след което всякой от нас взе по нещо от осветените продукти, свалихме ги долу, гдето вечеряхме. Вечерята трая до 8,30 ч. вечерта.




15 август, петък, Св. Богородица

Събрахме се в 6 ч. заранта. При подкачането на събранието г-н Дънов ни раздаде пликообразни отворени писма от разни цветове, в които каза да си напишем петдесет и две места от Библията за прочит, които места щели да се покажат. Тия места от Библията са за петдесет и двата петъка през цялата година – да ги прочитаме и размишляваме.

Като ни се обясни това, по трима в група, по вчерашния ред, се изкачвахме горе пред престола, гдето си отнесе всякой своята чаша, помолваше се и се връщаше. Докато се изреждахме в групи за отиване горе, г-н Дънов изказа следните важни мисли:

Петко тази година почти се оплаква от изпитите. Но всички вие не сте преминали важните изпити. Тези изпити, които миналата година прекарахте, са предисловие. Вие сте всички интересни в това отношение, че вас ви е страх от Небето. Ами че в Небето вие имате повече Приятели – там имате хиляди Приятели, които се радват за вашия успех и напредък. Там е същинското ваше отечество.

Подир възвръщането на всички отгоре г-н Дънов ни продиктува местата от Библията, които ще се четат всеки петък. Тези места от Библията можем да ги четем всякой петък по една глава, като започнем от днешния петък. Прочитането можем да правим между 4 и 7 ч. заранта и между 9 и 12 ч. вечерта.

Петъкът за постене тази година се изменя: вместо последния петък от месеца, сега ще вземем третия петък за „духовна гимнастика“, а за другите три петъка се освобождаваме във всичко. Заповяданият петък тази година ще бъде двадесет и четири часа за постене. Например ще ядем в четвъртък точно в 7 ч. вечерта, като се внимава това ядене в четвъртък да се свърши точно в 7 ч. – ни по-рано, ни по-късно. После, за в петъка, който се определя тази година, не бива да стават никакви шеги и подигравки, както е било правено от някои досега. Никакви спомени за „точилки“ или други леки разговори, защото винаги, когато се шегувате за свети и заповядани работи, ще ви бият и няма да отговарям за това.

Тази година ще имате следното правило: ще атакувате хората. Досега се оплаквахте, че ви ограбват, но тази година ще атакувате. Дойде например един човек при вас – мислете, че той е изпратен да ви даде нещо. От всякой човек, който дойде при вас, не се плашете, че може да ви ограби и да ви причини вреда, а вярвайте, че е изпратен да ви донесе благословение. Не избягвайте от хората, тази година няма да избягвате никого. Няма да правите никаква разлика и да казвате, че един човек е по-добър, а друг – по-лош. Защото Господ присъства, а там, гдето Господ присъства, няма страх. Да ви не е страх от нищо – нито от хората, нито от никого, защото Господ присъства. Нали искате повдигане? Тази година ще ви повдигат. Дойде един човек при вас в дома ви или при вас – изслушайте го, тайната на Живота е там. Може да дойде един човек да си разправи болката на вас – изслушайте го тихо и спокойно.

Анастас Бойнов: Ами, ако дойде някой при нас и започне да зачеква спиритизъм и да се подиграва, тогава?

И тогава го изслушайте тихо и спокойно. Даже го поканете да си изкаже всичко, каквото има, като му задавате въпроси, та да се изчерпи добре, щото да няма вече какво да говори – вие все слушайте тихо и спокойно. Да, оставете водата добре да се изтече и даже да се изцеди.

Съобщи се от г-н Дънов, че имало разрешение, който желае, може да си замине днес.

Пеню Киров си замина в 11 ч. с парахода за Бургас, а Михалаки Георгиев си замина в 2 ч. подир обед с железницата за София.

В 5 ч. подир обед се събрахме, но без П. Киров и Мих. Георгиев, които вече си бяха заминали. Г-н Дънов ни съобщи, че утре, 16-того, в 4 ч. сутринта ще имаме хвалебно събрание, за което всякой да си донесе хвалебната молитва. А пък довечера от 9 до 10 ч. ще имаме събрание за духовно развитие, в което може да дойде само този, който е духовно разположен, който се усеща духовно разположен и който може да съсредоточи хубаво ума си.

По-нататък г-н Дънов изказа между другите и следните важни мисли:

Трябва да се излъчите от физическия мир, та да може да имате успех довечера. А като как ще се излъчите, това ще се научите в момента и не бива да се грижите за това. В България атмосферата е доста сгъстена, няма почти никакъв умствен стремеж, та затова, поради тази натегнатост възможно е да има мъчнотии във вечерното събрание.

България ще мине през едно пресяване, но няма нужда да знаете кога ще стане това пресяване. Господ обаче работи и за всичките добри условия, така щото няма защо да се опасявате за противоположното. Настоящото положение до 1914 г. ще [се] уясни какво ще бъде, дотогава нещата ще ви станат по-ясни и ще вземат един край. Този век целият ще бъде век за чистене и въдворяване тук, на Земята. Тия духове, които ще се въплътят, ще бъдат по-напреднали, а тези, които не са, а им се позволи да дойдат, ще се турят под контрол. Сега вече става събуждане на цялата Кавказка раса, събуждане на цял един род.

Сега каквото се извърши в Македония24, е цяла една благодат, защото, ако не беше извършено това, войната беше неизбежна. Европейските народи са още натегнати и войната между Германия и Англия още не е избегната. Изобщо борбата между Англия и Германия ще бъде в полза на славяните, за тяхното духовно повдигане. В стимулирането на кармата на славяните ние виждаме и резултатите. Тия духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигат. И те са, които устрояват околните народи, за да му съдействат. Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят.

Илия Стойчев: Дали България играе първенстваща роля при събуждането на славянството?

Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие – тази именно верига е, която издига народите.

Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото. Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени – това море е едно чистене за тях. То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад; този етаж е т.нар. под.

Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността й. Според окултистите, тя е куха и има около петстотин километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тия именно петстотин километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове. Но всичко това е едно възрение на окултните Учители. На пръстените на Сатурн прилича структурата на нашата Земя. Кората на Земята не е свързана с вътрешността й; кората на Земята (обвивката й) не е по-дебела от триста километра. Вулканите в Средиземно море, като Етна, Везувий и прочее, са, които издигат тези средноземни същества. Представете си Астралната сфера над нас, гдето живеят астралците – ами че и там има вулкани, които пък [се] образуват [от] човеците на Земята (и тези са например събитията в Египет и прочее). И затова те горе, за да бъдат свободни, стараят се да прекратят човешката деятелност тук, на Земята, която им препятства да се повдигнат нагоре. И вие ще видите, че има изречение в Библията, в което се казва: „И рече Господ: Да слезем и видим суматохата на Земята.“25

Човек трябва да познава своето гражданство. И като знае в живота как трябва да работи, да преминава от поле в поле и ще напредва. Астралният мир е свързан с физическия с известни връзки, по известно течение. Забелязано е, че изобщо мъжете умират сутрин, а жените – вечерно време; те са позитивно и негативно течение. Това показва, че и идването на духовете тук, на Земята, не може да става по едно и също време – всичко е математически разпределено. Изобщо в цялата древност и в християнската история е прието, че сутрин от 3 ч. се започва идването на добрите духове и върви до 4–5 ч., но най-усилено е идването от 3 ч. Към 4 ч. се започва намаляване, което трае до 5 ч., а от 5 ч. вече започва друга деятелност. Връщането на духовете пък става от 2 ч. подир обед през деня и продължава до 3–4 ч.

За часовете на денонощието може да се каже следното: 11 ч. през нощта е час критически; 12 ч. в полунощ – сред ден; 1–2 ч. подир полунощ са тоже критически; 3–5 ч. сутринта – добри; 9–10 ч. вечерта са добри и са най-благоприятни часове за сеанси, защото 11 ч. вече е критически и променчив. Сутринта от 9–10 ч., това са часове почти с най-усилена деятелност; 11 ч. преди обед през деня не е благоприятен; 12 ч. през деня, на обед, почва да се умалява; часовете от 3–5 ч. подир обед – продуктивни, а оттам насетне – до 9 ч. вечерта трябва да се почива. Умствената деятелност между 5 и 9 ч. вечерта е слаба деятелност.

От 9 до 10 ч. вечерта се събрахме горе, гдето имахме един вид упражнение за духовно развитие.


16 август, събота

В 4 ч. сутринта имахме хвалебно събрание горе. Прочетохме всички с глас Хвалата, която ни се даде миналата година, а след това се молихме, щото Господ да изпълни Волята Си и да дойде Духът Му.

Точно в 5 ч. сутринта г-н Дънов ни поздрави със събора и на всички ни пожела добър път.


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 25 май 2014 - 23:52

*24 Каквото се извърши в Македония – най-вероятно става дума за събитията, свързани с Младотурската революция, която започва на 3 юли 1908 г. с въстанието на Ресенския османски гарнизон в Македония, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. В събитията е участвала и ВМРО, привлечена от лозунгите на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност. Няколко месеца преди това Англия и другите Велики държави предлагат план за организиране на Македония като автономия, отхвърлен по-късно от младотурците.

*25 Перифраза на Битие 11:6,7: И рече Господ: Ето един народ и всички имат един език, и начнаха да правят това; и сега не ще може да им се възбрани всичко, което са намислили да правят. Елате да слезем и да смесим там езика им, защото единият да не разумява езика на другия.





Теми съдържащи: Варна, Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни